Книгата "Летящото магаре" представлява том избрани творби, написани от Александър Урумов и публикувани в сборниците "Приказки в края на времето", "Малкото име на дните" и "Тиква"."Талантът на Александър Урумов е мощен и непресъхващ. Мъдри истории на красив български език." Здравка Евтимова "Предизвикателство към традицията на подценяването, презрението и завистта. Болезнени архаични пластове, дълбоко заровени в душите човешки." Валери Стефанов ... |
|
"Неслучайно народът е казал, че: "Хубавите работи бавно стават". Добре е да вървиш бавно - пулсът не се ускорява, добре е да се храниш бавно - стомахът не се натоварва, добре е да четеш бавно - смисълът не се изплъзва. А май е добре и да пишеш бавно - по-дълбоко овладяваш словото... На тъкмо такова бавно писане сме свидетели в сборника с разкази на Горан Атанасов Махалата на совите. Това са промислени разкази, изпитани, връз кожата на автора изпробвани, за да се получи един текст, в който тъкмо бавното, тъкмо незабързаното, тъкмо айляклийското са приемливата и желаната житейска концепция. Те започват с ... |
|
Съвременна проза. ... "Книгата "Не съм виновен" е белетристичен сборник на Димитър Начев и като уточнение авторът е добавил - "Съвременна проза". Факт е, че много от съвременниците ни си въобразяват, че създават именно нея. Но сред хаоса от заглавия, "модерни" теми и несръчни художествени интерпретации в книгата на Димитър Начев намираме удовлетворение. Защото е написана не само грамотно, но и със сърце... Сборникът "Не съм виновен" е композиран от разкази, от романа "Покушение" и трагикомедията "Алабализъм по време на нежната революция". Привидно различни ... |
|
Книгата предлага девет разказа, обединени от сходни герои, тематика и идеи. Сюжетите са разгърнати между реалност и магия, но магия не в смисъл на свръхестествено, а като проекция на жадното за чудеса съзнание на съвременния човек. Цветелина Александрова е магистър филолог, автор на романа Сеизмичен роман. Нейни разкази са поместени в сборници, алманаси и електронни платформи, както и в литературни издания като Литературен вестник, списание Море, Словото днес и други. ... |
|
След Повест за паяжината в камбаната сборникът с разкази Епизоди на Йордан Родопски ни среща именно с малките моменти от битието, които всъщност са наситени с дълбоки послания, поднесени увлекателно и с неочакван развой на събитията. Привидно обединени от главния герой Той и подредени в хронологичен ред през седем десетилетия, тези кратки истории създават впечатлението, че колективно ще начертаят пътя на един човешки живот. Съвсем скоро обаче читателят разбира, че всеки епизод го среща с нов персонаж, еднакъв само по наименование, но съвсем различен по светоусещане, сила на характера и съдба. Раздвоение на личността? ... |
|
"Бях чел някъде как някакъв мъдрец от Изток - продавач на ножове, влязъл в своето лично пространство и си отрязал част от него. Тази книга е точно това. Част от моето лично пространство." Стоян Чобанов Стоян Чобанов е актьор на свободна практика. Работил е в Драматичен театър - Ямбол, Държавен куклен театър - Кърджали, Театър Диалог - София, Куклено-театрална къща Пипилота - Ямбол, Държавен куклен театър Георги Митев - Ямбол. Написал е книгите Несретници без луна, Всички сме от тях, Лунни разкази, Симфония на застиналата мъка, Жълтата стая. Носител е на наградата на Съюза на българските писатели за дебютната си ... |
|
В началото на ХХ в. прозата на Николай Лесков започва да се възприема като "явление", а него да смятат за "най-руския от руските писатели, който издълбоко и обширно е познал руския народ такъв, какъвто той е". Лесков не е класически романист от XIX в., той не е нито Толстой, нито Балзак , нито Дикенс , макар редица похвати и влияния от класическия европейски роман се долавят в творбите му. Той е преди всичко разказвач и то разказвач от голяма класа. Лесков е продължител на големите разказвачи от миналото, паметта за които е съхранила безбрежната руска равнина. Лесков е гледал на себе си преди всичко ... |
|
Помагат ли четири чаши вода при раздяла? Как живее този, който има да взема? Дали се променя човек, когато лети или стане невидим? Коя е най-срамната дума? Какво можеш да разбереш за себе си, докато купуваш портокали? Кога ще върнат усмивката на Кольо? Съдби се пресичат, после неусетно се разминават - в големия град или в спомена. Сюжетите в тези кратки разкази събират моменти на скрито щастие или изстрадани рецепти за оцеляване, докато героите се опитват да разберат себе си и другите. Или поне да съчинят приемливо обяснение за живота. Реят се правдиви измислици, а истините са верни само донякъде. Нали животът е вихър от ... |
|
Вълшебни истории от Пловдив. ... Разказите са в стил магически реализъм и представят живота на главната героиня Катерина под облика на родния ѝ град Пловдив и през призмата на собствения ѝ невероятен вътрешен свят. Това, което със сигурност знаете за Пловдив, е, че има хилядолетна история. Той е един от най-древните градове в Европа, сменял е няколко пъти името си, бил е свидетел на стотици битки водени под стотици знамена, а в съвремието ни е европейски културен център. Това, което обаче със сигурност не знаете е, че: Пловдив може да облече плажна рокля и да ви целуне; може да ви подари свръхслух, с ... |
|
Александър Куприн (1870 - 1938) е руски прозаик, един от най-известните писатели от началото на XX век. Въпреки трудната си съдба, той успява да запази в себе си любовта към живота, неизчерпаемия си оптимизъм и човечност. Неговите разкази ни учат на съчувствие и отзивчивост, учат ни да не оставаме равнодушни към страданията на другите. Съвременниците му го наричат "руския Мопасан" заради умението му да изгражда увлекателни сюжети и да описва точно характера на персонажите си и подробностите от техния бит. Куприн е всепризнат майстор на краткия разказ и автор на чудесни повести, той успява да заинтригува ... |
|
Татарски небивалици. Още с първите страници на книгата се потапяме в атмосфера на реалистични небивалици, които се носят като лятна мараня над добруджанската равнина. Пред очите ни се преплитат образи и картини, несрещани в родната ни литература. М. де Ивантес е роден през 1952 г. в добруджанското село Къпиново. С голям интерес слуша разказите на съселяните си за живота им в Северна Добруджа, откъдето са преселени по силата на Крайовската спогодба от 1940 г. След години вниманието му е привлечено от живеещите в съседство татари, напуснали родината си по време на Кримската война от 1853-1856 г. Започва да изучава ... |
|
"Виж какво" е дебютният роман на Мая Кисьова , посветен на българските актьори, родени през 60-те. Авторката е участвала във формата на БНТ "Ръкописът" 2015 с този текст. Романът притежава всички положителни качества на съвременната проза - ясни, добре композирани сюжетни линии, динамични персонажи от няколко поколения, стабилно боравене с професионалната терминология на театъра. Рефренът "Виж какво" в началото на всеки фрагмент въвежда в момент от историята на героя, който е в изпитание и се променя. Пречистващите трансформации на персонажите са ситуирани в Страстната седмица преди ... |