Книгата е дело на издателство Захарий Стоянов и вместо предговор под надслов Трайна вярност и всеотдайност към словото са публикувани думите на Любомир Левчев : "Драги Петре , гледах и продължавам да виждам твоя творчески живот от различни далечини и височини. И го намирам винаги в една трайна вярност и всеотдайност към словото. Благодаря ти! През делници стръмни и бавни недели ти остана верен на поезията. А твоите уморени мечти продължават да вярват в бъдещето." Сборникът е съграден от няколко части: Очакван като дъжд, горчив като любов, Не си ти спомен, Мама детството ми кърпи, Баща ми в мен, Хоризонтът ... |
|
|
Помниш ли първата ни целувка, Гоги? Сещам се за нея сега, когато сядам да опиша нашата необикновена и тъжна история! Много време мина от последния път, когато те целунах... Много неща се промениха - и ти също. Но това е животът. За едни той е майка, за други по-малко... Моят живот е низ от странни събития и случки още от зачатието ми. Майка ми и баща ми били състуденти. Майка ми си го набройкала, а баща ми имал слаб ангел и полегнал. Баща ми не ме обичаше. Веднъж не почувствах бащина обич. И с майчината не беше по-различно... Точно един ден преди да вляза в затвора, се ожених. Излязох и се разведох. През 2005-а пак ме ... |
|
|
Колкото е познат като историк и задълбочен изследовател на алевитството, Реха Чамуроглу е толкова предпочитан и като романист. Романът му "Шах Исмаил" изпраща читателя в XXV век. Събития, които започват с раждането на Шах Исмаил, продължават като кръвопролитен процес до превръщането на една секта в държава. Този роман е не само разказ за една от значимите личности в момент на пречупване в хода на историята. Той отразява и един процес, в който се пише една нова история. В едно августовско утро Исмаил каза на Неджем:"Животът ми мина в сън. Несими, Фазлуллах, Саббах, Исмаил, Аттар, дядо ми Ажюнейд, баща ми ... |
|
|
Заветът на баща ми Преди да си отидеш във последната утроба, тоест - в гроба, ти каза:"Пиши от името на шапката!"Коя? На циганина, бъркащ в боклукчийска кофа? На президентската глава? На шеф на мафия? Или на овчар калпака? Но докато аз си отговоря, ти умря. А шапката май беше на ковчега похлупака. А! Някой някъде заплака... И звуците потънаха във мрака... Петър Дамянов (1968 - 2009) ... |
|
|
"Нетаен агент" е автобиографичен разказ за един необикновен и изпълнен с обрати и перипетии живот, изживян по времето на безумието, наречено Студена война. "Във Франция има закони и ред. Най-големият бандит или убиец не може да бъде обезпокояван през нощта. Арестуването става след 6:00 часа сутринта. На 28 ноември 1978 година, в 5:30 сутринта къщата в Марли льо Роа беше обкръжена от около петнадесет полицаи в бойно снаряжение. Точно в 6:00 позвъниха на вратата. Облякох един халат и се спуснах по стълбите. Знаех, че са те. Посрещнах ги почти с усмивка. Моят контакт не беше с тях. Децата спяха, жена ми, майка ... |
|
|
"Аз, прочетеният вестник" е опит да проследя вярно ли е усещането ми, че този живот, който живея, не е моят – а на някой друг. Скоро влязох в една книжарница, тайно дебнейки дали книжката ми вече не е сложена някъде по рафтовете и. Стори ми се, че съм в някаква библиогробница. Тъкмо бях решил да помоля издателят ми да не пуска ръкописа, когато една представителка на минетната журналистика ми изкряка в лицето: "Кой си ти, бе!?". Е, кой съм аз е описано в тази книжка. В този си живот не съм роден в Париж, както в предния. А в болница накрая на града – в Първомай. Годината е 1954. Прегледал съм ... |
|
|
