"Пиша, защото ме привличат игрите на въображението и изпитанията на оригиналния синтез - като частна форма на утопията. Пиша въпреки абсурдността и смъртта. Пиша, за да добия сили и намеря упование сред това разнебитено и обезверено човечество. Пиша също, за да се обявя срещу безразличието, което всекидневно наблюдавам. Ужасно е да бъдеш ням срещу онези, които превеждат всичко на езика на омразата. Най-сетне пиша, защото езикът е всичко, което притежавам - пространството средоточие на целия ми житейски опит. Когато пиша, усещам радостта, че живея. А това е повече, отколкото да съществувам." Иван Теофилов ... |
|
През XVII в. френският писател и моралист Жан дьо ла Брюер е написал, че човек преминава само през три събития в живота: раждане, живеене и смърт. Човек не осъзнава, че се е родил, забравя да живее и винаги се бои от смъртта. Раждането и смъртта са двата предела на човешкия живот. Те поставят въпроса откъде идваме и накъде отиваме? Когато идваме на земята, логично е да се запитаме дали просто не се завръщаме? По същия начин тръгнем ли си от този свят, се чудим ще се завърнем ли някой ден? Отговори на тези въпроси търси и проф. Иван Дреников в книгата "Прераждане". Опирайки се на личния си живот, сънищата и ... |
|
Рецептите, които ще намерите във "Вкусът на България", са издържали изпитанието на времето и са се настанили трайно на родните трапези. Със съвсем малко усилия всеки може да ги приготви в дома си. Някои са класически гозби, предавани от поколение на поколение, като кавърма, козунак и боб по манастирски. А други ястия са навлезли съвсем наскоро, но вече са неразделна част от ежедневното ни меню - нима има по-любима бърза вечеря от спагетите с кайма? Нещото, което ги обединява, е вкусът, който идва от подправките. А те са типично български - няма човек, който да е усетил мириса на чубрица и да не се е сетил за ... |
|
"Ивайло Мирчев обича играта на хрумвания, свободния летеж на инвенции и импровизации, внезапните и на пръв поглед абсурдни смесвания на абстрактни визии, натуралистични фрагменти и лирични импресии." Иван Гранитски "Във всяка негова картина аз виждам света на Ивайло, виждам чувствата му, виждам мислите, радостите и болките му, виждам преживян момент от неговия живот." Борислав Стоев "Мощна, сурова, експресивна и сгъстена като състояние или деликатна и почти неръкотворна като видение от света на поезията - живописта на Ивайло Мирчев е над временните изкушения на модата и пазара, над ... |
|
Известният руски психофизиолог разказва за личните си преживявания отвъд пределите на реалното битие, за невидимите, но и не по-малко реални паралелни светове, за конкретните етапи и начини, които извеждат към безкрайната хармония на макрокосмоса, изначално заложена и в нас самите. Пътят към съзнателната еволюция, за който разказва авторът, води началото си от великите духовни традиции на Изтока - от векове насам примамливи за мнозина, но достъпни само за избраници. ... |
|
"Днес ние имаме нужда да потърсим истинския, неподправения, а не митологизирания образ на Иван Пейчев . Твърде много се говори и пише за резигнацията и скепсиса, за отчаянието, които били завладели поета особено през последните години от живота му, за мрачните интонации на късните му творби. Но дали наистина е така? Ако внимателно прочетем стихотворенията от последните две книги на поета - "Знамената са гневни" и "Сенки на крила", тоя мит бързо ще рухне. В тези творби има съмнение и страдание, болка и покруса, гняв и разочарование, но в тях няма и следа от апатия и униние. Според Иван Пейчев ... |
|
"Поезията на Иван Ланджев е странна симбиоза от вглъбен и в същото време интензивен езиков порив. Това напрегнато съсредоточаване в собствения си свят, това раздвижване на текстовете от безброй препратки с внушението за един по-разширен културен контекст на критическа изповедност. И превръщането им във въздействащи полифонични композиции, във впечатляващи монтажи от интимни мотиви, универсални теми, преживелици, състояния, жестове. И оправданието на целия този мисловен поток, позовавайки се на особеностите на времето с неговия информационен взрив. С триумфа на абсурда и възможността за издигане над абсурда чрез ... |
|
Книгата "Архивология" е първата книга с текстове на Иван Богданов (1910-1992), появяваща се след неговата кончина, без самият той да я е подготвил за публикуване в този ѝ вид. Замислен като издателски проект около честването на 100-годишнината от рождението му, този сборник се оформи в Центъра за документи и архивни фондове на НБУ трудно и бавно заради наложили се няколкогодишни проучвания на документи от различни архивохранилища в България. За разлика от досегашните посмъртни издания, депозирани от автора им в различни издателства и отпечатани скоро след смъртта му, тук в основата стоят ръкописи, някои ... |
|
Какъв е той? Най-напред това е един младеж. Шейтанов загива само на 28 години. При суровия полъх на жребия той изгаря в борбата. Всичко в него е само начало, само прелюдия, устрем към делото, в което трябваше да се осъществи необикновената личност. И все пак това начало е достатъчно, за да почувстваме нейната сложност, мащабност, енергия и воля за борба. Намираме се пред значителна изява на българския характер, през жизнената съдба на човек, успял да обхване в своята прелестна младост както тръпките на бурната революционна епоха, така и устрема във вековните традиции на нашата национална съдба. "След разгрома Георги ... |
|
|
|
Новата поетична книга на Иван Теофилов "Инфинитив" е опит да се открие посоката, да се домогнем до просветлението, което ни е така нужно сред нравственото безумие на времето от втората половина на ХХ век насам, с изтощението му от непрестанните вихри на събитията, с идеологическите му празнословия, с философското му объркване, с човешката му слепота, с висящата опасност животът на отделния човек да се превърне в шумотевица на други гласове, в ехо от мнения и амбиции на други хора. И с неотменния въпрос: "Как да живеем собствения си живот по собствен начин?", без да забравяме, че сме в утробата на ... |
|
Монографията разглежда две понятия, които са изпълнени с дълбок смисъл за зрелия в чувствата и в съзнанието си човек. Всеки познава страданието, а почти всички - и състраданието. Но може би именно поради тяхната познатост тези понятия сравнително рядко стават предмет на научен анализ. Авторът разглежда удоволствието и страданието като антиподи на психичния живот, но разкрива и тяхната асиметричност. Страданието е по-силно откроено и релефно състояние от удоволствието. Това нюансира по съответен начин и проблемите на етиката. Минимизирането на страданието се оказва по-важен морален приоритет от максимизирането на ... |