Гонкур за разказ 2010 ... Можех да нарека тази книга и „Любовни разминавания”. Като Анри и Катрин, хората се губят по коридорите на времето, почти никога не изживяват едни и същи чувства едновременно, а трябва да понасят болезнени разминавания. По този начин се разминават отровителката и свещеникът... По този начин Грег, морякът, забравя да бъде баща, докато дъщерите му са още деца. По този начин Аксел и Крис са прекалено различни един от друг, за да се харесват, а когато се променят, това се случва симетрично, което отново възпроизвежда дистанцията... Ако един ден обясненията ни помагат да разберем с какво сме се ... |
|
В основата на книгата е документалното наследство от Ангел Обретенов - син на Баба Тонка Обретенова, част от неговата кореспонденция и личния му дневник. Ангел Обретенов е участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа и прекарва десет години от живота си в затвора на крепостта Акия, където го заварва Освобождението. ... |
|
История на погребания живот. ... Америка от началото на ХХ век. Улф пресъздава живота на едно семейство в малко градче на американския Юг - семейство Гант, което много прилича на семейството на автора, а Юджийн Гант в значителна степен представлява литературен автопортрет на самия Томас Улф. Семейна приказка, в която главния герой е най-малкият син в многочислена фамилия от шотландско-ирландски произход. Децата, четири момчета и две момичета, изграждат характерите си и се борят за индивидуалност в обстановка, създадена от сливането на "два мощни егоизма" - на бащата и на майката. Градчето Олтамонт в Южна ... |
|
О,музо, възпей гнева, но най-вече любовта на Гавраил, син на Ангел, самият Ангел, ако не си изтощена от стимулиране на поети през многото столетия и народи и твоят меден език не е изтъркан от оди. Ако пък нямаш вече мощ да ме вдъхновиш, аз ще се захвана да го възпея непретенциозно, както сам умея. Гавраил е изправен в нощта. Хората обичайно я накърняват с огньовете и електричеството си. Но тази нощ е празна от хора и затова е цяла, безпрогледна, безименна. Той грее със синьо-виолетова светлина, разперил огромните си лазурни криле като четири пулсиращи арки, ала не осветява нищо наоколо - това е различна светлина. Под него ... |
|
Книжка от серията "Светът на приказките" на ИК "Пан". ... |
|
Необикновеният живот на Жан Леон, създал необикновеното вино "Жан Леон" 1928 - 1996. В този времеви интервал живее каталунецът Жан Леон, роден Сеферино Карион. На двайсет и една години той бяга от Испания на Франко и след немалко трудности и несгоди, минавайки през Франция, успява да се качи на кораб, пътуващ за САЩ, страната на всички възможности. В Ню Йорк променя самоличността си и става американския гражданин Жан Леон. След това се установява в Холивуд, където с много труд и известна доза късмет отваря ресторант "Ла Скала", който ще бъде посещаван от кинозвезди като Мерилин Монро и Пол Нюмън и ... |
|
Не започвайте да четете книгата вечер - наистина няма да можете да се откъснете от нея до сутринта! ... Това е втората книга от планирана тетралогия , в която писателят възкресява атмосферата на легендарната Барселона. Ако вече сте прочели "Сянката на вятъра" - първата част от поредицата, - сигурно знаете защо критиката единодушно обяви Сафон за невероятен майстор на перото, а читатели по целия свят нетърпеливо очакват новите му книги."Играта на ангела" е истинска пример за това, какво е бестселър. Романът е едновременно мистерия, трилър , фантастика , мелодрама, гениална кримка, историческо четиво. ... |
|
"Мисия за двама? Далечната планета? Мечти! Можел да пропътуваме през живота си и сами. Но когато сме двама, пътуването е несравнимо! Нищо, че всеки следва своята мисия. Вярно е, че далечната планета е цел на космическите пътешественици. Но нали е и най-отдалеченото място, към което дълго ни носят мечтите? Когато душите жадуват несбъднато, а няма толкова големи надежди за сбъдване тук и сега, те политат с мечти, с които няма бързо да се разделят. Дано пътувайки да чуят небесните отгласи на любими гласове. Дано съдбата се смили и на оная планета да зазвучат мелодии на сбъднато щастие!" Из книгата ... |
|
Награда за литература на Европейския съюз 2019. Докато приятелят на Марта Макс постъпва в украинската армия, за да се бие във войната в Източна Украйна, младата жена - опитна ай-ти специалистка, която живее и мисли с термините на съвременните технологии (лъмбърсексуален, бохо, байкър, екофрик е най-малкото, на което читателят ще се натъкне), се опитва да се приспособи към новата ситуация, но трудно понася тежестта на социалния натиск и раздялата с Макс. До деня, в който заминава за Париж, където започва бурна връзка със студента Ксавие. Двамата заминават за Ница в деня на терористичния атентат на 14 юли, когато ... |
|
Известно е, че темата за Края на света е вълнувала през Средните векове немалко християнски народи в Западна Европа, като на проблема са посветени хиляди страници. Настоящата книга разширява хоризонта на нашите познания, защото показва, че очакването на Края не е характерно само и единствено за Запада, а и за много други държави и най-вече за техните духовни и политически елити, сред които трябва да причислим и тези на българите, хазарите, ромеите, русите. Анализът на автора интегрира свидетелства от редица части на днешна Европа, като демонстрира далеч по-големия пространствен обхват на горното явление и отчленява както ... |
|
Поезия, която предефинира същността на битието. ... "Много е трудно да се отговори една поезия, която в безброй вариации заявява толкова много откази от банални определения, от ред традиционни идентичности на лирическия аз. В поезията от новата стихосбирка "Мълчания от Надежда" на Надежда Искрова намираме стремеж за постигане на същността на битието чрез оголването на различните обвивки на делничното и всекидневното. Да се каже, че тази поезия е мощно завладяна от културата на Изтока, не означава почти нищо. Защото това е не само очевидно: имаме не просто често срещаната "имитация" на будистки ... |
|
"Играта Играехме на карти с Бог и той цака попа ми с двойка. - Ама Господи, според правилата не може така – размахах аз ветрилото си от карти. - Тогава си измисли някакво обяснение – отвърна той. И раздаде наново.""Преди време една журналистка от радиото ме покани да избера песните за предаването, в което трябваше да си приказваме някакви умни думи. Изброих няколко песни, които ми харесват. Осъзнавах, че нямат нищо общо помежду си, но това си бяха мои любими песни и дори се притеснявах, че не успях да включа повече. Самото радиопредаване за мен беше малко разочароващо. От имената, които бях споменала, бяха ... |