Компактдискът съдържа някои от много обичаните и често изпълнявани концертно-тенорови арии из опери на Верди, Росини, Пучини. Заедно с тях Огнян Николов подрежда и няколко дуета, изпълнявани със сопраното Елена Стоянова и мецосопраното Румяна Петрова. Започнал творческия си път в последното десетилетие на ХХ век, Огнян Николов добива известност като майстор в интерпретацията на трудни партии като Сципион, Идоменей, Титус - все опери на Моцарт. Удивителна изравненост на регистрите и техничност, съчетани с музикалност и красив глас, са характерни за тенора, който е вече популярен не само в родината си, но и в редица ... |
|
|
Професор Стоян Кралев е създателят на хор “Мадригал”, чиято стратегическа цел е да популяризира ренесансово и бароково вокално изкуство, както и да представя най-ценното от българското църковно и славянско пеене. Настоящият компактдиск съдържа подредена по каноните на православието Литургия,съдържаща основни и традиционни песнопения, подредени съобразно църковната практика. Четиринадесетте части представляват великолепни хорови обработки на Апостол Николаев-Струмски на базата на изконни мелодии и църковни текстове, свързани с етапите на богослужението. Дългогодишен хормайстор на катедралата “Св. Александър Невски”, ... |
|
|
Първият по рода си компактдиск издаден в България и представящ песни на българските евреи на трите практикувани тук езика - идиш /ащкенази, немски евреи/, ладино /испански евреи/ и на иврит. Прочутият български композитор и учен - фолклорист, изследовател и теоретик на фолклора по нашите земи Николай Кауфман е издирил, записал и аранжирал песните, които са лирични, битови и сакрални. Сред изпълнителите са групата “Гласове на ВИТИЗ”, известните български хорове “Васил Арнаудов” и “Христина Морфова”, фолклорен състав от Ансамбъла за тракийски песни и танци - гр. Ямбол, “Алтернация” от Плевен и др. Компактдискът има не само ... |
|
|
Пианистът Людмил Ангелов предлага един много интересен и великолепен в инерпретационно отношение запис на няколко малко известни произведения на “ранния” Шопен. Като се започне с първо рондо /1825 г./, създадено в една детска възраст, но бележещо ясно изключителните качества на Шопен. Слушайки творбите имаме възможността да се наслаждаваме на техническата изобретателност, на смелите находки и на перфектното съчетание на фолклорните елементи с класическите форми и изисквания. Особено в Рондо а ла Мазур. Изпълнител, непрестанно търсещ нови пространства за своята реализация, Людмил Ангелов се представя и в този си диск- ... |
|
|
Емил Иванов отдавна е авторитетно име всред световния теноров елит. Кариерата си започва в Софийската опера, за да премине много скоро в състава на Виенската Щатсопера, в чиито афиш присъства и до днес. Виена, от своя страна, е трамплинът към най-големите сцени и фестивали на Европа и Америка, където многократно пее в Метрополитен опера. Емил Иванов покорява слушателите си със своя здрав, обемен тенор, и с блестящите си височини и красивият тембър. Има разнообразен репертоар, предимно с партии от опери на ХІХ век - Верди, Майербер, Масне, Бизе. Особено се открояват изпълненията му във “веристични” творби на Пучини, ... |
|
|
Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийско-балканджийски стил, между традиционни музикални инструменти /копанка, гайда, кавал, тъпан/ и наложилият се модерен инструмент – хармоника. Тази симибиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране. Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл “Добруджа” в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече – чрез тях те продължават да живеят на сцената и ... |
|
|
След успеха на първите две програми от поредицата "Музикалните инструменти в България" (Румен Сираков - тамбура и Зурнаджийската група на Демко Куртов) Музикална къща "Gega New" представя един от най-обичаните и разпространени инструменти - ГАЙДА. Възникнала в дълбока древност в Югозападна Азия, претърпяла не една промяна, гайдата е част от фолклорната практика на много страни в Азия, Европа и Африка. В българската фолклорна традиция гайдата също заема подобаващо място. Две са основните разновидности на инструмента: ниска гайда (кабà), характерна за Родопската фолклорна област и висока гайда (жур&# ... |
|
|
Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийско-балканджийски стил, между традиционни музикални инструменти /копанка, гайда, кавал, тъпан/ и наложилият се модерен инструмент - хармоника. Тази симибиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране. Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл “Добруджа” в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече - чрез тях те продължават да живеят на сцената и ... |
|
|
Петима френски музиканти, от които само един е изучавал български език и музика в България, свирят като българи! Те ни връщат към най-добрите традиции на сватбарските оркестри. През 1999 г. Емануел Фрин (кларинет, гайда, саксофон) и Венцеслас Ервю (акордеон) основават "ТОПОЛОВО" По-късно към тях се присъединяват Жаки Молар (цигулка, виола, китара), Жан-Франсоа Роже (ударни инструменти) и Гийом Робер (контрабас). През 2003 г. Робер напуска и в оркестъра се включва Етиен Калак (бас китара). Така, в този състав, музикантите от "ТОПОЛОВО" реализираха записите за изданието. Като гост се изявява и известната наша певица ... |
|
|
През 1968 г. в София е създаден първият хор на момчетата. Идеята на основателката Лиляна ТОДОРОВА е да се разчупи традиционния за България модел на хорово музициране. Хорът на софийските момчета бързо се утвърждава и съвсем естествено заема мястото си в музикалния живот. Особено плодотворни са годините след 1989 г., когато негов диригент става Адриана БЛАГОЕВА. За някои проекти, А. Благоева се обръща за сътрудничество към водещи изпълнители, както е в случая с тази програма: Ирена ПЕТКОВА - мецосопран, Николай МОЦОВ - тенор, Йоанис КЮРЦОГЛУ - контратенор и Николай ПЕТРОВ - баритон. Изданието на “ГЕГА НЮ” включва две ... |
|
|
Продължава поредицата на Музикална къща “ГЕГА НЮ” “БЪЛГАРСКО ХОРОВО ИЗКУСТВО”. Втората програма е с обработени народни песни или авторски песни на фолклорна основа. Още със създаването на първите хорове в България, основна част от репертоара им са предимно китки (потпури) от български народни песни. Оттогава до днес музикалният фолклор е сред най-използваните интонационни източници. А много от създадените на тази основа песни са се превърнали в класика на хоровото творчество. Затова е и съвсем естествено една цяла програма да бъде посветена на тези песни, станали емблематични за българското хорово изкуство като: “Леле, ... |
|
|
Тракийската фолклорна област е най-голямата и най-разнообразната. Поради обширната територия, която обхваща, съществува естествено разделяне на подобласти. В тях общите музикално-диалектни белези са определящи, но вариантното им приложение създава специфичен колорит на всеки регион. В това регионално разнообразие Ямболския край също се откроява със своите особености, но са малко изпълнителите от голяма величина, които са успели да го популяризират. Затова и Музикална къща “ГЕГА НЮ” с удоволствие подготви и издаде първия албум на младия певец Стоян Варналиев. Роден през 1968 г., Стоян Варналиев расте с песните на родния си ... |
