Спомените на Мито Анков представят на читателя дългия и трънлив път на нашето Освобождение. Авторът е председател на Врачанския революционен комитет и придружава Васил Левски и Димитър Общи по време на агитационните им обиколки. Впоследствие се записва в Българското опълчение и проявява особен героизъм в решителните сражения при Стара Загора, Шипка и Шейново. Разказът на врачанския апостол ни дава възможност да разберем по най-добрия начин духа на възрожденската епоха. Той изтъква решаващата роля на българите за спечелването на Освободителната война и възстановяването на държавността. Заветът му за безкористна служба ... |
|
|
|
|
|
Публикуваните тук спомени в своята съвкупност създават прекрасна възможност отново да извървим пътя на Йордан Радичков и да усетим пулса на сърцето му, което винаги е било за хората, оставяйки по душата му драскотини и рани, които той пропускаше с рядката си способност за всеотзивчивост и всеразбиране, проявявайки мъдрост към случващото се с човека и със света. При подобни издания най-често се използва хронологичният принцип на подредба, но в този случай той се оказа неудобен, защото голяма част от спомените застъпват едновременно различните моменти от съдбата на Радичков. Поради тази причина авторите са подредени по ... |
|
|
Книгата предлага непубликувани до сега документи за живота на Матвей Вълев - един от незаслужено забравените писатели в българската литература. Те са късчета от сложния пъзел, който представлява житейският му път, подреждането на които ще улесни бъдещите изследователи в работата им по съставянето на цялостната картина, показваща тази интересна и вълнуваща личност. Истински космополит, живял повече от 7 години в Германия (от средата на 20-те години на ХХ в. до 1930 г.), след това 4 години в Бразилия - до 1934 г., завърналият се в България "скитник" сладкодумно разказва своите приключения из далечния екзотичен ... |
|
|
"Ако някоя се познае в разказите, това не е тя, това е моето въображение." Михаил Тонев "Преди месец ѝ видях некролога на входа в кооперацията, където живееше. Десет години от смъртта ѝ. Остана си на 42 години. На снимката - усмихната, чаровна. По-хубава, отколкото беше в действителност. Тръгнах си замислен за съдбата - нейната и моята, която ни доближи един до друг, но не позволи да се съберем. И която остави за спомен от нея един съвет и една поука. Запомних ги за цял живот. Те няма да ми позволят да я забравя..."Из "Не отлагай, а трупай спомени" ... |
|
|
В този сборник са включени само публикувани спомени за Стефан Стамболов. Именно те определят и за съвременници, и за потомци разноликия образ на Стамболов. За днешния читател повечето от тях са вече толкова недостъпни, колкото и непубликуваните досега и пазени в архивите спомени. Някои от изданията са библиографска рядкост дори за специалистите - липсват от каталозите и на богатите библиотечни сбирки. В този смисъл настоящият сборник има предназначението да предостави на читателя най-значимата част от тях. ... |
|
|
Сборник със свидни истории и любими рецепти от нашите баби. Единствено по рода си у нас кулинарно издание, събрало автентични готварски рецепти от нашите баби и съкровени истории за тях. Съставител на сборника е Ивинела Самуилова , автор на романа "Бабо, разкажи ми спомен" ("Любима книга на България", 2016 г.). Когато кани читателите си да ѝ изпратят рецепти за любими бабини гозби, придружени със спомен, Ивинела не подозира, че резултатът ще е толкова "интересно, задушевно и полезно четиво, чиято стойност не е само силно емоционална, но и много практическа и в известен смисъл - ... |
|
|
"Роден е в град Ресен на 19 януари 1879 г., тогава в Турция, сега в Република Македония. Цялото му име е Симеон Трайчев Радев . Има двама братя (Владимир и Христо) и пет сестри. Нека поясня: Ресен в онова време е забележително селище, за него са писали чуждестранни пътешественици: например френският учен Ами Буе (1836 - 1838), руснакът Виктор Григорович (1844 - 1845), австриецът И. Г. Хан (1863). В статистика от 1900 г. е отбелязано, че населението на града включва 2400 българи, 800 българомохамедани, 30 турци, 300 арнаути-мохамедани, 570 власи и 350 цигани. В село до Ресен е роден и чаровният Трайко Китанчев (1858 ... |
|
|
През XVІІІ в. в Корея животът в двореца е твърде сложен за едно младо момиче. Принцеса Хекьонг се омъжва за бъдещия престолонаследник едва деветгодишна. През 1762 г. нейният съпруг е убит от собствения си баща по особено жесток начин: затворен в сандък за ориз, той умира от глад и жажда. Принцесата трябва да се справи с това, но и да защити семейството си, обвинено в най-различни престъпления. Болката от загубата на съпруга си и спомените за отминалите събития тя дръзва да сподели едва на шейсетгодишна възраст. Дали съпругът ѝ принц Садо е бил луд? Защо е убит от баща си? Какво се случва след това? Успява ли тя да ... |
|
|
Съставител: Радка Банялиева. ... "В първата част, която държите в ръце, представяме на вниманието ви спомените на ветерани от Въздушните на Н.В. войски, някои от които са продължили кариерата си и във ВВС. Повечето мемоари са постъпили във фонда още в първите години от съществуването на музея. Едни са във вид на аудио интервюта, записани на касети, други - ръкописни или машинни страници с автор, дата и място на записването, отбелязани с военна акуратност, но най-важното е, че всички са написани или разказани честно, без притворство и излишно самоизтъкване. Пред вас са разказите на хора, родени през двадесетте години ... |
|
|
"Вярвам, че с моята на пръв поглед твърде лична и незначителна история наистина разказвам история, а може би и бъдеща история." Тези думи на 32-годишния Хафнер могат да се видят някому самонадеяни, но те по-скоро издават, че той не е съзнавал докрай пророческата сила на своите прозрения. Инак написаната през 1939 г., тоест на младини, автобиография не би останала непубликувана. Тя бива открита едва след смъртта му, 60 години по-късно, когато многобройните му почитатели очакват неговите мемоари. Оказва се обаче, че Хафнер и в края на живота си не се е придържал към общоприетото. Мемоари сред ръкописите му няма. ... |
|
|
Лусио Викторио Мансиля (1831-1913) - аржентинският аристократ, пътешественик, писател, политик, военен и много повече - е оставил неизличим спомен в съвременниците си. Той започва писателската си кариера като журналист и успоредно с това опитва своето перо във всички възможни жанрове. Огромната начетеност, широтата на познанията и неподправеният му стил могат да се открият също в неговите две най-прочути творби: пътеписа "Екскурзия до индианците ракели" (1870) и четирите тома на "Паметта между нас. Четвъртъчни беседи" (1888-1890). С необикновен размах Мансиля не само улавя образите и тревогите на ... |
