Финанси на предприятието (корпоративни финанси) е основна научна дисциплина в обучението по финанси. Тя моделира стратегическите и оперативните финансови решения на фирмите и техните собственици въз основа на основополагащия принцип за стойността на парите във времето. В настоящото издание са обхванати всички главни теми от корпоративните финанси, които са адаптирани към българската нормативна система и стопанска практика. "Финанси на предприятието" е предназначен главно за студенти по финанси, но може да се ползва от практици и от всички, които желаят системно и изчерпателно да придобият и задълбочат познанията ... |
|
За естетиката на всекидневното. ... От Талес насам се знае, че философът размишлява за великите неща, а не съзира баналната действителност пред него. Такова игнориране на външната реалност може спокойно да се назове лукс, защото могат да си го позволят само онези, които са в състояние да пренебрегнат грубата действителност. Но може би същинският лукс във философията е съвсем другаде. Именно там, където тя приема на сериозно смеха на тракийката; където насочва погледа от небето към кладенеца; там, където започват размислите за онова, съвсем неприсъщо на философията, направо под достойнството ѝ; там, където не се ... |
|
Страниците на "Blaxearts" са изпълнени с рисунки и текстове, които биха могли да ранят конкретни чувствителности. Отварянето на тази книга означава, че сте съгласни с ползването на съдържанието ѝ. За автора: Емил Марков е бургазлия, роден рано сутринта на 10.06.1960 г. Не обича особено морето, велосипедите и ризите с къс ръкав. По стечение на обстоятелствата е художник. Правил е изложби от всякакви неща. Нарисувал е 10060 илюстрации. Заснел е стотици хиляди фотографии. Оформил е два камиона книги. Изработил е стотина графични знака. Сам е написал няколко книги и десетки сценарии за какво ли не. Обича да ... |
|
Сборник разкази на писателя Емил Константинов. "Той знаеше, че сега ще започне любимата му песен и усили докрай силата на звука. Чу първите акорди на "Rock "n" roll damnation" и натисна яко педала на газта. След малко погледна скоростта - стрелката бързаше към края на километража. Хвана здраво волана, като постави ръцете си на “един без четвърт”. Мина в средата на магистралата и започна да се опиянява не само от изпълнението от AC/DC, но и от спринтиращия срещу него асфалт. Крайпътните рекламни платна профучаваха подобно на забързани филмови кадри и се стопяваха мигновено." Емил Константинов ... |
|
Дон Хуан де Кастилио. ... Писателят Калин Терзийски представя новата си книга "Приказка за Мишок Джиро, канджа кучка, Ромения и сина ѝ Балабан". Тя е в съавторство с Емил Йотовски . Илюстрациите на книгата са от Диана Димитрова . Противно на заглавието книгата въобще не е за деца и представлява сборник разкази на двамата автори. ... |
|
Жълта книжка за напреднали е иронична сатира в стихове на съвремието. Авторът, чрез похвата на сатирата, дава заявка за осмиване на хора и съвременни явления, постепенно превръщащи се в социални пороци. Целта му е да провокира промяна в мисленето, като използва различните средства на насмешката, прерастваща в ирония и сарказъм. ... |
|
"Детство мое, реално и вълшебно..." отеква в съзнанието ми всеки път, когато чета и препрочитам разказите на Емил Костов. Сборникът съдържа седемнадесет къси разказа за живота през осемдесетте и деветдесетте години в България, времето на така наречения преход. Описва простотата в бита и ежедневието на малките населени места. Разказва за стремежа на човек да се установи и открие препитание в големия град, за старите приятелства, за любовта, за мрачните субекти и лихварството. Увлекателни, динамични, кратки, без излишни многословия и описания, разказите носят духа и напомнят за преживяното минало: забравената ... |
|
"Доктор Франкел приближи до масата, където вниманието му бе привлечено от къс хартия. Той предполагаше, че преди да напусне земния свят, Щюве беше оставил някакво писмо или бележка. И не се излъга в предположенията си. Със спокоен, равен почерк бяха написани няколко реда: "Аз свършвам. Не мога повече да издържа. Няма по-голям позор от този: жената на Адолф Щюве е полудяла, а един евреин я лекува." ... |
|
Емил обича да помага вкъщи, но понякога нещата се объркват. Първо, вместо мишката в капана му се хвана палецът на татко. След това, без да иска, нахлупи върху главата на баща си купата с варена кървавица, а после омаза лицето му с тестото за бухтите. Блоп! Емил отново бе наказан да стои в бараката и издялка стотното си дървено човече. Книжката е с веселите илюстрации на Бьорн Берг. ... |
|
Вечните приключенски романи ... Джоузеф Конрад (1857-1924) е поляк по произход, но макар че започва да учи английски след двадесетата си година, впоследствие става великолепен майстор на езика. Той създава произведения, които му спечелват славата на истински поет на морето – то е неговата любов до гроб, на него е обрекъл живота си. Светлата романтична мечта за подвига и чувството за дълг неизменно пронизват героите на Конрад, определят всяка тяхна постъпка. От най-ярките образи с богата палитра на морските приключения безспорно е Джим – привлекателен, внушителен, в сянката на облак, съвсем мълчалив, "един от нас" ... |
|
"Градът на окованите" е роман за деца и юноши и разказва за приключенията на Орловото перо. Емил Коралов е български писател, дебютирал с драматични си романи през 30 -те години и достигнал най-широко признание за романите "Нова летопис" и "Чинарите зашумяха"."C пенливите си белоснежни води водопадът все така шумно слиташе в пропастта на нощта. Двамата необикновени спътници вървяха напред, отново към града на Черната стоманена ръка, откъдето Орловото перо беше избягал тая нощ. Хиляди мисли се носеха като вихрушки в главата на смелото момче. Той мислеше за брата си Гълъб, за Бела и за ... |
|
Подобно на редица поети от втората половина на XIX век след Бодлер , Емил Верхарен (1855 - 1916) - един от основоположниците на символизма и ярка фигура в белгийската франкофонска литература, също опитва перото си в писането на поезия в проза. Между 1886 и 1895 година той създава четиридесет и шест творби. Същинска лаборатория за поетическо изкуство и модернизъм, този жанр се превръща в повод за експериментиране с гранични изразни форми. В поемите в проза на Верхарен се смесват оригинална визия за света и слово, което руши установените синтактични, лексикални и прозодични рамки на езика. Както Рембо в "Озарения& ... |