"Нямам никакви претенции за универсалност, не познавам живота "изобщо". Човек пише с личните си натрапчиви идеи. Това, което ме прилича, е несполуката, или най-малкото чувството, че не си успял; поражението ме интересува повече, когато е облечено като победа. Някои от героите ми успяват социално, но имат личен неуспех. Дълбоко разбиран този род неравновесие. Щастието няма нищо общо със знаците и маските на успеха. Отделните глави в този роман са изградени като напълно автономни и различни един от друг разкази. Като мъниста на гердан. Тази "съзвездна" структура ми даде възможността да пиша не по ... |
|
|
Да си родител на малко дете не е лесна работа. Как да отговаряш на желанията му и да не изпълняваш капризите му? Какво да правиш, когато се буди нощем с писък? А когато отказва да се облече? А когато се тръшка по земята или ви хапе или бяга от вас на улицата? Когато сякаш нарочно прави всичко възможно да ви вгорчи живота? Как да запазите самообладание, как да овладявате гнева си и да научите и детето си да овладява своя? Как изобщо да се справяме с малките чудовища, които толкова обичаме? На тези въпроси и на много други отговарят Даниеле Граф и Катя Зайде с хумор и самоирония. Не дават рецепти, само ценни съвети и главно ... |
|
|
"Привечер стигнаха границата и Нена Даконте забеляза, че пръстът ѝ с венчалната халка продължава да кърви. Митничарят, с наметало от груба вълна върху лъскавата триъгълна шапка, прегледа паспортите на светлината на карбидната лампа, като едва се държеше на крака под напора на пиренейския вятър. Двата дипломатически паспорта бяха редовни, но той вдигна лампата, за да се увери, че снимките отговарят на лицата. Нена Даконте беше почти дете, с очи на щастлива птичка и медената ѝ кожа излъчваше карибски зной в зловещата януарска вечер, а тя тръпнеше, потънала във визоново палто, по-скъпо от едногодишната ... |
|
|
"Днес в училище веднага ще се науча да чета: след това утре ще започна да пиша, а вдругиден - смятам. Тогава с тези мои умения ще спечеля много пари и с първите изкарани от мен пари ще купя незабавно на скъпия ми татко едно красиво ново вълнено палто. Но какво казвам аз? Вълнено, Господи! Цялото ще бъде направено от злато и сребро, с диамантени копчета. Този беден човек наистина го заслужава; защото за да ми купи книги и да ме изучи, той целият е облечен в дрипи... И то в този студ! Само бащите са способни на такава саможертва - в името на децата си..."Из "Пинокио", Карло Колоди Освен майчина, има и ... |
|
|
Съставител: Елеазар Хараш . ... "Египет, Египет. Египет, това е Необятността, Неизмеримостта. Египет има специално отношение към Амон - Скритостта, Безпределността. Египет има специално отношение към смъртта - Безграничния живот. Родих се от смъртта и в нея се завръщам, защото съм родена свобода. Който ме е познал в живота, ще му стана близък и след смъртта, защото само в Невидимото се познаваме истински. Блажен е този, който ме е познал като Невидим." Тот "Ние сме невидими същества, облечени в странна материя и затова хората се заглеждат в нас - те търсят Невидимото в нас. Ние сме същества без корени. ... |
|
|
"Живееше някога един крал, който толкова обичаше да се облича в нови дрехи, че пръскаше за това всичките си пари. – Отивам да се преоблека - често казваше той. Веднъж в столицата се явиха двама измамници - тъкачи. Те говореха, че изтъканите от тях дрехи били най-хубавите, а освен това били и вълшебни - глупавите и недостойните за заеманата длъжност хора не можели да ги видят. – Ето дрехи за мен - рече си кралят. – Щом ги облека, веднага ще разбера кой от царедворците ми е глупав и недостоен за длъжността си. Кралят даде много пари на измамниците, за да започнат незабавно работа. Лъжливите тъкачи сложиха два стана и ... |
|
|
