Северна България е район с интересен фолклор, получен от взаимодействието на традициите на няколко групи: местно население, балканджии и преселници от Източна Тракия. А река Дунав дори по време на турското робство е била естествена връзка с Централна и Западна Европа. Затова наред със запазените старинни песни и мелодии, можем да чуем и други, които очевидно са изпитали европейското музикално влияние. Тези особености на музикално-фолклорния език на Северна България присъстват особено ярко в записите на оркестър “Хоро” от гр. Русе. Самият ръководител Васил Първанов е от Лом - дунавско градче в Северозападна България. Това ... |
|
|
|
|
|
Оркестърът от виртуози на Българското национално радио е създаден през 1952 г. Първият състав е сформиран около "Угърчинската група" с ръководител Цвятко Благоев - легендарен изпълнител на кавал, свирка и гайда. Постепенно към групата се присъединяват изявени солисти: Атанас Вълчев, Костадин Варимезов, Стоян Величков, Румен Сираков, Михаил Маринов и много други техни по-млади колеги: Любомир Владимиров, Теодосий Спасов…Със състава пеят и записват всички най-големи певци: Костадин Гугов, Йовчо Караиванов, Янка Рупкина, Надка Караджова, Калинка Згурова, Надежда Хвойнева… Много от младите и вече известни изпълнители са ... |
|
|
"В репертоара за китара няма много композиции в рондо форма. Тя не се използва особено от композиторите на XX век и нашето съвремие. Рондо капричозо на Росен Балкански е брилянтен образец, разкриващ колко интересна и дори завладяваща може да бъде рондо формата в наши дни. В темата на пиесата има много модулации и постоянна смяна на окраската - както например понякога през април небето сменя своя цвят на всеки пет минути. Тук думата капричозо придобива свой собствен, конкретен смисъл, обозначаващ постоянно променящото се настроение. Хармоничното, мелодично и ритмическо богатство па темата позволява на Балкански да не ... |
|
|
"Когато за пръв път чух музиката на Росен Балкански, останах очарован от нейната сила и живост, от неговата особено рядка дарба да придава на музикалната форма и строеж характеристики с много широк диапазон. В Балканска соната Балкански доказва със своето майсторство, че е една от истински новаторските композиторски личности. Що се касае до силата на експресията, свежестта и изразителността, а така също и със своите нововъведения в китарните идиоми и изключителната техническа трудност, почти нито една пиеса не би могла да бъде сравнена с Балканска соната. Когато получих партитурата на тази соната с нейното ... |
|
|
Росен Балкански е автор на голям брой произведения за китара, някои от които се изпълняват на концерти и конкурси в България и на европейска сцена. Създава камерна музика за ансамбли с китара и други, както и аранжименти на класически творби за китарен оркестър Орфей, на който е солист от създаването му. Пише авторски песни по автентични български народни текстове, аранжименти и театрална и филмова музика. Първата си награда като композитор получава на конкурса Млад китарист през 1990 г. През 1992 г. получава втора награда на Втория академичен конкурс на АМТИ - Пловдив за Три миниатюри за китара и първа награда като ... |
|
|
В българската фолклорна традиция инструменталната музика има основно предназначение - да съпровожда хората, които задължително са играели в неделя на мегдана или на празници. В различните райони на България има предпочитани инструменти и характерни танци. Например в Добруджа типичните хора “Опас”, “Сборенка”, “Ръка”, “Тропанка” и т.н. са съпровождани от копанка, гайда или в по-ново време от тройка свирачи на хармоника, копанка и гайда. В Пиринска Македония на тежките хора са свирели на тамбури, тарамбуки, зурни /в най-южната част/. В Тракия обичан инструмент е кавалът и т.н. С масовото навлизане на западно-европейската ... |
|
|
В югоизточната част на България се намира Странджанският край – област със старинна фолклорна култура. Географското й разположение определя разнообразието в музикалнофолклорния диалект. От една страна, районът естествено преминава в обширната Тракийска област, което обяснява многото общи етнографски и музикалнофолклорни черти. От друга – местоположението винаги е било привлекателно за заселване от дълбока древност. Преди масовата колонизация на старите гърци (VII и VІ век пр. н. е.) тук е съществувала цветуща тракийска цивилизация. По-късно се заселват славяни, а през втората половина на VІІ век идват и прабългарите. След ... |
|
|
|
|
|
|
|
|
Прочутият хор “Мистерията на българските гласове” с диригент Дора Христова отново отправя предизвикателство към ценителите на българския фолклор, този път с интерпретацията си на песни от най-разпространените и тачени обичаи – Коледуване и Лазаруване. В репертоара на доста състави лазарските и коледарските песни присъстват като цвят в дадена програма. За пръв път обаче е направен сполучлив опит да бъдат подбрани песни, които да представят сравнително пълно двата ритуала. Коледа се празнува в деня, когато църквата отбелязва Рождество Христово. Но дълбокия смисъл на обичая Коледуване е в древните езически представи за ... |
|
|
С програмата си “Завръщане към началото” (Български народни песни и танци) музикална къща “ГЕГА НЮ” поставя началото на поредица, която да напомни за най-прославените български народни музиканти. Без да си поставя за цел да следва строго хронологията, “ГЕГА НЮ” ще представя различни изпълнители и композитори, които със своето изкуство са повлияли съществено на развитието на този жанр. Първият албум е със записи на Петко Радев - кларинет и Петко Дачев - акордеон. През 70-те години на ХХ век Петко Радев създава оркестър за народна музика към Българското национално радио, който веднага е забелязан и оценен от слушателите с ... |
