Книгата е част от поредицата "Разказът - един пренебрегнат жанр". ... Карол Фив (1971) е съвременна френска писателка и художничка. Бакалавър по философия и магистър по пластични изкуства, от 2012 г. тя се отдава изцяло на писането. Авторка е на три романа: "Живот като на кино" (бълг. изд. 2014), "Неделя е и нямам нищо общо" (2015) и "Камий Клодел" (2015), и на няколко детски книжки: "До полата на мама" (2012), "Спи ли учителката в училище" (2014) и др. "Когато станем щастливи" (2010) е сборник с тридесет и един кратки текста, в които тридесет и един ... |
|
|
"Забързани в делника крачим и сякаш по пътя губим част от сетивата си за красивото и ценностното в живота. Финансовите ни проблеми правят кожата на душата ни груба и непропусклива за светлината. Бързаме и погледът ни не улавя какво се случва около нас: изгреви, залези, ромон на поточе, птици в полет, красив жест, цъфнала вишня..." От автора В своята трета книга, Валентин Кабакчиев с изострени сетива иска да ни покаже красивото, романтичното, възвишеното. Поетичните му творби носят дълбочина и насоки, които могат да ни извисят над ежедневието ни; лъхат богати и силно натоварени чувства, които ни карат да се ... |
|
|
"Тези разкази, скитащи и хипарливи, нося със себе си почти през целия си живот. Нямаше как да протестирам срещу бетономорието, освен да пиша разкази. Някои от тях излязоха преди десетина години в сборника Стари хипари, към тях сега прибавям и нови. Нови въздишки... Защото още не мога да прежаля и забравя моето море, което остана цветно само в спомените, такова ми се иска да го видите и в тези разкази - и него, и къмпинга, и цветните хора от онова време. Не само морето днес е друго, и къмпингите, доколкото ги има, се промениха. Луксозни каравани с навеси, мека мебел и балдахини изместиха палатките, а децибелите на ... |
|
|
Една от житейските посоки, примамили няколко пъти страстния пътешественик Гумильов, е Африка. Първоначално в мечтите си, а после и "на живо" той общува с тази екзотична земя, която в началото на миналия век е все още тайнствена и загадъчна за европееца. Африка става и остава една от водещите теми в творчеството на Гумильов, присъства в поезията и прозата, в пътеписите и дневниците му. Сборникът "Африкански лов" среща българския читател за първи път с разкази, повести и дневникови записи на Гумильов. Това е и по-голямата част от белетристичното му наследство. Избраното заглавие "Африкански лов" ... |
|
|
От извисяващата се Вавилонска кула, която свързва Земята с божествените висини, до свят, в който посещенията на ангелите са колкото бленувано, толкова и ужасяващо всекидневие, от невронната модификация, позволяваща да се погледне отвъд красотата на човешкото лице, до извънземния език, променящ възприятието ни за времето и реалността, Тед Чанг ни приканва с невъобразима изобретателност да преосмислим нашата вселена и мястото ни в нея. Опирайки се на изключителната си ерудиция, черпейки от постиженията на математиката, физиката, езикознанието, психологията, ненапразно наричан "гений на научната фантастика", Чанг ... |
|
|
Настоящият сборник включва избрани разкази и новели на Алджърнън Блакуд, сред които и двете му най-прочути творби - "Върбалаците" и "Уендиго"."В неговото обемно и разнородно творчество можем да открием част от най-добрата призрачна литература на всички времена. За дарбата на г-н Блакуд не може да има спор, защото никой не е успял да се доближи до умението, сериозността и моментната прецизност, с която той записва обертоновете на странното в обикновените явления и преживявания, или до необикновената проницателност, с която изгражда детайл по детайл цялостните усещания и възприятия, водещи от ... |
|
|
"И ако някъде има друг, който се чувства достатъчно луд, за да стане писател, бих му казал, давай, плюй в окото на слънцето, удряй по клавишите, това е най-добрата възможност, вековете имат нужда от помощ, човешкият род плаче за светлина и риск и смях. Дай му ги. Има достатъчно думи за всички ни." Чарлс Буковски ... |
|
|
"Легенда за светия пияница" е последната новела на Йозеф Рот и в нея се прокрадват автобиографични нотки, защото както своя герой и авторът напуска този свят след самоубийствено пиянство в Париж. Рот си отива отчаян след присъединяването на Австрия към Третия райх, когато му е отнета и последната надежда, че неговият свят, светът на многонационалната монархия може да се върне. Йозеф Рот (1894 - 1939) е австрийски журналист и писател, чието творчество е сред върховете на европейската класика. У нас е познат най-вече с романите си "Радецки марш" и "Гробницата на капуцините". След ... |
|
|
В томчето са публикувани произведения на Ангел Каралийчев , Любен Каравелов , Иван Вазов и други класици на българската литература. ... |
|
|
Тази книга е художествен експеримент и има тема: живите тела и световете. Каквото е тялото, такъв е светът, който то възприема. Ние живеем в един свят заедно с всичко живо. А всяко живо тяло има свой сетивен и умствен свят. Телата живеят световете: едно човешко тяло живее човешки свят, едно нечовешко - нечовешки свят. Тук са побрани истории за най-различни тела с техните светове: реални и фантастични, човешки и нечовешки, земни и неземни. Световете на хората от всякакви култури са потопени в един човешки свят. А има и измислен свят от образи и думи. Една книга носи малък свят, който се разкрива от читателя. Ако на други ... |
|
|
Стария и Новия Завет в един том. Тази книга е родена от нуждите на времето. Кое сърце не изгаря от желание да намери утеха и напътствие от слово, което може да те окуражи и упъти? Това може да стори единствено Божието слово, а утешено може да бъде само онова сърце, което слуша това Слово. Тази книга ще ни помогне чрез разкази и картини да разберем какво казва Библията. Ще ни покаже частица от Божията любов, като ни запознае с Божието обещание и изпълнението на това обещание. Ще разберем и колко сме безсилни и загубени без Спасителя и колко е голяма Неговата милост, изразена чрез Неговия живот. ... |
|
|
"От години плащаше на една жена от селото да се грижи за къщата и двора. Реши го с буца пръст в ръката, изправен пред зейналия гроб на майка си. Искаше да направи нещо в нейна памет, а може би и да успокои неизпълнения синовен дълг. След време разбра, че така поддържа в паметта си едно кътче, където можеше да събуе обувките и да ходи до насита бос по голото дюшеме..." Из "Поеми си дъх" "- Може да е против, ама в наш'та килия всеки е лепнал по една гола жена над леглото си... Сваляме ги, когато се чуе, че ще има проверка. После пак ги окачваме.. - Моите хора ще се учудят, ако поискам да донесат ... |