"Скъпи читателю, Сигурна съм, че ще ме разбереш, а и няма на кого друг да се оплача. Лицето Ирина Радионова ми причини много хубава поезия. Уврежданията от метафоричната инвазия са трайни, предизвикват сърдечни възторзи, отвеждат те в свят, в който не можеш да се разхождаш с лоши помисли, въпреки инстинкта ти за самосъхранение - те превръщат в дете, което не умее да мрази... Аз свикнах с това състояние, даже съм ѝ благодарна за причинените щети, вредните по време на нашата работа преработих буквално в песен - песен е да си част от създаването на книга на талантлив човек. Пиша ти всичко това, защото и теб те ... |
|
|
"В романа описвам няколко страстни, нежни, различни и много красиви севди, които Господ наказва, но Бог закриля! За мен Бог е всеки един от нас и ние - човеците - можехме да обичаме безмерно, ако не бяха моралът, ценностната ни система и възпитанието ни, основани на властолюбието на религиите! Бог ни е създал по свой образ и подобие, без да изисква и очаква от нас нищо! Всички, присвоили си ролята на посредници между нас и Бога: пророци, апостоли, "духовници", патриарси, имами, папи и шейхове, пък измислиха Господа по свой образ и подобие. Господ, който изисква, следи, съди и наказва. Създадоха му ангелска, ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Световни поети" на издателство "Изток - Запад". ... Какво е времето? А дните? какво е времето? а дните? една поредица от наранени рози... душата ми изпила земните знамения разсипя ги и себе си разсипа... душата ми е вестоносец на желания; но няма рана, която да се вижда, ала любовта ме все така изтича, безплътна лава, изгаря ми плътта. Хилми Явуз Хилми Явуз е роден през 1936 г. в Истанбул. Висше образование завършва във Философския факултет на Лондонския университет (1964 - 1969). Пише критика и изследвания за всекидневниците "Джумхуриет", "Миллиет& ... |
|
|
Има книги, които се четат на един дъх. Други са написани за разтоварване или с идея да провокират размисли и логически връзки от фабулата до самия край. Трети са със сюжет за нравственост и градираща култура, в които духовността и науката са приоритет и стожер за ценностната система както на индивида, така и на обществото. Ти си Това (новата книга) не е нищо от гореизброените, защото няма рамка и модел, чрез които да се обхване и обобщи поднесената информация. Може да се каже, че книгата е със статут на време, защото безкрайността от разбирането съпътства осъзнато търсещия. Това не е книга, която да се прочете и после ... |
|
|
"Снощи подреждайки старите ми вещи, Елена бе извадила един мой стар портфейл и ме запита дали да го изхвърли. Евтин, изтрит по ръбовете портфейл от изкуствена кожа, още от войнишките ми години. Загледах го с умиление. Разгърнах го и открих в него зеления първокласен билет, с който бях дошъл в София за пръв път като самостоятелен човек. Прибрах го отново в портфейла и го оставих в нощното си шкафче. Не реших да го изхвърля, исках да го запазя за спомен от времето, когато не можех и да сънувам, че ще стана това, което бях сега. Но това върна веднага спомените ми назад през годините. Не много на брой, но бурни и ... |
|
|
Беседа за покаянието. "Защо вие, синове на истината, които пребивавате в Светата Съборна Църква, не преставате да скърбите? Ако за това има някаква причина, то кажете, открийте ми я като възлюбени чеда на изпълнен с любов баща, за да получите утеха. Защото не подобава тези, които от самото си рождение са се облекли чрез светото Кръщение в Христа, нашия истинен Бог, да се измъчват и терзаят от скръб. Да не бъде това! Преблаженият Павел ни заповядва непрестанно да се радваме като казва: Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се. Вашата кротост да бъде известна на всички човеци (Филип. 4:4-5). И тъй, коя ... |
