За да надуете най-бързо и лесно този продукт, ви е необходима помпа . При спукване на продукта, може да го залепите с лепило или лепенка . ... |
|
Думи и образи. ... "Катя Паскалева не беше светица. Не беше и грешница. Артистка. В живота и кариерата ѝ се оглеждат лицата на толкова много жени, които изигра, преживя и дари на публиката. Тя обичаше да предизвиква съдбата. Да я надхитря понякога... Катя беше мълчалива, но пълна с истории. Смехът ѝ можеше да превземе стаята за миг, а тишината, която носеше със себе си, да те накара да потънеш в мислите си. Странница. Скитница. Жена с тайни." Георги Тошев , август 2015 година Защо? Защо съм на 46 години? Защо обичам само един мъж? Защо мисля, че още имам какво да кажа? Защо не мога да се ... |
|
101 въпроса, които жените задават. ... Целта на тази книга е да даде основна информация за рака на млечната жлеза на повече от 30 000 жени в България, които в момента имат рак и се лекуват, вече са се излекували от него или са в процес на поддържащо лечение. Тя може също да бъде полезна и за техните роднини и близки, които си задават въпроси относно наследствения характер на заболяването и проблемите свързани с неговата съвременна диагностика и лечение. Практикуващите лекари, които нямат специалност в различните профили на онкологията, но често участват директно или индиректно в диагностичния процес и лекуват последиците ... |
|
Поздравления! Май миналата година все пак оцеляхме в училище! (Макар и на косъм.) Но знаете ли какво? Задава се следващата! Не се тревожете - ще бъдете в добри ръце. Стъпка 1: Прочетете историята ми. Стъпка 2: Не правете като мен. Добре дошли в поредната най-ужасна година в живота ми! ... |
|
Приказки за лека нощ. ... Леките плискащи се вълнички бавно поглъщат очертанията на телата ни, а заедно с тях и звездните светлини. Пясъчните ни тела нежно се сливат едно с друго, потъват в необятната морска шир, за да останат в нея завинаги. Миг от вечността. Дори да изпуснем ръцете си, дори да се загубим в земния си живот, телата ни от звезден прах ще продължат да са слети в безкрая. Защото в един миг душите ни са се слели, срещнали са се тук на земята, отворили са се и са се изпълнили с красотата и любовта, която съществува само за двама. В един и същи миг са изживели мечтите си. Този миг е озарен от звездна светлина. ... |
|
Богове и герои разказват гръцките митове. ... Защо великият герой Ахил се разхожда в женски дрехи? Какво общо с Троянската война имат "Царицата на красотата" Афродита и една златна ябълка? А защо наричат Ариадна "Ревлата от Наскос"? Не ровете в Интернет, не разлиствайте прашни енциклопедии. В тази книга ще намерите отговорите на тези и още много въпроси от първа ръка - от Бандата от Олимп. ... |
|
"Читателите, които се интересуват от поезия, знаят името на Стефка Петкова. Сигурна съм, че търсят стиховете ѝ в социалната мрежа и ще се радват да прочетат и втората ѝ поетична книга. Очакванията им ще бъдат възнаградени. Стефка Петкова умее да привлича вниманието със самобитната си поезия, познавайки добре законите на поетическия изказ. Тя владее не само класическата форма, при това я владее безотказно, но и така модерният бял стих при нея свети, подчинен на умението ѝ да подрежда думите така, че да се обичат една друга и да завладеят сърцето, не само очите. Авторката знае наизуст правата на ... |
|
Илюстрации: Суфи Регани. ... През целия ни живот емоциите играят основна роля по отношение на личното равновесие, реакциите и поведението. Те ни дават информация за това как се чувстваме и от какво имаме нужда, за да сме добре. Влияят и на отношенията ни с хората около нас. Емоциите подлагат всеки човек на сложна опитност, която често ни е трудно да осмислим, дори когато вече сме пораснали. Детето има нужда от подкрепата на възрастния, за да разбере своите чувства. Да научим малкото човече да ги разпознава, означава да го поканим да започне да слуша тялото си. Това ще му помогне да управлява ресурсите, които емоциите и ... |
|
"Стиховете на Бистра Окереке обещават не едно, а много начала, много пътувания, и не само към себе си. Понякога те са кадър и няма нужда от повече. Друг път са онова, по-голямото, по-необяснимото - чувстващата мисъл, която създава поезия. Но винаги са живи и ако човек разгръща страниците внимателно, ще ги чуе как дишат между бялото и черното." Елена Алексиева "В своето търсене на самоличност и принадлежност Бистра Окереке разбира, че зад черното и бялото е невъзможно да открием сиво, нито празнота. Понякога зад категоричната черно-бяла графика на живота се натъкваме на светове, цветове и емоции, насищащи ... |
|
След публикации в шест литературни френски списания (2012), след цял поетичен цикъл в Годишника на Сорбоната Place de la Sorbonne 3 (2013) и отзива на професора от Сорбоната Лоран Фурко за цикъла, където прави връзка между цитат на Кева Апостолова и Лотреамон - бащата на френската модерна поезия, след стихосбирката Un texte provisoire/ Временен текст, Кева Апостолова е със стихосбирка с провокативното заглавие Не пишете повече, аз написах всичко. Стихотворенията са писани през 2013 година - след успехите ѝ във Франция. Нова поетична рефлекция, неочаквано усещане и провокативно поведение към света - това е ... |
|
Антибактериалният гел "Sanigel" на "MAXXI PRO" е предназначен за дезинфекция на ръце и кожа. Гелът е предназначен както за професионална, така и за масова употреба. Той е готов за употреба и има бактерицидно, фунгицидно (Candida albicans) и вирусоцидно (вируси с обвивка) действие. Към вирусите с обвивка спадат Coronavirus, Hepatitis B, HIV-1, Influenza H1N1, HBV, HCV, Vaccinia, BVDV, Herpesviruses, Hepadnaviruses и Asfarviridae. Дезинфекциращият гел е с неутрално pH и с приятен аромат. Съдържа глицерин и алое вера , които предпазват кожата от напукване и изсъхване. Не е необходимо изплакване на ... |
|
"Слязох по стълбището. Не пропуснах да се спусна по парапета, защото помнех, че така е по-весело. И ето ти ме мен, застанала до Бога. Съвсем близо, както никога не го бях виждала. Бях готова отново да повярвам в него. Все пак беше толкова огромен, а просто не може нещо толкова огромно да се изпречи на пътя ти и ти да не повярваш в него. Нищо не каза, като го дръпнах за крачола. Само за момент протегна ръка и аз побързах да се метна на показалеца. Бавно и тромаво ме доближи до ухото си, като с другата длан не преставаше да прелива. Лявото му коляно все се пълнеше, дясното все се изпразваше. – Може ли да ме полюлееш? - ... |