Силен, плътен, увличащ текст, "Глиненият цар" на Добромир Байчев ни хвърля в едно от най-кошмарните български места - лагера "Белене". И по съвсем неочакван начин ни извежда оттам - отвъд ужасите и оскотяването - по ирационалната нишка, която спасява човека - въпреки невъзможния бит, убийствената лична съдба и пагубната хватка на системата. История за благородството - там, където то е най-застрашено. И за приятелството - между онези, между които то е най-абсурдно. И за онова особено, което опазва човешкото у нас. Талант, интерес, умение... то може да се въплъти във виртуозна партия шах или в нещо друго ... |
|
|
Номинация за литературен конкурс "Развитие". ... Какво наричаме "Крах" и съществува ли изобщо такова нещо? Или какво наричаме "успех" и "победа"?"Остров Крах" не е мрачен роман, не се подвеждайте от заглавието. Надявам се дори да съм успяла да го направя малко смешен. В него се разказва за желанието да контролираш напълно света и за копнежа да бъдеш свободен. Става дума и за странното нещо, което наричаме "съдба". А ходовете на съдбата винаги крият известна ирония. В "Остров Крах" се разказва за две жени, които разказват. Всяка от тях знае само своята ... |
|
|
"Името „Бдин” се явява като заглавие на всяко едно от стихотворенията в тази стихосбирка на Иван Христов. То е особено, утопично място (не просто старото име на Видин), в което бродят поети от различни времена и езици, а сметището крие в утробата си сакати детски кончета и бюстове на Ленин и Сталин. Бдин е онова пространство, в което призракът на миналото е пълен с кръв и обречен на вечно завръщане. Мила мамо, аз умрях, но не отидох във Рая, а пристигнах във Бдин. Пощальонът на своята ръждива „Украйна” често минава, така че – противно на всички закони – ще имаш вести от мен... Строга и странна книга, която знае как ... |
|
|
„С една шепа букви всичко може да се напише, всичко може да се премълчи. И нищо няма да е съвсем каквото е било...” Така започва тази стихосбирка. И още първият цикъл „Малки амнезии” залага върху тази тънка игра между написано и премълчано, между случайността на буквата и предопределеността на смисъла. "Ако трябва да избера една дума, за да назова тази книга, бих избрал думата шепнеща. Шепотът не е непременно меланхолия, умора и отсъствие на страст. Поне тук не е така. В шепнещия глас, който идва от тези стихотворения, има тайнство, болезненост, но и едно особено чувство за спасение. Подозирам, че то се ражда тъкмо ... |
|
|
Маркос Хиралт Торенте е роден в Мадрид през 1968 г. в семейство, свързано с изкуството (баща му е известен художник, дядо му - писател). Завършва философия в Автономния университет на Мадрид. Литературният му дебют е през 1995 г. със сборника разкази "Разбери ме". През 1999 г. е признат за един от най-обещаващите автори на Испания, когато събира овациите на критиката и печели с "Париж" награда "Хералде" за роман, а със сборника разкази "Нищо не се случва самò" - награда "Фурест и Рока". Световният му триумф идва с романа "Време за живот", спечелил ... |
|
|
Евгения Атанасова-Теневае журналист и запален изследовател на творчеството на Кристо и Жан-Клод. Автор е на документални филми и статии, посветени на техните произведения. Повече от десетилетие наблюдава отблизо творбите на Кристо, многократно се е срещала с художника. Двамата разговарят както за конкретните му произведения, така и за неговия живот. Тези интервюта и изследвания ще бъдат част от предстояща пълна биография на Кристо. При строежа на "Плаващите кейове" на езерото Изео журналистката за първи път участва и като работник в проекта. Тази книга е плод на личните ѝ преживявания и навлизане в ... |
|
|
"Как разпознаваш, че някой е заспал дълбоко? Дебнеш внимателно, изчакваш го да изпадне в пълен покой. Следиш дали дишането е равномерно и леко. Проследяваш тялото - издава ли готовност да побегне, или е видно, че му е прекалено удобно. И най-вече (слушай, тук е уловката)... изглежда ли пределно безпомощен. А как разпознаваш, че някой те обича?" Из книгата "Ако трябваше да имам още една дъщеря, щях да избера Лили. Защото е умна, пряма и изискана. И е надраснала всичко, което ние, бащите - както в живота, така и в литературата - бихме могли да ѝ причиним. Отдавна не съм се радвал така на независим млад ... |
|
|
Книгата е двуезично издание на български и английски език. ... В този дневник от стихове, поетът Антон Баев споделя с нас 63 меланхолии. Тези меланхолии са далеч от отчаянието. Тия зрели стихотворения, изпълнени с опита и радостта от живота, ни увличат в едно пътуване, в което отново ще открием човечността, поезията и, разбира се, себе си. "Има родство по кръв и родство по избор, както знаем от Гьоте, но има и друго родство, родство по тъга. Четейки поезията на Антон Баев, споделям такова родство, усещам близък този юг на тъгите ни, тяхната митология и биография. Да, тъгите ни имат особена география и биография. ... |
|
|
"Има нещо естествено и директно, нещо осезаемо в най-добрите стихотворения тук. Като да усетиш семката от домата между зъбите си, сцепената вежда, вкуса на смъртта и детството. Личен репортаж за пътя и порастването - подир трабанта на миналото, бащата - градинар и гробар, пътешествията на майката през магнитите от чужди градове на хладилника, запушените с дъвка ключалки, през които все пак успяваш да зърнеш - смърт няма. Прямо и лично, намерило себе си писане." Георги Господинов "Все ми се струва, че поезията не е за разбирачите, а за повярвалите в нея. Може би, защото читателят и поетът свързват сърцата ... |
|
|
От страниците на петото издание на "Granta България" наднича Емигранта. С главна или малка буква, в географски или житейски план той е тук, за да ти покаже своя поглед към света, за да те накара да се вгледаш в себе си, в другите, в думите. Така че, разтвори страниците... "Съчетавайки мемоари и фотожурналистика и подкрепяйки каузата на съвременната реалистична художествена проза, "Granta" плътно е прилепила лицето си до прозореца, твърдо решена да бъде свидетел на този свят." Observer, UK "Granta" e гарант – гарант, че литературата все още може да изкушава, да ни пленява, разсмива ... |
|
|
"Ако перифразирам Одън - "дъждът роди поет". Може би лондонският дъжд, може би меланхолията на мегаполиса, самотата на космополита? Не зная какво е родило тези стихове. Съмнявам се, че и Димитър Ганев знае. Но се радвам, че ги е написал. Силна, дълбока книга." Иван Ланджев "Да фланираш из един свят, вече видян и описан преди теб, да се рееш из книги, градове и любови, вече прочетени и обходени... И с един късноромантически замах да ги снабдиш отново с отровния чар на тъгата, да събудиш минали гласове, да бродиш подир Бродски из късните есени... Иронии и меланхолии да се застъпват пътем... ... |
|
|
"Парче от Демона" е вторият криминален роман на Димитър Тодоров . Получил специална награда на Фондация "Развитие", през 2018 г. излиза от печат книгата "Национално съкровище". Историк по образование, по професия - военнослужещ в Българската армия. Всичко започва с посещение на клиент в кантората на главния герой Петър Костов, пенсиониран военен, понастоящем частен детектив. Клиентът е най-обикновен човек с необикновен син или поне така твърди. Дали деветгодишното дете само е успяло да разбие тайни кодове и да открадне информация за продажба на криптовалута, както твърди баща му? Убийството ... |
