Книгата е издадена за първи път от Георги Д. Юруков в София през 1926 г. Настоящото издание е препис на съвременен български от Д-р Николай Иванов Колев ."Още когато изучавах българската история като ученик, чувствах инстиктивно неверността на теорията, че българите били от татарски произход. По-късно смесената теория на Марин Дринов пак не ме задоволяваше. Тридесетмесечното ми пребиваване в Скопие и Серес и познаването на трите български наречия ми даде възможност да се добера до истината, която реших да изложа писмено. Ако никой друг не се съгласи с откритата от мен истина, ще остана пак доволен, че съм я открил ... |
|
|
Историята на проучванията в старата столица. ... |
|
|
"Земята на българите" е един безценен сборник с пътеписи и впечатления от пътуванията на великия български писател Ангел Каралийчев . На страниците ѝ оживяват красотите на родината и се чувства силната гордост на автора от това, че е българин. Книгата съдържа всички написани от него пътеписи за България, излезли от печат за първи път в далечната 1939 година. Но със своя стил и описателност те пленяват читателя и днес, рисувайки прелестите на българската природа през всички сезони и времена. Същевременно в нея има и автобиографичен елемент от личните преживявания на твореца и много впечатления от ... |
|
|
За Румен Стоянов , доайен на испанистиката и португалистиката у нас, единствен българин - почетен доктор на латиноамерикански университет (гр. Бразилия, 2012), ние, българите, заемаме средищно положение спрямо жестикулиращите южняци и въздържаните северняци. От десетилетия обаче имаме уклон към затихващо ръкомахане, което е белег за изгубване на национална самоличност - отпадат безмълвни знаци, нови не създаваме, предпочитаме да се възползваме наготово от чужди. Растящото обезжестяване е част от задълбочаващото се разбългаряване: в жестово отношение, както и въобще на културното поприще, ставаме все по-безцветни, по- ... |
|
|
"За малко повече от век - от Покръстването (864 г.) до завладяването на Източна България (971 г.) народът ни преживя един от най-драматичните периоди в многовековната си история. В книгата си "Царство и страдание на българите" писателят Димитър Делян ни поднася една великолепна художествена интерпретация на иначе малко суховатите, понякога противоречиви и най-често тенденциозни сведения на източниците. Постигнато е напълно автентично звучене в речта и духа на епохата, което долавяме в образите на исторически и художествено сътворените персонажи. Да се напише един правдоподобен и с ясно послание ... |
|
|
Историко-филологически издирвания въз основа на първоизточници. ... Турската и гръцката тирания бяха свели българския народ до най-ниското стъпало на човешката култура, но българщината му те не можеха да изкоренят. В съзнанието на народа все още бяха останали зародиши от национален усет. Този усет се разви с времето. У някои в съзнание. Българският народ съзна, че е бил народ и е имал своя самостоятелна държава и успя даже да си извоюва своя народна църква. Русия освободи една част от българския народ. Освободените българи се обявиха за самостоятелно управление, но те се разделиха по атавизъм на два дяла. Единият дял, ... |
|
|
"В ръцете си държиш книгата на Ю. И. Венелин "Критически изследвания към Историята на българите". Това издание излиза 171 години след първото руско издание в превод на български. Книгата е писана преди 1839 г., когато нашият народ е забравен от света и е пред прага на загубване на собствената си национална идентичност. Само по себе си написването на книгата и нейното публикуване след смъртта на Венелин от родолюбеца Денкоглу през 1849 година са събития от огромно значение за българското просвещение." Д-р Николай Иванов Колев ... |
|
|
Енциклопедията представя по нов, завладяващ начин великите битки на българите за периода от създаването на българската държава до падането ѝ под Османско робство. Тя разказва увлекателно и дава обстойна информация за тях и за личностите, изявили се в центъра на събитията. Читателят ща намери в нея и всичко най-любопитно за оръжията, крепостите и тактиката както на българските воини, така и на техните противници. Прецизните възстановки и археологическите артефакти показват как са изглеждали оръжията, крепостите и тактиката през различните векове, какви са били доспехите на воините, а портретите на владетелите ... |
|
|
Трето издание. Препис: Д-р Николай Иванов Колев . ... Историко-филологически издирвания и изследване на историята на трако-илирийци скити, готи, хуми, келти и други. Забранена в България от 1944 г. до 1990 г."Напечатаното тук е съкратена част от една по-обширно намислена работа, която засега не може да излезе. Ако въпреки това ние обнародваме настоящето, то е, че предвид борбите, които нашият народ води за своята политическа независимост, рекохме да му посочим какъв народ е той, защото той досега е водил борба в ненаучен терен и затова е губил. В тези си листове ние приведохме доказателства, че българите не са чужд ... |
|
|
"Приносно в работата е извеждането на ролята на икономиката като един от водещите фактори за индивидуализацията на културата. В този контекст авторът проследява връзката между идентичност (групова и индивидуална) - национален наратив - идеология - "биография на вещта". Много интересен е погледът върху начина, по който наивистичното народно изкуство се превръща в произведение на изкуството, след което се мултиплицира до сувенир. Откроено е място на музеите, изложенията и търговските експозиции в контекста на модерните културни процеси." Доц. Мира Маркова ... |
|
|
Енциклопедия. ... Народната обредност е прикрепена към датите на източно-православния църковен календар и претърпява редица промени. Религиозен синкретизъм под формата на "битово християнство" или "езическо православие", който е характерен за нашите празници и обичаи. В хода на времето те следват своя естествен процес на развитие, при който едни елементи отпадат, други се модифицират, възникват нови. Постепенно отслабва и се губи първоначалната им обредно-магическа същност. Описанието на традиционните празници е допълнено с данни за православния християнски календар, кратко житие на светеца - патрон ... |
|
|
"Множеството из улиците бе толкова голямо, щото никой не можеше да ходи и върви така, както иска, а бе тласкан от вълната от хора. Имаше голям страх, когато се достигна мостът на река Марица, но се мина без нещастие. Улиците, отдето мина графът, бяха буквално натъпкани от посрещачи и гръмовито ура цепеше въздуха. Никога никому град Пловдив не е направил такова бляскаво, възторжено и сърдечно посрещане... Няколко пъти Игнатиеви молеха да им изпеят Шуми Марица и сами пригласяха. Да здравствует навеки България! - бяха последните думи на графа." В. Пловдив, 21 - 23 септември 1902 г. "Нека храм-паметникът и ... |
