През 1968 г. в София е създаден първият хор на момчетата. Идеята на основателката Лиляна ТОДОРОВА е да се разчупи традиционния за България модел на хорово музициране. Хорът на софийските момчета бързо се утвърждава и съвсем естествено заема мястото си в музикалния живот. Особено плодотворни са годините след 1989 г., когато негов диригент става Адриана БЛАГОЕВА. За някои проекти, А. Благоева се обръща за сътрудничество към водещи изпълнители, както е в случая с тази програма: Ирена ПЕТКОВА - мецосопран, Николай МОЦОВ - тенор, Йоанис КЮРЦОГЛУ - контратенор и Николай ПЕТРОВ - баритон. Изданието на “ГЕГА НЮ” включва две ... |
|
|
ТЕОДОСИЙ СПАСОВ / ТИТЛА (на диалект от Костенец титла е твърда земя) е шеста поред програма, издадена от Музикална къща Gega New. В нея той се изявява и като изпълнител, и като композитор. За всички, които следят развитието на музиканта, това издание отново ще потвърди неизчерпаемите възможности на Теодосий Спасов да импровизира, да комбинира стилове и жанрове, да изненадва. И както в предишните издания, тук също му помагат и сътрудничат негови колеги-съмишленици: Йълдъз Ибрахимова, Огнян Видев, Румен Тосков, Георги Дончев, Стоян Янкулов, Галина Дурмушлийска, Атешхан Юсеинов, Христо Йоцов, вокален квартет “Западни ... |
|
|
През първата половина на ХХ в. в българската култура все повече се утвърждават талантливи и високо образовани композитори и музиканти. Сред тях особено ярко се откроява Петко СТАЙНОВ (1896 - 1977) - композитор, педагог и музикален общественик. Твори основно в областта на симфоничната и хорова музика. И в двата жанра композиторът приспособява европейската музикална традиция като изразни средства и форми към българското светоусещане. Така създава свой музикално-творчески стил, в който българската мелодика и ритмика прекрасно са съчетани с постиженията на европейската музика. заедно с това заема редица престижни и отговорни ... |
|
|
Музикална къща Gega New започна поредицата “МАЙСТОРИ НА КЛАСИЧЕСКАТА МУЗИКА”.. Тя представя популярни музикални творби от предкласиката, класиката, романтизма и ХХ в.: Бах, Моцарт, Бетовен, Шуберт, Росини, Дворжак, Брамс, Лист, Супе, Барбър, Вон-Уилямс, Пахабел, Кодай, Розас и др. Включени са инструментални пиеси, любими на поколения меломани, както и малко известни, но не по-малко стойностни произведения. Подобен подбор досега не е правен, въпреки че някои от тях са изпълнявани и записвани у нас. Всички записи са реализирани от Софийския симфоничен оркестър с диригент - Васил Казанджиев. В първата програма са включени ... |
|
|
Музикална къща "Gega New" започва поредицата "Музикалните инструменти в България". Тя ще представи всички инструменти, застъпени във фолклорната практика (автентични и т. нар. модерни). Първата програма от поредицата е посветена на тамбурата. Инструментът е пренесен у нас от Аспаруховите българи през VІІ в. И досега се среща в Азия (Узбекистан, Таджикистан и т.н.) под различни наименования. А под названието булгария (бугария) е бил широко разпространен на Балканите. До средата на ХХ в. тамбурата се е срещала почти в цяла България. В автентичната народна музика, днес битува предимно в Пиринската област. ... |
|
|
“Такъв глас не е чуван от много години насам - кристално чист във всичките регистри, напомнящ ни за младия Карло Бергонци…" – това е оценката на италианската критика. Не само в Италия, но и навсякъде по света КАЛУДИ КАЛУДОВ предизвиква възторга и на критиката, и на публиката. А неговата международна кариера е наистина впечатляваща: Великобритания, Австрия, Италия, Франция, а през 1985 има вече договор с Миланската Скала. Знаят го в Германия, Испания, САЩ, Канада, Аржентина, Бразилия, Япония и т.н., както и на редица престижни международни фестивали в Европа, Азия и Америка. Многократно е участвал в спектакли с най- ... |
|
|
