В Българската православна църква съществуват две традиции на църковно пеене - източна (едногласна) и хорова (многогласна). Източното едногласно пеене спазва законите на древногръцката музика, както и изискванията на осмогласния канон на Църквата. Втората традиция - хоровата е от втората половина на ХІХ в., когато в България навлиза руската многогласна хорова музика. Тогава много български композитори създават своите творби в духа на руското многогласие. В изданието са представени и двете традиции с песнопения от неизвестни автори, св. Йоан Кукузел (ХІІІ-ХІV в.), Йоан Х. Охридски (1829-1890), Неофит Рилски (1793-1881), ... |
|
|
В "Савел" действието се развива четири години след разпъването на Исус, в земите на Юдея. Осененият от прозрение свише Савел става ревностен проповедник на Христовата вяра. Съсредоточеното изложение на романа, насищането с параболистични значения превръщат делничната му битийност и наглед субективните изживявания не в чисто психологически материал, а във формотворчески елемент. "А Савел, дишащ още заплахи и убийства срещу учениците на Господа, дойде при първосвещеника, та измоли от него писма за Дамаск до синагогите, щото, които намери да следват това учение, мъже и жени, вързани да ги доведе в Иерусалим. ... |
|
|
Възхвала на провинцията е книга, която Александър Секулов ще пише цял живот. Тя е събрала негови кратки белетристични форми: остроумна есеистична проза; блестящи малки текстове, създавани по различни поводи; философски прозрения; спомени, оцветени с хумор и любов; снайперистки афоризми. Всички тях - по традиция, започнала с Атанас Далчев - може да определим като фрагменти. Тази книга е правена като сал на корабокрушенец. Само че не корабът на автора се е разбил, а светът около него. Александър Секулов взема всичко, което се носи по вълните на реалността и въображението. Салът става все по-голям, все по-нужен, ... |
|
|
"Устоят е Живият Диамант в нас. Ако устояваш в Бога, не е ли това най-великият Дар от Бога? Ако имаш Устой, Бог е заживял в тебе и ти си заживял в Неговата Милост. Ако Бог ни е дал Себе Си, ще устоим на всичко. Що е Устоят? Това е да си чул Гласа Му. Човекът на Устоя има Сърце от Древност. Устоят означава, че нашият Път е осветен от Бога. Устоят е Неземен Храм. Който има Устоя, е пресътворил себе си в Сърцето на Бога. Устоят е Живот в Дълбините. Външните нямат Устой, защото не са в Дълбините си. Чрез Устоя Бог ни е скрил в Себе Си. Човекът на Устоя е мълчалив Храм. Човекът на Устоя е осветил своя мрак. Устоят ... |
|
|
„ Георги беше живописец, график, правеше стенописи, пишеше поезия. Най-големият, най-добрият от нас. Раним и много деликатен човек, изключителен поет и един от най0добрите рисувачи на XX век, уникален рисувач. Той е даден от Бога.“ Вежди Рашидов, скулптор „Георги не се вписваше в общия поток хора на културата и на изкуството. Той беше колкото бохем, толкова и самотник.“ Светлин Русев „Георги се стремеше към Бога през целия си живот с творчеството си и накрая Господ си го прибра. Но ние тепърва ще откриваме неговата стойност.“ Камелия Минчева, галерист ... |
|
|
"Господи, благодаря Ти за всичко: за живота, за съдбата си, за моите родители, за моето семейство, за приятелите ми, за срещите, познанствата, щастието и нещастието, радостите и изпитанията. Как да обгърна всички Твои чудеса, всички Твои милости? Та те са неизброими. Повече от всичко обаче Ти благодаря за това, че си ми дал да обичам и да познавам ответната любов. Няма по-голяма радост и по-голямо блаженство. Още благодаря на Господа затова, че Той - при цялата моя леност и греховност - ми е дал да стигна до служението при олтара, тъй като няма друга съдба на тази земя, която да е по-блажена от тази. На всеки човек, ... |
|
|
