Книжка с оригинални фотоси от филмите. ... |
|
Правителството на Иван Багрянов 1 юни - 1 септември 1944 г. ... "В тази книга са публикувани спомените на баща ми, Руси Стефанов Русев, за работата на кабинета на Иван Багрянов през деветдесетте дни от 1 юни до 1 септември 1944 г., на които той е поставил заглавието "90 дни завой". Тъй като тези три месеца са само един епизод от живота, обществената дейност и съдбата на моя баща, добавих всички данни, които можах да събера за него като виден деец на Земеделския съюз, както и за всичко, което се случи преди и след 9 септември 1944 г. с него и семейството ни, тъй като поколенията след тази дата ... |
|
Актуализиран за съвременния свят и с 9 нови обучителни раздела. 20 години книга номер 1 по финансова грамотност. ... Уроците за парите, на които богатите учат децата си, а бедните и средната класа - не. Робърт Кийосаки промени начина, по който милиони хора по света мислят за парите. Той притежава репутация на човек, чиито възгледи често противоречат на конвенционалното мислене със своята смелост и безкомпромисна откровеност. Той е световно признат експерт по финансова грамотност. "Главната причина хората да имат финансови затруднения е, че те прекарват години в учене в училище, без да научат нищо за парите. ... |
|
Изданието включва първите две творби от четирилогията Гробището на забравените книги на Карлос Руис Сафон - Сянката на вятъра и Играта на ангела. ... Първата книга, Сянката на вятъра излиза през 2001 г. в Барселона и за съвсем кратко време става най-успешната книга, публикувана в Испания от времето на Дон Кихот на Сервантес . Вече над двадесет години, книгата достига до читатели от над 40 държави. Преведена е на повече от 30 езика, в тираж от над 10 милиона копия. Играта на ангела е втората книга и е най-продаваната за цялата история на книгоиздаването в Испания. Още през първата седмица след издаването ѝ ... |
|
"Безвремие е най-личната ми стихосбирка до този момент. В нея са събрани както стихове от блога ми, така и много текстове, писани през последната година, повечето от които се публикуват за първи път. Сърцето ми е в "Безвремие". Цвета Тодорова "Чувствената поезия на Цвета докосва интелигентно струните на светоусещането ни. По този начин думите ѝ докосват сърцето ни нежно и топло." Майка ми "Толкова много си приличаме с теб, Цвета! Стиховете ти едновременно ме успокояват, дават ми храна за размисъл и ме зареждат с нови сили. И ме правят горд баща." Баща ми "Стиховете на ... |
|
Специалните отношения баща-дъщеря. ... "Момичето на татко" е задълбочено изследване на отношенията баща-дъщеря. Вероник Моралди и Мишел Гобер се опитват да отговорят на въпроса съществува ли идеален баща и какви качества е необходимо да притежава той. Те разглеждат под лупа тази понякога трудна връзка между момичето и таткото, като тръгват още от зараждащото се желание у мъжа да стане баща и стигат чак до смъртта на родителя. Как този мъж, толкова чужд на женската природа, толкова далечен понякога на желанията и копнежите на малкото момиче, ще съумее да изпълни огромната си роля - а именно да помогне на ... |
|
"Един ден, преди доста време, разговаряхме с баща ми. Наскоро бях станал асистент в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и той се интересуваше какво точно преподавам. Макар и морски капитан, знаеше, че има различни правни отрасли - гражданско право, наказателно право, конституционно право и т.н. - И ти какво право преподаваш? - попита ме той. - Преподавам "Обща теория на правото", татко - казах не без известна суета. Очаквах да ме разпита какво обхваща тази дисциплина или пък просто да ме похвали. Вместо това последва въпрос: - Добре де, ти от нищо конкретно ли не разбираш? Този ... |
|
Сега ще те посветя в най-голямата тайна на живота си. Дани обичаше баща си изключително много, ала си представете само какво му беше, когато разбра, че той престъпва закона! Дори възрастните понякога нарушават правилата, но Дани беше сигурен, че татко му е все още добър, мил, умен и пълен с блестящи идеи. Присъединете се към тях двамата в това вълнуващо приключение, защото те се надяват да приведат в действие най-дръзкия и опасен план на всички времена. Дани - шампион на света е единствената книга на автора, в която са описани негови лични преживявания и опит. Историята на която се базира книгата започва в Бъкингамшир, ... |
|
Книгата на немскоезичната авторка Катя Петровская "Може би Естер" от издателство "Парадокс" е преведена на над 20 езика и е отличено с международни награди. "Дано Господ Бог те научи на толкова, колкото аз не знам, казвала бабушка отново и отново. Тя повтаряла изречението леко обидено, но и гордо. Нейният внук Марик, моят баща Мирон, бил необичайно начетен. До деветата си годишнина той вече бил погълнал стотици книги и задавал на възрастните, както смятал, елементарни въпроси. Бабушка в повечето случаи не знаела отговора. Не знаела и мъдростта на Сократ, аз знам, че нищо не знам. Може би с ... |
|
"Когато преди три години бях със семейството си в Токио, където живеехме в квартал Ропонги, на 99 години почина баща ми. Една година преди смъртта си, научавайки, че в последната си книга не съм се церемонил с човек от родното ми село, в кратък, но драматичен телефонен монолог той ми каза, когато дойде неговият час, да не ходя на погребението му. Когато научихме за кончината, аз стоях пред стъклена стена в австрийското посолство в Токио. Гледах навън към малко езеро с оранжеви златни рибки, когато една чапла с широко разперени криле се спусна в края на езерото. В този момент на тъга и щастие си помислих: "Значи, ... |
|
"Една от най-жилавите мантри на Прехода е, че ние, децата на Политбюро, ръководим държавата. (Моят баща е Станко Тодоров, дългогодишен член на най-висшето ръководство на Комунистическата партия). За някои - Миглена Кунева, Сергей Станишев, Борис Велчев , Евгени Танчев - това донякъде може и да е вярно. На мен обаче се падна само второстепенна роля на страничен наблюдател. Затова пък се опитах да я изиграя добре, като безпристрастен фотоапарат, който хладно, без гняв или възторзи, фиксира картините на пиесата, наречена, кой знае защо, "Преход". Както във всеки театър на абсурда, и тази пиеса се оказа без ... |
|
"Вече минах 80... Не съм допускал никога, че е възможно. Право да си кажа, малко се срамувам, защото винаги съм смятал, че поетите трябва да си отиват млади и такива да бъдат запомнени. Ама на! Съдба! Оказа се, че не е чак толкова лошо да навлезеш и в последната възраст - третата или четвъртата... Тогава те обхваща паниката от малкото време, което ти остава, и бързаш да наваксаш всичко пропуснато. Кога съм писал толкова много стихотворения... За последните три години - около 250. А през тези три години претърпях четири операции и оживях. И съм ужасно амбициран до дупка да правя това, на което все още съм способен - ... |