Музикална къща Gega New започва поредицата “БЪЛГАРСКИ МУЗИКАЛЕН ФОЛКЛОР”. С регистрацията на песни и инструментални мелодии ще бъде представено цялото многообразие от музикални пластове в българското фолклорно изкуство: от най-старинните образци до музиката на фолклорна основа. Целта на издателите е да покажат посоките и тенденциите в развитието на народната музика. В “БЪЛГАРСКИ МУЗИКАЛЕН ФОЛКЛОР” – 1 е включена музика от Добруджа и Северна България, Родопите и Шопско, Тракия и Пиринска Маседония, записана от духов оркестър, каба трио “Родопея”, ансамбъл “Добруджа” – Добрич, Шопската група, сестри Георгиеви, сестри ... |
|
|
Свилен Маринов - кларинет Оркестър "Амадеус" - София с диригент Чое Йонг-Хо Концертите за кларинет и оркестър № 1 и 2 и Концертиното за кларинет и оркестър на Карл Мария фон Вебер са написани в много кратък период от време (март – юли 1811 г.). Тяхното създаване е провокирано от виртуоза-кларинетист и приятел на Вебер – Хайнрих Йозеф Баерман. Първо е Концертиното, чиято премиера на 5 април 1811 г. преминава при огромен успех и предизвиква поръчката на двата концерта за кларинет. И до днес, трите произведения са еталон за изпълнителско майсторство. В тази програма записите са реализирани от кларинетиста Свилен Симеонов, ... |
|
|
Добруджа е уникален фолклорен регион, в който историческото развитие среща песни, съхранени от българите извън пределите на България и местни песни, преживели неизбежното влияние на съседните фолклорни райони. Това многообразие от пластове създава спецификата на добруджанското музикално и танцово изкуство. Рядко, обаче, ценителите на добруджанския песенен фолклор могат да се докоснат до неговата красота така, както ни я представя Галина Дурмушлийска - изящно и стилно. Запяла от ранно детство, преминала през школата на Добруджанския ансамбъл - Добрич, реализирала многобройни записи в Българското национално радио, певицата ... |
|
|
Диригент : Методи Матакиев Солисти : Ина Шлингенсипен - сопрано Емилия Ботева - мецо-сопрано Николай Моцов - тенор Орлин Анастасов - бас През последните месеци от живота си Моцарт композира Реквием, който остава недовършен и свързан с няколко легенди. В тях се разказва за поръчителя - различен в различните версии. Какъвто и да е бил поводът за създаването му, Реквиемът е измежду най-великите творения на човешкия музикален гений. Изпълнението,което Гега е включила в каталога си е на престижните български състави - Хора и Оркестъра на Българското национално радио, които заедно със солистите и диригента Методи Матакиев са ... |
|
|
Легенда от Кюстендилско разказва: Една бедна жена имала непослушни и вечно гладни деца. Омръзнало и да работи за парчето хляб, което никога не достигало на децата и, омръзнало и да оправя белите след тях и ги прокълнала, а самата тя се превърнала в птица уелькя /ухловица, улулица/. Но моментният гняв стихнал и тя досега търси децата си. Тази легенда е вдъхновила Теодосий Спасов да създаде силно въздействащата си пиеса “Уелькя”. Митичното, необозримото, невъзможното, неочакваното се превръща в звукова реалност. И като че ли точно това отличава Теодосий Спасов. Дори в подчертано фолклорни пиеси неговите неочаквани закачки и ... |
|
|
Прочутият български виолончелист Венцислав Николов, известен с пристрастието си към новата музика и с огромната си популяризаторска дейност, изпълнява две забележителни произведения на съвременната музика - сонати от Прокофиев и Шнитке. Заедно с пианиста Ростислав Йовчев - също отличен музикант с доказано разбиране и отношение към музиката на XX век, са регистрирали вдъхновени интерпретации на споменатите композиции. Дуото разкрива емоционалния потенциал на Прокофиевата музика - Соната ор.119 с dur, един от късните опуси на великия руски творец. Изобилие от музикални идеи, запомнящи се прекрасни теми, бравурни виртуозни и ... |
