Иван Вазов е министър на народното просвещение от 1897 до 1899 г. След това се оттегля от политическия живот за доста дълъг период, а през 1900 г. излиза пиесата му "Службогонци". Лошият опит, натрупан за тези две години в министерското кресло, му дава много материал, който той превръща в комедия. Великите писатели знаят, че надсмивайки се над случващото се, то по-лесно ще достигне до публиката, а иронията и сарказмът само ще подсилят въздействието на историята. Мъдрият герой в пиесата "И най умният си е малко прост" е младият човек Глумов, Егор Дмитрич. Глумов си води таен дневник, в който описва ... |
|
|
"Пиша тази пиеса не без удоволствие, макар че ужасно нарушавам условията на сцената. Комедия, три женски роли, шест мъжки, четири действия, пейзаж (изглед към езеро); много разговори за литература, малко действие и пет пуда любов.""Струва ми се, че в моята пиеса, колкото и да е скучна, има нещо ново. В нея няма нито един изстрел, между другото". Така скромно представя две от своите емблематични пиеси Антон Павлович Чехов (1860 - 1904). Но думите му се прокрадва най-важното - той нарушава принципите на театъра, подхожда новаторски към героите, сюжета, кулминацията. Всяка пиеса на Чехов стои при ... |
|
|
Мъж и жена в зряла възраст се заемат да образоват петнайсетгодишна девойка в плътската любов - и да ѝ внушат да им се посвещава без ограничения, предразсъдъци и морални задръжки. В обучението се включват още участници, за повече пълнота и разнообразност, а в добавка се изразяват възгледи за свободата, религията, политиката и обществения ред - изводът е, че единственото ръководно начало е Природата и тъй като всичко е нейно дело, нищо не е престъпно. Заради своята скандалност Донасиен Алфонс Франсоа, маркиз Дьо Сад (1740 - 1814), прекарва 30 години от живота си по затвори и умира в приют за душевноболни, а ... |
|
|
Себастиян Бергман се изправя пред най-големия си страх. ... Жителите на Туршбю са шокирани. Семейство Карлстен е убито в дома си. Повикан е Националният отдел за разследване на убийства. Скоро те откриват, че десетгодишната племенница на семейството - Никол, е свидетел на престъплението. Нейните следи водят до гората. Шансовете ѝ за оцеляване намаляват с всеки изминал час. Случаят става още по-сложен, когато основният заподозрян е открит убит със същото оръжие. Себастиян Бергман се изправя пред най-големия си страх. Никол му напомня за дъщерята, която е загубил. Да открие момиченцето е единственият начин да запази ... |
|
|
Нови римски разкази на Алберто Моравия са писани между 1954 и 1959 г. и представляват естествено продължение на предшестващите ги "Римски разкази", считани от критиката за определящи в неговото творчество. Това са разкази за проститутки и крадци, за любовта и егоизма, за страха от обвързване и ужаса на самотата. Трагикомични истории, които не показват красивия Рим, Рим на Колизеума, на модата, на богатите. Градът на Алберто Моравия е грозен, истински и населен с обикновени хора, които не водят бляскав живот и търсят страст, а не любов. Точно заради това ценят кратките мигове на щастие – танците, разходките с ... |
|
|
"Тъгата е майка на всичките наши възкръсвания. За тях ни разказва Любел Дякоf в новата си втора поетична книга, наречена "Ембрион на тъгата". От утробата до гроба, през всичките ни тъмни кътчета и мимолетните проблясъци на светлите ни прозрения, до спасителната ръка... или до желания край на пътя. Болката, любовта, пропадането, смъртта се срещат в една-единствена точка. В човека. В теб! А тъгата... Оставаме завинаги ембрион в нейната студена утроба и, рано или късно, винаги се връщаме към нея. Оцелели и мъдри и най-сетне готови да се родим." Ива Спиридонова , редактор Животът ми За едни е убежище ... |
|
|
"Би ли пропътувала света, за да се почувстваш у дома в собствената си кожа?"Натали не се чувства комфортно. Последната ѝ връзка отдавна е приключила и тя е разочарована от кариерата си на учител. Затова събира багажа си и тръгва да пътува с надеждата да намери своето място. Пътешествието ѝ започва в Бали, но бързо се оказва, че изолацията ѝ в чужбина само засилва чувството ѝ за безпокойство. Обсебена от това как я възприемат другите, тя страни от хората и се тъпче с храна, за да заглуши тревожния глас в главата си, който никога не изглежда удовлетворен. Но с разгръщането на историята и с ... |
|
|
Лятото е времето на любовта. Любовта може да е възкръснала с пролетта, ако има пролет в живота, но е толкова красиво да не я свързваме с нищо практично - любовта е все пак толкова неподвластна на нищо, толкова волна, и затова - красива. За лятото и любовта се говори в новия роман на Йордан Костурков . Разказва ни с думите на главния герой Атанас - млад мъж, изпълнен с воля за живот, за успех, за щастие, за победа, един съвременен Йожен Растиняк. В наситеното темпо в началото на лятото той се сблъсква със съдбата на свои близки и приятели - Андрей и Маргарита, Мартин и Сашо, Евгения, - университетски професори, творци, ... |
|
|
Хроника на един безсмислен живот. Мотото на библейската книга Еклесиаст е Всичко е суета. Синклер Фъргюсън използва тази старозаветна книга, за да разкрие състоянието на съвременния човек и да го предизвика да се замисли върху смисъла на живота. Художественият подход на автора допринася за възприемането на идеите и убедителността на неговото послание. Светът е море от стъкло: карнавал от нежна наслада, театър на суетата, лабиринт от грешки, залив на скръб, кочина мръсотия, канавка на страдание, зрелище на неволя, река от сълзи, сцена на измами, клетка пълна с дяволи, леговище със скорпиони, пустиня от вълци, колиба от ... |
|
|
Биография. ... Всичко у Пикасо е огромно с изключение на ръста му. Легендарен е апетитът му за секс и пари, за храна и алкохол, за приятели и свади, за комедия и трагедия. Нито един художник от първа величина не е бил толкова страховито продуктивен. Нито един художник от която и да било величина не е печелил толкова пари. Неколцина художници съперничат на деветдесетгодишния му живот, но нито един не е привличал толкова неутолим обществен интерес. Творецът, който се появява от страниците на тази написана с ерудиция и страст биография, е изтъкан от много противоречия: суров и нежен, подъл и щедър, затворен в себе си ... |
|
|
"Съществува един жанр в драматургията, който се нарича "комедия на ситуациите". При Теодора Димова имаме "мелодрама на ситуациите". Това е сблъсък на характери – има травестирани характери, които искат да бъдат едно, а в същото време са друго, а в някаква степен по отношение на другите хора се проявяват като нещо трето. И оттук идва един много важен момент – този сблъсък на характери, този сблъсък на ситуации и всичко останало се превръща в сблъсък на невъзможността за живеене. Може би от тази гледна точка Теодора Димова е онази в българската драматургия и проза изобщо, която от всекидневието ... |
|
|
Въпросът за статута на драматичните текстове на Молиер изглежда безспорен, а Всъщност е не само нерешен, а и рядко поставян. Днес масово се забравя или се пренебрегва фактът, че тези текстове представляват печатен израз на драматични творби, съществували и реализирани в публични представления далеч преди печатните си издания - творби, създадени за сцената, а не за книгата. В началото е театърът - пиесите на Молиер се раждат и съществуват в него, а когато преминават в книгите, запазват в печатните текстове следи от своята театралност, тъй като ръката на автора им вписва в тях значими елементи от представлението. Нашата ... |
