"Обичам книги като новата на Бойка Асиова "Лудовица". Уж е само сборник с разкази, но е много повече - книга за всичко, от онези, рядко срещаните, които не се интересуват от жанровете и са белег на зенита на писателския талант. Тези разкази са като угнили круши - когато крушата е най-сладка. Като изделието на медникар са - дълъг труд с леко търпеливо почукване на длетото. Вътре има хора от различни времена, които са толкова пълнокръвни, че можеш да ги пипнеш. И такъв хубав език, че изведнъж разбираш - гласът на Бойка Асиова не е само нейният авторски глас, а идва от много дълбоко. Или, ако цитираме от ... |
|
Още преди да е получил титлата рицар на Нейно Величество, сър Артър Конан Дойл се ползва с невероятна популярност, а детективските романи са вече доста търсени и актуални. В сборника са събрани най-добрите образци в жанра на криминалния разказ, написани в началото на XX век. Именно това е времето, когато се раждат популярните до ден-днешен художествени герои: Шерлок Холмс и Арсен Люпен "благородни разбойници" и виртуозни крадци, за които не съществуват прегради. Те никога не се предават и се подчиняват единствено на собствения си кодекс на честта. Ник Картър е друг обаятелен образ на очарователен ... |
|
"Детство мое, реално и вълшебно..." отеква в съзнанието ми всеки път, когато чета и препрочитам разказите на Емил Костов. Сборникът съдържа седемнадесет къси разказа за живота през осемдесетте и деветдесетте години в България, времето на така наречения преход. Описва простотата в бита и ежедневието на малките населени места. Разказва за стремежа на човек да се установи и открие препитание в големия град, за старите приятелства, за любовта, за мрачните субекти и лихварството. Увлекателни, динамични, кратки, без излишни многословия и описания, разказите носят духа и напомнят за преживяното минало: забравената ... |
|
Сборникът с фантастични разкази "Противоотрова" предлага антидот не само срещу скуката. Изкушените от научната фантастика познават добре нейния таен език, но тези истории са създадени от нашата реалност, която, макар и не единствена, е много по-дълбока и по-висока от видимото за очите. И всички пътища, разбира се, водят към нас. Реймънд Чандлър , Айзък Азимов и Уолтър Скот хвърлят светлите си сенки върху много от героите в тази книга и това не е никак странно, защото всички те съжителстват в онова пространство, от което "писателите понякога получават съобщения", както казва Александър Макелов в ... |
|
Уж сборник с разкази, а истинско чудо: пътят на духа и плътта през безкрайността до появата му в родилния дом - Съвършенство! И като в най-приказните приказки в разказаните истории се раждат деца, които приемствено вярват в Дядо Коледа ("Коледни подаръци"); после порастват и край на игрите ("Което е било"); препускат през историята, в която дават немалка дан ("Живи картини"). Тази "напълно законна гордост на Създателя" се бори и отстоява своето си в естествената подредба на живота - засмукала "цялата печал и безнадеждна обреченост на хората, безпомощни пред природата и пред ... |
|
Трите войни, които България води в началото на 20 век, оставят голямо отражение върху творчеството на българските писатели от този период. Наред с редица спомени, очерци, научни трудове, които излизат след войните, те присъстват и като основна или съпътстваща тема в много художествени произведения. В тях българските творци представят своя поглед върху събитията от двете Балкански и Първата световна войни, техните последствия и отражението им върху българския народ. Такава е и целта на белетриста и запасен офицер Кирил Искров. Сам участник по бойните полета, той пресъздава атмосферата на военните години в България под ... |
|
Макар най-известният образ на дявола на Михаил Булгаков да е "Воланд" от шедьовъра му "Майстора и Маргарита", пакостите на нечистите сили много преди това се появяват и в други текстове на автора. "Дяволиада" събира в себе си три сатирични текста на автора от периода 1923 - 1925 година, които са още един блестящ пример за любовта на Булгаков към фантастичното и силата на разобличаващото перо на автора за абсурдите в Русия. Текстът "Дяволиада" разказва за чиновника Коротков, който изневиделица е освободен от службата си в главна централна база за кибритени материали. Коротков се ... |
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Звезделин Минков е отличен разказвач. И най-дребната случка (която друг я забележи, я не) или история (която друг бързо ще забрави) той превръща в изискан разказ. И населява този разказ с любимите си малки хора, които толкова добре познава и обича. От страниците на тази книга струи просто стъписваща добронамереност. И една спотаена тъга, която те кара да вдигнеш глава и да се усмихнеш на автора." Христо Карастоянов ... |
|
"Блуграс" е сборник с разкази, в които реалността, един от най-енигматичните "текстове" в човешката вселена, получава прочита, който заслужава: с други думи тя, независимо дали е позната, странна или алтернативна, нито за миг не е представена на читателя като нещо едноизмерно и лишено от скрити пластове. Или пък банално. Петър Тушков пише не като разказвач на анекдоти, а като изследовател на вътрешните и външните граници на човешкото. Резултатът са единадесет разказа и една повест, дванадесет модела на миналото, настоящето и бъдещето, където оригинални идеи и ясен, красив език изграждат редкия обект, ... |
|
Светът става все по-чудат. Сборникът с разкази на нобелистката Олга Токарчук ни разпилява из диплите на времето и пространството, за да ни върне обратно в себе си. Тези десет изненадващи и непредвидими истории освежават възприятията ни и обръщат погледа ни навътре. Чудатите разкази на Токарчук смесват елементи от гротеската, ужаса, антиутопията с класическия разказ за крехкото съществуване на човека тук и сега; вадят на показ дълбоки терзания и страхове. И накрая, парадоксално, се чувстваме едновременно умиротворени и изпълнени с неспокойство. Гладни за още. На какво се дължи усещането за чудатост - на света или на ... |
|
"Разпилени разкази" са неиздаваните (в по-голямата си част) смешни и абсурдни разкази, етюди и притчи на Калин Терзийски . Те са писани в един дълъг период - от 1997 до 2012, но предимно през миналия век. Така че имат и апокрифна стойност. Нещо като драсканиците на Наполеон из ученическите му тетрадки, преди да стане такъв велик и досаден император. В Разпилените си разкази Калин Терзийски се усмихва, намигва и се покланя на старите си велики татковци и учители Кърт Вонегът , Данийл Хармс, Илф и Петров, Ярослав Хашек , Франц Кафка , Джон Ленън (като писател). И продължава напред! ... |
|
"Преспокоен съм за съдбата на третата книга с разкази на Калин Василев "Персони". Привидно битовите му опуси са заредени с толкова високооктанов хумор, без дори и ъгълчето на устата на разказвача да трепне, че жанрът "разказ" някак губи значението си. А за капак, за да покаже небрежно кой е, какво може и за какво се бори, авторът е включил сред другите текстове и няколко постмодернистични изпълнения, които влизат в читателската душа с лекотата на кинжал, сякаш четеш брата на Даниил Хармс . Майсторска работа!" Деян Енев Калин Василев е автор на сборника с разкази "Опити за любов и ... |