Иван Спасов /1934-1996/ е от поколението български композитори, което се утвърди и разгърна възможностите си през 70-те и 80-те години на ХХ в. Творчеството му винаги е предизвиквало интерес, макар не винаги произведенията му да са приемани единодушно; нерядко и с пълно отрицание. Особено е значението на вокалните творби на Спасов, в които той определено наложи свой стил и композиционни техники. Повечето от хоровите му песни се превърнаха в основен репертоар; много от тях станаха образци за новаторство в жанра. В компактдиска са включени три от най-късните опуси на Иван Спасов в които доминира темата за смъртта. Свързан с ... |
|
|
Вторият компактдиск от поредицата “Прочути музикални минатюри” отново ни среща с някои от бисерите на велики музиканти. Повечето са обработени за състава от композитора и диригента Жул Леви. Интересното и привлекателното в него е и участието на прочути български изпълнители. Например цигуларят Йосиф Радионов свири солата във “Виенски каприз” на Фриц Крайслер и “Севдана” на Георги Златев-Черкин със завладяваща виртуозност и емоционалност. “Бараколата” от “Хофманови разкази” на Офенбах е съхранила звуковото си великолепие благодарение изяществото и майсторството на обоиста (английски рог) Георги Желязов и флейтиста Симеон ... |
|
|
Светозар Иванов определя новия си албум "Съновидения" като "...едно пътуване, което започва и свършва с две пиеси от Джордж Кръмб - "Rain-Death Variations" и "Love-Death Music"". Музиката ни повежда в това пътуване от романтичния и въображаем свят на Втората соната на Александър Скрябин, през загадъчното спокойствие на Лучано Берио, до ударната хиперекспресивност на Шестата соната на Галина Устволская. С неочаквани преходи, връзки и завръщания, този компактдиск е като сън, в който, както подсказва цитатът от Борхес в анотацията на албума, "Ние се събуждаме не от сън, а ... |
|
|
Симфоничният оркестър на БНР, с диригент Емил Табаков изпълнява "Симфония № 11 в сол минор, опус 103 "1905 година"". Шостакович замисля 11-та симфония още през 1955 г. по повод 50-годишнината от революцията от 1905 г., но успява да реализира идеята си едва през 1957 г. И макар че произведението е по конкретен повод, в него композиторът засяга теми, които винаги са вълнували човечеството - за свободата, за невинно загиналите, за личността и властта... Самите заглавия на частите подсказват звуковите картини: от бездушния официален град, през молбите, стенанията, ужасите от погрома, оплакването на ... |
|
|
Прочутата странджанска певица Калинка Згурова отново е събрала любими песни в поредното издание. Нейният искрящ и топъл глас звучи над 45 години. Една от звездните певици от световноизвестния хор "Мистерията на българските гласове", Калинка прославя странджанския фолклор по българските и световните сцени. ... |
|
|
Популярната добруджанска певица представя песни, с които е спечелила трайно обичта на слушателите си. Началото на творческата си кариера дължи на възродилия се през 50-те години на ХХ век интерес към народното творчество. Точно тогава, на един местен събор-надпяване е забелязана от специалистите. ... |
|
|
Интересното съчетание от три емблематични произведения за пиано и оркестър е събрало и интересни изпълнители – пианистката Павлина Доковска и диригента Владимир Гяуров, подкрепени от високия професионализъм на Симфоничния оркестър на Българското национално радио. И двамата имат изключително успешна артистична кариера. ... |
|
|
Продължава поредицата на Музикална къща “ГЕГА НЮ” “БЪЛГАРСКО ХОРОВО ИЗКУСТВО”. Втората програма е с обработени народни песни или авторски песни на фолклорна основа. Още със създаването на първите хорове в България, основна част от репертоара им са предимно китки (потпури) от български народни песни. Оттогава до днес музикалният фолклор е сред най-използваните интонационни източници. А много от създадените на тази основа песни са се превърнали в класика на хоровото творчество. Затова е и съвсем естествено една цяла програма да бъде посветена на тези песни, станали емблематични за българското хорово изкуство като: “Леле, ... |
|
|
Северна България е с много интересна народна музика, съчетала влиянието на съседните фолклорни области, местната култура и елементи от традициите на преселниците през различните периоди от историята на района. Всички тези специфични черти са илюстрирани брилянтно от акордеониста ЯНКО ЖЕЛЯЗКОВ. Роден и израснал в крайдунавския край, изпълнителят е наследил таланта и интереса към фолклора от своя баща и чичо си, които са били много известни акордеонисти в района. И вече над 40 години той е солист-оркестрант в Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци - Плевен. Заедно с професионалната си работа в ансамбъла, Янко ... |
|
|
През 1968 г. в София е създаден първият хор на момчетата. Идеята на основателката Лиляна ТОДОРОВА е да се разчупи традиционния за България модел на хорово музициране. Хорът на софийските момчета бързо се утвърждава и съвсем естествено заема мястото си в музикалния живот. Особено плодотворни са годините след 1989 г., когато негов диригент става Адриана БЛАГОЕВА. За някои проекти, А. Благоева се обръща за сътрудничество към водещи изпълнители, както е в случая с тази програма: Ирена ПЕТКОВА - мецосопран, Николай МОЦОВ - тенор, Йоанис КЮРЦОГЛУ - контратенор и Николай ПЕТРОВ - баритон. Изданието на “ГЕГА НЮ” включва две ... |
|
|
Една от най-интересните и стилни шопски певици е СНЕЖАНА БОРИСОВА. В същото време, тя е и човек, отворен към по-различен подход по отношение на третирането на автентичния фолклор, като запазва мярката, отвъд която е пошлостта. Родена и израснала в Лозен, тя и досега събира и изучава песните на родния си край. Много от тях залегнаха в основния репертоар на ансамбъл "Филип Кутев", където Снежана Борисова пя от 1982 г. до 2001 г., а записите й в Българското национално радио ги направиха популярни в цяла България. Богатият й професионален опит като солистка в ансамбъл "Филип Кутев", като певица в камерни ... |
|
|
Включените в това издание творби съставят малка антология на музиката за орган от славянски композитори. Докато в католическата и протестантската музика органът утвърждава присъствието си, в източното православие музиката е само вокална. Затова представянето на ранната и по-късна органова епоха в тази програма е основно чрез полски и чешки композитори (аноними, Миколай от Краков, Бохуслав Матей Чернохорски, Иржи Игнац Линка, Ян Кржтител Кухарж, Антонин Дворжак, Бедржих Сметана и Леош Яначек), които принадлежат към католическата традиция и се включват в историческото развитие на европейската музика, придавайки й някои ... |
