Макар най-известният образ на дявола на Михаил Булгаков да е "Воланд" от шедьовъра му "Майстора и Маргарита", пакостите на нечистите сили много преди това се появяват и в други текстове на автора. "Дяволиада" събира в себе си три сатирични текста на автора от периода 1923 - 1925 година, които са още един блестящ пример за любовта на Булгаков към фантастичното и силата на разобличаващото перо на автора за абсурдите в Русия. Текстът "Дяволиада" разказва за чиновника Коротков, който изневиделица е освободен от службата си в главна централна база за кибритени материали. Коротков се ... |
|
|
Сборникът с фантастични разкази "Противоотрова" предлага антидот не само срещу скуката. Изкушените от научната фантастика познават добре нейния таен език, но тези истории са създадени от нашата реалност, която, макар и не единствена, е много по-дълбока и по-висока от видимото за очите. И всички пътища, разбира се, водят към нас. Реймънд Чандлър , Айзък Азимов и Уолтър Скот хвърлят светлите си сенки върху много от героите в тази книга и това не е никак странно, защото всички те съжителстват в онова пространство, от което "писателите понякога получават съобщения", както казва Александър Макелов в ... |
|
|
"Детство мое, реално и вълшебно..." отеква в съзнанието ми всеки път, когато чета и препрочитам разказите на Емил Костов. Сборникът съдържа седемнадесет къси разказа за живота през осемдесетте и деветдесетте години в България, времето на така наречения преход. Описва простотата в бита и ежедневието на малките населени места. Разказва за стремежа на човек да се установи и открие препитание в големия град, за старите приятелства, за любовта, за мрачните субекти и лихварството. Увлекателни, динамични, кратки, без излишни многословия и описания, разказите носят духа и напомнят за преживяното минало: забравената ... |
|
|
Уж сборник с разкази, а истинско чудо: пътят на духа и плътта през безкрайността до появата му в родилния дом - Съвършенство! И като в най-приказните приказки в разказаните истории се раждат деца, които приемствено вярват в Дядо Коледа ("Коледни подаръци"); после порастват и край на игрите ("Което е било"); препускат през историята, в която дават немалка дан ("Живи картини"). Тази "напълно законна гордост на Създателя" се бори и отстоява своето си в естествената подредба на живота - засмукала "цялата печал и безнадеждна обреченост на хората, безпомощни пред природата и пред ... |
|
|
Трите войни, които България води в началото на 20 век, оставят голямо отражение върху творчеството на българските писатели от този период. Наред с редица спомени, очерци, научни трудове, които излизат след войните, те присъстват и като основна или съпътстваща тема в много художествени произведения. В тях българските творци представят своя поглед върху събитията от двете Балкански и Първата световна войни, техните последствия и отражението им върху българския народ. Такава е и целта на белетриста и запасен офицер Кирил Искров. Сам участник по бойните полета, той пресъздава атмосферата на военните години в България под ... |
|
|
"Човекът е тръгнал от водата. Това е трудно доказуемо днес. Но разлиствайки подготвената за печат книга с разкази на Пламен Вукадинов , аз определено мога да кажа, че авторът е влязъл в съвременната ни литература от водата - снаряжен с плавници, очила и шнорхел. Като добър познавач и приятел на морските глъбини от десетилетия, той ни приближава към тайнствата на подводния свят; на езика на морския човек ни среща с растителната, скална и животинската екзотика на дъното на морета и океани, станали негов дом. Там гмуркачът наистина е свободен и никакви рискове не могат да го спрат към нови открития. Екстремните ... |
|
|
"Блуграс" е сборник с разкази, в които реалността, един от най-енигматичните "текстове" в човешката вселена, получава прочита, който заслужава: с други думи тя, независимо дали е позната, странна или алтернативна, нито за миг не е представена на читателя като нещо едноизмерно и лишено от скрити пластове. Или пък банално. Петър Тушков пише не като разказвач на анекдоти, а като изследовател на вътрешните и външните граници на човешкото. Резултатът са единадесет разказа и една повест, дванадесет модела на миналото, настоящето и бъдещето, където оригинални идеи и ясен, красив език изграждат редкия обект, ... |
|
|
Сборникът с разкази "Пладне" е публикуван през 1993 г. от женевското издателство "Зое". В тях разказвачът, самотен и изолиран в един безчовечен свят на диктатура и на война, от който няма измъкване, изразява бунта си в мощен и краен език. Той преследва единствения елемент, който би могъл да възстанови човешката му ситуация - свободата. Шестте разказа, написани от първо лице, най-често в минало несвършено време, напомнят позабравения жанр на летописа. И все пак нищо не сочи принадлежността им към определена епоха или пространство. Те ни разкриват един митичен свят, населен с парадокси, неочаквани обрати, ... |
|
|
В сборника са включени някои познати разкази като Птиците и Сега не гледай, по които Алфред Хичкок и Николас Роуг са заснели своите киношедьоври, а също непревеждани у нас творби като Монте Верита - за цената на това да търсиш истината и да се стремиш към безсмъртие и нетленна красота, Целуни ме още веднъж, страннико - за непредпазливите човешки страсти, които понякога завършват с далеч по-неприятни неща от разбитото сърце, La Sainte Vierge и Гафът - за умението ни да се самозалъгваме, само и само да си спестим горчилката и разочарованието, когато сме изправени пред смъртна опасност. С вкуса си към странните съвпадения, ... |
|
|
"Разказите на Виденов са една Абсолютна Грижовност отвътре и затова едно абсолютно Отсъствие отвън – на художествени отклонения и емоции, на излияния и лирични краски. Те са самата Простота, низ от семпли ситуации, които неясно и същевременно съвършено ясно те обливат с някакви воали, които ти въобразяваш. И се чувстваш автор, авторът на Дао-то, на Естеството." проф. Яна Рашева-Мерджанова ... |
|
|
Книгата е от автора Владимир Свинтила на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
|
Неслучайно казват, че разказът е най-трудният жанр. Кратките форми са примамливи, но и опасни. Потребни са бърз ум и талант. Николай Николов разполага и с двете. В разказа я няма прошката на големия обем. Всичко е важно. Козия знае това. Познаваме персонажите в сборника. Те са нашите съседи, колеги, родители. Понякога са любовта на живота ни. Понякога самите ние сме героите в историята на Николай Николов - и това няма как да ни остави безучастни. Разказите на Козия са пътешествие през наглед познати ареали, но не се подлъгвайте: краят винаги е изненадващ. Както и в живота. Силата на тези разкази е в непринуденото ... |
