Награда на "Европейския съюз". Литературна награда "Конрад Аденауер". Литературна награда "Кранихщайнер". ... С лирична, красива и вълнуваща проза се представя в тази книга една от най-награждаваните авторки на Германия днес. Носителка е на Наградата за литература на ЕС, на литературните награди на Лихтенщайн, Конрад Аденауер, Кранихщайнер, Херман Ленц и Еберхард Шьок за създадени образци на красив немски език. Пеперуди, бадемови и смокинови дървета, пищната зеленина на средиземноморския пейзаж заедно с безкрайната синева на августовското небе над Далмация - в разказите на Марица Бодрожич ... |
|
|
По учителя Петър Дънов. Съставител Емил Стефанов. ... Човек в яденето трябва да види вътрешния смисъл, онази сила, която е скрита в храната. Доколкото вие може да възприемете този живот, да влезете във връзка с него, да се обнови вашия живот - това е ядене. Защото с храната ние влизаме във връзка с разумната природа, за да поддържаме организма. Природата е разрешила въпроса за храната, но хората още не са го разрешили. Целият живот на човека, от раждането до заминаването ми от този свят, се свежда единствено към въпроса за храната: какво ще яде и как ще си достави по възможност по-голямо количество храна. Този е най- ... |
|
|
|
|
|
Съставители: Даниела Илиева, Емил Демирев, Кристиана Димчева, д-р Цветелина Войчева. ... Сборникът Като да е сън е посветен на 150-годишнината от рождението на Антон Страшимиров и излиза в годината, когато Регионална библиотека Пенчо Славейков - Варна чества 140 години от основаването си. Изданието обединява историята на институцията и мястото на нейното създаване - многоликата Варна - третият по големина град в България и най-големият по родното ни Черноморие, с емблематичната и противоречива личност на българския писател, драматург, публицист и общественик - Антон Страшимиров. Варна е и негово родно място, отправната ... |
|
|
Сборник с доклади в чест на 95-годишнината на проф. д-р Емил Георгиев. Съставители: проф. д.ю.н. Екатерина Матеева, проф. д.ю.н. Иван Русчев, гл. ас. д-р Венцислав Л. Петров. ... Сборникът съдържа текстове от национална научна конференция в чест на 95-ата годишнина на проф. д-р Емил Георгиев, организирана от катедра "Гражданскоправни науки" на Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", 15.12.2016 г. ... |
|
|
Учебникът е част от системата "Чуден свят" на издателство "Просвета". ... Учебната система по български език и литература "Чуден свят" за 4. клас на издателство "Просвета" се състои от: учебник по български език читанка учебна тетрадка по български език №1 учебна тетрадка по български език №2 учебна тетрадка към читанка книга за учителя Изброените компоненти от учебната система се продават поотделно. За да закупите някой от тях, последвайте съответния линк. Настоящото издание е съвместимо с учебната програма за 2023/2024 г. Ако имате нужда от ... |
|
|
Дмитрий Шостакович - vol. 8, Симфония No. 3 и No. 14. Изпълнява: Симфоничен оркестър на БНР. Диригент: Емил Табаков. ... Завършвайки Третата си симфония, Дмитрий Шостакович пише: "Първомайската симфония е създадена през лятото на 1929 г. Симфонията е част от цикъл симфонични произведения. [...] Първата част от замисления цикъл е симфоничното посвещение "На Октомври", а втората част е "Първомайска симфония". Както "На Октомври", така и "Първомайска симфония" не са произведения от чисто програмен тип. Авторът е искал да предаде общия характер на тези празници. Ако "На ... |
|
|
Дмитрий Шостакович - vol. 7, Симфония No. 9 и No. 10. Изпълнява: Симфоничен оркестър на БНР. Диригент: Емил Табаков. ... В седмата програма добавяме още две симфонии - № 9 и № 10. Те, както и останалите, имат интересна история. През 1943 г. властите поръчват на Шостакович да напише произведение, което да възпее Съветския съюз и бъдещата победа. Композиторът приема и обявява, че ще напише голяма симфония с хор, подобна на Деветата симфония на Бетовен. Когато през 1945 г. войната приключва, всички я очакват, но тя все още не е готова, даже първата част не е завършена. Вместо грандиозен апотеоз на победата и Сталин, на 3 ... |
|
|
В българския музикален фолклор, наред с традиционните народни инструменти, битуват и т.нар. модерни инструменти - акордеон, кларинет, цигулка и др. Затова след програмите с тамбура (GD 278), зурна (GD 276), духов оркестър (GD 299), гайда (GD 106), гъдулка (GD 374) и кавал (GD 375), колекцията "Музикалните инструменти в България" продължава със записи на акордеон. В българската фолклорна музикална практика акордеонът се появява през 20-те години на ХХ век. Няма сведения кой внася първия инструмент. В началото музикантите свирят само с дясната ръка. По-късно добавят и баси (лявата ръка) и макар, че европейската ... |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
