Книгата е от автора Владимир Свинтила на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
Неслучайно казват, че разказът е най-трудният жанр. Кратките форми са примамливи, но и опасни. Потребни са бърз ум и талант. Николай Николов разполага и с двете. В разказа я няма прошката на големия обем. Всичко е важно. Козия знае това. Познаваме персонажите в сборника. Те са нашите съседи, колеги, родители. Понякога са любовта на живота ни. Понякога самите ние сме героите в историята на Николай Николов - и това няма как да ни остави безучастни. Разказите на Козия са пътешествие през наглед познати ареали, но не се подлъгвайте: краят винаги е изненадващ. Както и в живота. Силата на тези разкази е в непринуденото ... |
|
Настоящият сборник включва избрани разкази на К. А. Смит. Действието в тях се развива в древните Хиперборея и Атлантида, в митичната средновековна област Авероан, на последния континент на Земята - Зотик, на Марс, Венера, в алтернативни светове и други измерения - места, населени с могъщи некроманти и храбри воини, крадци, търсачи на приключения или забранени познания, причудливи същества, богове, демони, извънземни и безименни чудовища. Ще станете свидетели на невиждани ритуали, заклинания, болести и проклятия, ще се разходите в загадъчни градове, храмове, гробници и градини и ще се докоснете до чистото, абсолютно зло, ... |
|
Избрани разкази. ... Димитър Георгиев Томов е роден 1957 г. в град Павликени. Завършва българската филология във Факултета по славянски филологии и право в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работи като книгоиздател. Женен с три деца. Автор е на книгите: "Пришълец" (1985), "Животът продължава" (1990), "Българската книжовна школа" (1997), "Безкрайният катун. Цигански работи" (2004), "Трусове на любовта" (2005), "Пътища" (2007), "Нос Павликени" (2008). Носител е на редица награди сред които: "Националната ... |
|
Любоffни разкази. ... "И Чико чакаше. и сравняваше всички жени със своята Маги и поне малко (а може би и много) харесваше Зоя точно защото приличала на неговата Маги. Само дето вместо грейнало слънце, в очите ѝ плували тъга и умора и косата ѝ не била толкова "свободна". От тази прилика се роди идеята за шегата. Зоя не помнеше точно кой и как я подхвърли. Не помнеше и дали от скука, дали от празнотата на делника, дали от скритата човешка жестокост, която винаги дебне в кътче на съзнанието, се съгласи..." Из "Ноктюрно" Велин Станев е роден на 3 ноември 1967 г. във Велико Търново, ... |
|
Произведението "Луди разкази" е илюстрирано от художника Николай Богдев. ... Неотдавна, в предходните две издания - "Инфлация на чувствата" и "Храна за върколаци" - читателите имаха удоволствието да се докоснат за първи път до трогателната любовна лирика на поета Добромир Славчев . Сега той ни е отправил нова покана - да станем свидетели на дебюта му и като разказвач. Сборникът "Луди разкази" включва четиридесет и четири истории, поднесени във форма̀та на късия разказ. Описаните типажи се отличават не само със свободата на ползваните изразни средства, но и с честното ... |
|
"Разказите на Николай Савов са изградени върху действителни случки - имената на хората са истински, имената на улиците, повечето от разговорите наистина са се състояли и повечето от къщите, улиците, преживелиците и предчувствията също са действителни. Дали са разказани увлекателно, това ще кажеш ти, уважаеми читателю. Уважеми читателю, ще се радвам, ако разказите ти харесат. Те са изградени върху действителни случки, а аз винаги съм смятал, че най-вкусни и най-пипкави са онези истории, които разказват действителността или поне съдържат много истински неща. Затова съм и оставил истинските имена на хората, които ... |
|
Двадесет и шест мъже работят в мазето на пекарната по шестнадесет часа на ден за мизерна заплата. Единствената им привидна утеха е шестнадесетгодишното момиче, слугинята Таня, която ги посещава всяка сутрин, за да вземе гевреци. Олга Зотова е имала няколко живота. Тя е родена и израснала в семейство на търговци. В гражданската война попада в редиците на червените кавалеристи. И след войната започва службата си като секретарка в различни институции. Но с този трети живот тя никога не успява да свикне... ( Алексей Толстой ). Когато Артьом Федотов става на седем години, майка му го води за първи път на училище. И там го ... |
|
"Разпилени разкази" са неиздаваните (в по-голямата си част) смешни и абсурдни разкази, етюди и притчи на Калин Терзийски . Те са писани в един дълъг период - от 1997 до 2012, но предимно през миналия век. Така че имат и апокрифна стойност. Нещо като драсканиците на Наполеон из ученическите му тетрадки, преди да стане такъв велик и досаден император. В Разпилените си разкази Калин Терзийски се усмихва, намигва и се покланя на старите си велики татковци и учители Кърт Вонегът , Данийл Хармс, Илф и Петров, Ярослав Хашек , Франц Кафка , Джон Ленън (като писател). И продължава напред! ... |
|
"Преспокоен съм за съдбата на третата книга с разкази на Калин Василев "Персони". Привидно битовите му опуси са заредени с толкова високооктанов хумор, без дори и ъгълчето на устата на разказвача да трепне, че жанрът "разказ" някак губи значението си. А за капак, за да покаже небрежно кой е, какво може и за какво се бори, авторът е включил сред другите текстове и няколко постмодернистични изпълнения, които влизат в читателската душа с лекотата на кинжал, сякаш четеш брата на Даниил Хармс . Майсторска работа!" Деян Енев Калин Василев е автор на сборника с разкази "Опити за любов и ... |
|
Светът става все по-чудат. Сборникът с разкази на нобелистката Олга Токарчук ни разпилява из диплите на времето и пространството, за да ни върне обратно в себе си. Тези десет изненадващи и непредвидими истории освежават възприятията ни и обръщат погледа ни навътре. Чудатите разкази на Токарчук смесват елементи от гротеската, ужаса, антиутопията с класическия разказ за крехкото съществуване на човека тук и сега; вадят на показ дълбоки терзания и страхове. И накрая, парадоксално, се чувстваме едновременно умиротворени и изпълнени с неспокойство. Гладни за още. На какво се дължи усещането за чудатост - на света или на ... |
|
"На оногова, който побеждава... ще му дам бяло камъче, и на камъчето написано ново име, що никой не знае, освен оня, който го получава (Откр. 2:17). Винаги ми се е струвало, че героите от разказите на Деян Енев стискат в шепите си бели камъчета, независимо дали ги наричаме християни, или не. Ето знак за нещо неминуемо християнско при тях обаче - славата им винаги е в бъдещето и никога в настоящето. За да бъде едно произведение християнско, трябва да прозре горещата връзка между безславието днес и спасението утре." Протойерей Николай Нешков ... |