Когато дойде поезията Вкуса на устните ѝ чувствам, внезапно блъсва се в косите ми, в очите ми - и ослепявам, на колене от много светлина. Безмилостно - по всички улици, пейзажи и пристанища - във къщата. До раклата. До стария прозорец със дърветата. Където вижда се полето. И цяла нощ на устни и на чам ухае. Тя идва - виждам я: обляга се, почива и задъхва се по стълбата. Във стаята. До раклата. Спасявай ме. И залеза - по дяволите залеза. Безпомощна - за да си тръгне пак, докоснала очите ми и думите. Всеопрощаваща измените и страшно истинска. Тъй истинска, че стиховете ми... по дяволите стиховете. Искам я. Тя ... |
|
Непредвидимо е поетична книга, съдържаща около 50 стихотворения. Авторът майсторски съчетава публикувани в предишни издания любими творби с немалко новосъздадени през последните години поетични произведения. Стихотворенията са на различни теми: смисъла на живота, паметта, мечтите, достойнството, любовта, родния град и др."Войната лежи мъртва след тежкото раждане на близнаците Победители и Победени. Мирът като хиена ще я разкъса. Паметта му е къса и от жертвите, от техния брой, ще произведе герой след герой и ще ги обкичи със слава. Не войната, мирът е, който го прави. Разравя кости, дълбае пропасти, руши мостове. ... |
|
Небесни тела е дебютната стихосбирка на Доротея Василева. Доротея Василева е родена през 1985 г. в Добрич, където завършва езикова гимназия с френски език. Следва английска филология в СУ Св. Климент Охридски и завършва магистратура в Портсмут, Великобритания. Занимавала се е с преподаване, журналистика, PR и дигитално съдържание. През 2021 г. ръкописът Небесни тела печели конкурса на ИГ АРС и Scribens за дебютна стихосбирка. Живее в София със семейството си. ... |
|
Поредицата "Книги за ученика" представя литературни произведения, включени в учебната програма за 4. - 11. клас. Текстовете са съобразени с възрастта на читателите. Придружени са с критически анализи и оценки от различни гледни точки, с проблемни въпроси, тематични разработки, животопис - съобразно съвременните методически изследвания. ... |
|
"Нито аз да те пусна. Не можеш да промениш миналото. Но това, което можеш да направиш е, да го превърнеш в хубаво бъдеще." Женя Кънева По-жив от всякога Спомените ни отдавна са погребани, а възкръсват на нашето място. Думите отдавна са изчерпани още от последното ни лято. Любовта отдавна я изгубихме, но пак намира ме, щом чуя наша песен някоя. Отдавна си мъртъв за мен, а всъщност по-жив си от всякога. Женя Кънева Женя Кънева от малка усеща думите и поезията я омагьосва. Изкушава се да пише, докато следва в Лондон и е далеч от дома си. През 2020 г. се престрашава да сподели свои стихове в социалните ... |
|
"Дебютната стихосбирка на Денис Нуф - Коридори обогатява съвременната българска литература с още една различна поетика. С тиха наблюдателност и топло посрещане на неизбежното, Денис ни води по своите пътища: през прагове на напуснати стаи, до прозорци, по-големи от гледките, по безкрайни коридори, в които думите отекват по-силно от стъпките и стигат по-далеч от тях." Георги Гаврилов ... |
|
"Шеметен вихър от думи! От думи, които никога не са равни на себе си - те ту се удвояват в огледалото и се стъписваме, неспособни да различим оригинала от копието, ту внезапно прекъсват и ни оставят ранени от недоизказаното, ту ни залюляват в някакво сладостно безвремие, което толкова наподобява щастието, ту ни подгонват по неизбродими пътища и ясно разпознаваме синкопите на нашата номадска кръв. В този словесен вихър се открояват две думи, които оправдават безсънията на поета - прошка и човечност. И непоклатимата увереност, че думите все пак се връщат." Проф. д. ф. н. Цочо Бояджиев ... |
|
"Дъщерите на стихотворението Стихотворението е кръг. Откъдето тръгнеш, там се и връщаш, но някак се оказваш по-нависоко. Стихотворението има архитектура. Тя е уникална. Ако не я уловиш, губиш част от смисъла. Стихотворението има пластове - за мен то е баница с мед и сирене. Аз го обичам така. Стихотворението е надежда. Това не го забравяй. Стихотворението е обич. И ухае на теб. Винаги." Из книгата ... |
|
"Поетичната колекция Предзимие. Избрано на Спаска Гацева е съкровищница от живи думи, убежище от зимата на битието, песен за живота като есенно листо, обречено да полети и да се преражда във всяка следваща пролет като стих. Една необикновена и специална книга, носеща светлината и доброто в себе си, скътала ги като послание, че човекът е толкова голям, колкото са високи думите и мечтите му и толкова вечен, колкото са неизтриваеми следите му. А думите на Спаска Гацева оставят дири и стигат небето, за да погледнат света и хората от висините на непреходната поезия с онази обич, за която човешкото сърце е твърде мъничко ... |
|
"Поезията на Ивона Иванова е писък. Сваля маската от красивото лице на света и крещи в него. Разрушава стереотипите на заобикалящото ни ежедневие и го оголва до абсолютна празнота. В книгата оставаме сами със сетивата си, готови да попиват образите на собственото ни съществуване, от което изходът е само мираж. Светът е с нарушен ритъм и пулс и ние не сме готови да го спасим. Или пък сме?" Александър Иванов Силвия Плат под стъкления похлупак слънце плочки кучета усещам че ще свърша с глава пъхната във фурната или ще скоча в реката щом напълня джобовете си с камъни Ивона Иванова ... |
|
"Как се пише честна поетична книга? Лесно е, само трябва да си Радослав Симеонов и да не бягаш от себе си. Не защото акцент в тази книга е автобиографичният момент (има го, разбира се). А защото Радо не играе с метафорите, а живее в тях. Това често е болезнено мероприятие, но пък е гаранция за хубава поезия. Вълнуваща, без да е сантиментална. Мъжка, но съвсем не лишена от нежност. Уж... интровертна, застрахована в заглавието Монодиалози, а всъщност... с път към всеки, който ще я разлисти. Скъпи читателю, препоръчвам ти тази честна среща, защото може да се окаже, че е спасително огледало!" Камелия Кондова , ... |
|
Едно кафе Само хубавите хора оставят хубави спомени често забравям че е имало такива зад високата ограда пазя се да не влезе някой да ме докосне с нож или устни и да срине любовта дома мен но човек не може да контролира живота и случайността винаги намира пролука да плисне дъжд и усмивки в едно кафе. Таня Николова Таня Николова (1968, Плевен). Автор на стихосбирките Толкоз (2007), издадена след спечелен конкурс на Министерството на културата за дебютна книга, Еквилибриум (2012), Морз (2016), Непоръчан портрет (2017). Завършила е музикална педагогика в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдид и ... |