Свобода О, няма свобода без смърт! Една във друга те горят. Свободна е оназ уста, крещяща миг преди смъртта. Затворникът неопростен свободен е във оня ден, когато тежката врата открехва най-подир смъртта и става голият зандан храм на свещена свобода. Свободен е войникът с меч замахнал в ръкопашна сеч, свободен е бикът хриптящ, забил рог в аления плащ, свободен - роба, в своята мъст спечелил гроб и шепа пръст. От страст и злъч искри умът, щом в него се прицелва смърт и в най-свободната ръка кипи отровния стакан. Надеждата или страхът са на живота кръв и плът. Как мразя жребих аз такъв! Срамувам се от свойта кръв, от ... |
|
|
Двуезично издание на български и руски език. ... Времето и мястото, в което живеех, ме научиха да заключвам стиховете си. Да пренасям мислите си в куфари с двойни и тройни дъна. Така най-обикновени човешки чувства придобиваха висш мистичен смисъл. Започнах да се раздвоявам и разтроявам и поезията за мене стана единствената приемлива форма на живот. Пишех все по-бавно и мъчително, натоварвах думите с различни значения и ги разполагах така една до друга, че да придобиват смисъл, понякога обратен на първоначалния. По този начин получавах свободата, без която не можех да съществувам и която ми се отнемаше ... |
|
|
В нито една своя творба Франц Кафка не разкрива себе си така, както чрез писмата си: до любимите си Фелице Бауер и Милена Йесенска, до близките си приятели, до баща си. Откровени, прями, дълбоко емоционални, тези текстове са неповторимо свидетелство за изключителната му чувствителност, сложен гений и още по-сложен характер. С Роден съм да живея в самота съпреживяваме съкровените любови на австрийския писател, неговите страстни копнежи, пронизващите му мисли за живота, изкуството, смъртта, гнетящите го страхове. Писмата са единственото оръжие, с което Кафка, през най-мрачните страни от личността си, се опитва да ... |
|
|
"Пътешествието" е красива и много човешка история от Ричард Пол Еванс за загуба, любов, надежда и спасение, която ще докосне сърцето ви."Казвам се Алън Кристофърсън. Не ме познавате. "Просто поредната книга в библиотеката", би казал баща ми. "Неразгърната и непрочетена". Нямате представа какво съм постигнал и какво съм загубил. И най-вече нямате понятие какво съм намерил." Из книгата Алън Кристофърсън е щастлив човек. Има прекрасен дом, успешна кариера и е женен за любовта на живота си. Един ден всичко това изчезва и Алън осъзнава колко крехко може да бъде щастието. Фирмата му е ... |
|
|
Копнеем най-силно за нещата, които не бива да искаме."Целунах най-добрия приятел на баща ми." Из книгата Гуинет израства под грижите на баща си Кингсли - те двамата срещу целия свят. Майка ѝ никога не е била част от картинката, за разлика от Нейт - най-добрия приятел на баща ѝ. Двамата млади мъже са безскрупулни в бизнеса и изграждат от нулата правна империя, докато в същото време се грижат нищо да не липсва на малкото чувствително момиче. Поне до осемнайсетия рожден ден на Гуинет, когато младата жена се предава пред чувствата си и целува Нейт... само за да бъде отблъсната. Сега, две години по- ... |
|
|
Думи и образи. ... "Катя Паскалева не беше светица. Не беше и грешница. Артистка. В живота и кариерата ѝ се оглеждат лицата на толкова много жени, които изигра, преживя и дари на публиката. Тя обичаше да предизвиква съдбата. Да я надхитря понякога... Катя беше мълчалива, но пълна с истории. Смехът ѝ можеше да превземе стаята за миг, а тишината, която носеше със себе си, да те накара да потънеш в мислите си. Странница. Скитница. Жена с тайни." Георги Тошев , август 2015 година Защо? Защо съм на 46 години? Защо обичам само един мъж? Защо мисля, че още имам какво да кажа? Защо не мога да се ... |
