В стиховете на Катерина Хапсали са приютени думите на една жена, подобна на всички жени от Ева насам - думи на радост и болка, думи на майка и любима. Кротка, напоителна и нежна, тази поезия е за четене в спокойна нощ и в бурен ден. Тя съпровожда живота, не го превръща в неразбираема метафора, а го побира в песен. Тези стихове могат да се четат и когато си сам, и когато си с някого. Могат да се пеят и шепнат. С тях можеш да кажеш и "добър ден", и "сбогом". Многолика и търсеща, Катерина Хапсали е вложила в тях душата и ума си, откривайки вдъхновението си във вечното им противоборство. Стиховете &# ... |
|
|
Книгата "Патриархът", посветена на 170-годишнината от рождението на Иван Вазов , е краткият летопис на един живот. Скромен на външни събития, но богат на духовна съсредоточеност, която придаде и висота, и разгърнатост на българската литература. Вазов наистина обви своя бит с мълчание, за да говори словото му, той погреба живота си в най-смайващото по размери пространство на българското слово. Проф. дфн Светлозар Игов (30.01.1945) е литературен историк и критик, поет, романист, есеист, антологист, преводач и университетски преподавател. Завършва гимназия в София (1961) и славянска филология в Софийския ... |
|
|
Ева Луна се завръща като ненадмината разказвачка на истории, общо 23 на брой, за да отбележи разкошното бракосъчетание на вече познатите ни земни герои от предишния роман на Исабел Алиенде с нейната небесна версия на магическия реализъм. Макар че тук ще се срещнем повторно с повечето познати герои от "Ева Луна", това произведение не може да се смята за втора част или продължение на романа. Всеки разказ е самостоятелен брилянт в скъпоценната огърлица на ненадминатата чилийска авторка. Героите на Алиенде са пълнокръвни, самобитни и незабравими, а неуморното ѝ въображение изследва всички кътчета на ... |
|
|
Историята започва през 2000 година. Оскар Дюфрен е трийсет и четири годишен. Той е мним писател, така както има мними болни. Води си дневник, за да стане животът му по-интересен. Оскар е егоистичен, малодушен, циничен, пада си малко сексуален маниак. С две думи - мъж като всички други. Затова авторът определя книгата си като дневник на един народ и хроника на едно поколение. Определя я и като антидневник, като "деформиращо огледало, в което виждам собствения си пъп". В "Романтичният егоист" Бегбеде за пореден път проявява умението си да се самоиронизира, да изпада в самоунищожителни откровения, но и ... |