Напускайки концлагера "Богданов дол" преди около четиридесет години, обещах на приятелите си, че ще напиша книга за нашите преживявания. Четири десетилетия отлагах. Сега, на зряла възраст, се връщам към ония преживелици на младостта... "Има такъв един кладенец на мълчанието, един бунар. В другите кладенци каквото извикаш, думите ти се връщат. А в този кладенец, в този бунар на мълчанието, каквото да извикаш, думите ти остават. И се трупат думите в този бунар. Но ще дойде ден по воля на Господа по вашему, на Аллаха по нашему, когато кладенецът ще върне изречените над него думи. И тогава ще проговорят ... |
|
|
Хигиена и лекуване на душата е капиталната публицистична творба на големия български лечител и общественик Петър Димков (1886 - 1981). Работата по книгата започва през 20-те години и продължава до кончината си. Произведението е изградено на четири източника: учението на мировите Учители и мъдростта на велики хора - пътят на човека, добродетели и пороци, цел в живота, щастие и успех, труд и пари, избор на професия; здраве - природосъобразен живот, билкови рецепти за най-често срещани заболявания, за нервни болести, за наднормено тегло, рецепти за красота; окултни знания - сънища, ясновидство, интуиция, карма, ... |
|
|
Докато сме още на този свят, трябва да бързаме да не изпуснем единствения шанс да станем духовни, успешни и вечни чрез Христа Исуса, нашия Господ, като присъединим усилията си към Божията сила, за да излезем победители в борбата с лукавите изкушения на този свят и да придобием съвършенството, за което сме предопределени от Господа още отпреди създаването на човешкия род. Заедно с незаменимите книги на Божието слово, написаното в тази книга чрез лесно достъпния си стил също може да помогне на всеки човек да достигне своето спасително преображение, като придобие духовната си същност, защото написаното в нея е съгласувано ... |
|
|
"Най-главното, най-необходимото за монаха, пък и изобщо за християнина, е: борба, борба, непрекъсната борба със себе си. Защото, ако човек започне да се следи - а трябва непрестанно да следим себе си - той все ще намери нещо недобро. Защо? - Защото дяволът не престава да ни изкушава. Ние сме пълни със страсти и около нас непрекъснато има бесове - нападат ни ту с един помисъл, ту с друг. С тях трябва да се борим. Ако приемем беса, наскърбяваме Господа. Нашите оръжия са непрекъсната борба със себе си и постоянната молитва, молитва и молитва. Защото, ако разчитаме на своите сили, ще има само провали, а с Божията помощ ... |
|
|
Истинската любов съществува и идва най-неочаквано. Дори Латъм е свита и скромна, далеч от идеала за жена, будеща страст. Дълго се е съобразявала с правилата на деспотичния си баща и сякаш е обречена да живее в сянката на сестра си - целуната от Господ красавица. Опитвайки се да избегне надвиснала над нея заплаха, тя решава да плати на човек, имащ славата на наемен убиец, за да се омъжи за нея. Репутацията му не я плаши, нито пък фактът, че е човек без сигурни доходи. За Коул пък Дори Латъм е безлична - нито красива, нито грозна, нито даже обикновена. Двамата са като куче и котка. Тя винаги е готова да се заяде с него и ... |
|
|
Много християни все още разчитат на човешки експерти за съветване и насоки в своя живот. В тази книга пастор Боб Хокстра призовава църквата да изостави спуканите цистерни на човешка мъдрост и да се върне към извора на жива вода, бликаща от нашия чудесен съветник,Исус Христос. Боб Хокстра е основател и директор на служението Живот в Христос, което е посветено на това да призове обратно Божиите хора към Господ и Неговото Слово. Боб има служение от двадесет и седем години като пастор на Калвари Чапъл в Ървин, Калифорния. В момента служи в църквите из страната и в чужбина. Важно! Изданието е на много години и наличните ... |
