"Там, където не сме" - новата поетическа книга от Георги Господинов събира стихове, писани през последните десет години и неиздавани досега. Тя е пета по ред след вече класическите му стихосбирки от 90 -те "Лапидариум" и "Черешата на един народ", след "Писма до Гаустин" (2003) и общото им издание в антологията "Балади и разпади" (2007). Господинов често казва, че внася контрабандно поезия в своите романи. Но е вярно и обратното - можем да открием ненаписани романи, контрабандно внесени в стиховете му. В стихосбирката има нещо от личната и световна меланхолия на " ... |
|
Бривидо Всяка брънка, извивка, камера на сърцата ни се взриви. Ти си цялото време по вътрешните ми страни. Ти си през цялото време, което изтича през пръстите, светът в миниатюра си ти. Аз съм с прекрасната надежда за стрелката, стрелката, която не чувства природа със същата лекота, с която ме гори светлината ти. Случи се да се приближим до парапета, оголихме се до най-елементарната подробност, сгънахме се по необходимост. Александрина Валенти "Александрина Валенти прелиства времето напред и назад, встрани и вдясно. И без да иска, си играе с посоките на времето без да се притеснява от часовата разлика. ... |
|
Петата стихосбирка на Любима Грънчарова е изненада. Нейното отношение към съвременното общество е подчертано по най-директния начин. Метафорите са категорични. Хиперболите точни. Словосъчетанията интересни. Поясненията излишни. Хората са "зациклени в технически канали, хаос, надпревара с деня". А "Душевността бавно напускаше хората, оставаха бледи състарени черти". Човекът се алиенира, а "сълзите ще отмият грешките. Може би. Любима е искрена, неподправена и провокираща". ... |
|
Картинно-словесни съзерцания на живота, чиста поезия в думи и картини. Не можеш да кажеш къде свършва едното и къде започва другото. Великолепните графики, минималистично ословесени, проправят пътеки към основанията на живеенето и се разтварят към Вселената, Творението и Твореца в арткнигата Острови. Чува се само един глас, който рисува и говори едновременно. Изпъстрена с детайли и състояния, книгата води зрителя/читателя през пътеките на смисъла до утехите на едно бъдеще, което в огледалните отражения на тук и там, винаги и е, тук и сега."Два радикално различни езика. Два свята, които не могат един без друг. ... |
|
Стихосбирката Бяла светлина е дебютна за двете сестри - Светлана Стоянова и Албена Стоянова. Сън Сънувах, немного години... Връщам се до дъба с форма на сърце и до другото дърво с най-странната кора. Очи на жълти кръгове, кънти шумът на хиляди човешки небеса. Трудът все пак ще ни помогне да оцелеем. Говорят насън възклицанията на топлината. Светлана Стоянова Вълк През дългите самотни зимни вечери аз чувам твоя глас, пронизващ тишината и знам, че с избора си сме обречени - да бъдем с теб пазители на Свободата. Проблясват две очи във мрака и някъде отвъд небето и земята аз знам - отдавна ти ме чакаш да бъдем с ... |
|
В цъфналата ръж Идейки си запъхтяна вечерта веднъж, Джени вир-водица стана в цъфналата ръж. Джени зъзне цяла, Джени пламва изведнъж. Бърза, мокра да колене, в цъфналата ръж. Ако някой срещне някой в цъфналата ръж и целуне този някой някого веднъж, то нима ще знае всякой де, кога веднъж някога целувал някой в цъфналата ръж? ... |
|
Ивайло Милев Костов е роден на 13.04.1976 г. в София. След завършване на средното си образование следва Актьорско майсторство в класа на професор Елена Баева, както и логопедия, и журналистика в СУ Св. Климент Охридски. Израснал е в семейство на юристка и художник, от които наследява любовта си към книгите и изкуствата. Пише от 18 годишна възраст и досега са издадени стихосбирките му Под звездите озарен (2004), Целувката (2012), Изворът на любовта (2016), Целувките ще бъдат две (2017), Животът ми е нежна болка (2020), И някъде расте небето (2022) и Време е да те целуна (2023)."Слушам звука на реката, и ... |
|
"Да се разтвориш във една Сълза. Сияйната Луна да те събуди. Да ти попее Славея, а ти да си Вода. И Ин. И Ян! И Ладия Душата да погали. Да чуеш Всичко - Звуци и Трептения... Водата е Хармония И помни." Радка Костадинова Радка Костадинова е родена на 18 януари 1953 година. Завършва СПГ Васил Левски - град Карлово и българска филология във ВТУ Кирил и Методий. Автор е на книгите Денят на Козирога, Терзание, Ледени вопли, Сенките на князете (историческа драма). Небесните сияния, Златната клетка, Планински балади (проза и поезия). Книгата е част от поредицата Съвременна българска поезия на издателство Захарий ... |
|
"Тези стихове - уж всекидневни, съвсем конкретни и зрими, но минаващи през всички сетива, винаги носят в себе си нещо отвъд видимото, нещо остро в окото, което рязко променя погледа. И светът става друг, чуваме счупването му, виждаме жълтъчената му светлина, опитваме раните му с език. И солта остава." Георги Господинов "В този свят, който се е разширил необратимо, Антонина Георгиева ни представя книга, в която погледът отново и отново настоява на правото и възможността си да не е безгрижен фланьор, на способността си да белязва всяка възможна врата към невидимото, за да маркира маршрут за смисъла; да ... |
|
Съставители: Албена Иванович , Росица Христова . ... Събраните в книгата популярни римушки, залъгалки и игралки - български и от различни краища на света, са придружени с указания как да се играят и ще бъдат незаменим помощник на родители, педагози, логопеди, яслени медицински сестри в заниманията и работата им с децата. Залъгалките, римушките и игралките са неизменна част от детството. Има ги в културата на всички народи. Предавани векове наред от поколение на поколение, те и днес продължават да забавляват децата. Кратките римувани стихчета, създадени незнайно кога и от кого, вървят от уста на уста, от майка на дъщеря, ... |
|
Пътуване до мама И когато животът озъбен над мен се намръщи, и ме перне с юмрук, а надеждица никаква няма, аз се връщам назад, върху стария плочник пред вкъщи с девет цветни лехи и усмивката топла на мама. Мама прави юфка. И разстила корите на двора върху чисто платно, от брашно и любов натежало... И присядат смирено край нея животни и ххора, всеки стиснал във скута си своята купичка бяла. Тя разсипва наред. Дава толкова, колкото има. Не оставя за себе си даже строшена коричка. И със своята обич и своята сила за трима до небето израства. И всъщност е майка на всички. Някой ден ще се спра, ще разстеля корите по ... |
|
"Портокал на Нинко Кирилов е невъзможността да познаваш някого и желанието да го познаваш. Книга, която може би. Не е. Но е. Неудържим експеримент с граматиката и синтаксиса на съществуването, които се разпадат до един делириумен поток на мисълта. А езикът е рана, в която влизаме. И докато мисълта дриблира, напредвайки с топката на съюзите, свързващи неизказаното, тази игра на смисли с ефекта на домино, това налудничаво инвентаризиране на чувствата, това квантово трептене между състоянието ела и действието или, между първото аз и последното ние, се разкрива като това, което всъщност вселюбовна поема. Това е нещо ... |