На 1 май 1951 г. се ражда първият фолклорен ансамбъл, създаден и ръководен до края на живота си от Филип Кутев /1903-1982/. За първи път автентичните песни, свирни и танци се представят на сцена многогласно /за фолклорната традиция на България е характерно едногласното пеене; в някои райони като Пирин, Шопско и Ихтимано-Пазарджишкия район се пее двугласно и само в няколко селца около Гоце Делчев - многогласно/, с оркестър от български народни инструменти, но третирани като инструментите в класически оркестър.Това не би било възможно без намесата на Композитор, който да обедини толкова самобитни гласове и технически ... |
|
|
Народен хор при Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев” – Котел, диригент – Катя Барулова През 1967 г. в Котел отваря врати първото в Европа средно училище за фолклорни изкуства. Идеята на основателите е да подготвят певици, танцьори и инструменталисти за многобройните по това време ансамбли. В училището децата изучават народни инструменти, пеене, народни танци и изработка на инструменти. Днес възпитаниците на училище „Филип Кутев” са сред най-изявените в професионалните ансамбли, уважавани преподаватели в средните музикални училища и в Националната академия за музикално, танцово и изобразително изкуство ... |
|
|
Продължава поредицата на Музикална къща “ГЕГА НЮ” “БЪЛГАРСКО ХОРОВО ИЗКУСТВО”. Втората програма е с обработени народни песни или авторски песни на фолклорна основа. Още със създаването на първите хорове в България, основна част от репертоара им са предимно китки (потпури) от български народни песни. Оттогава до днес музикалният фолклор е сред най-използваните интонационни източници. А много от създадените на тази основа песни са се превърнали в класика на хоровото творчество. Затова е и съвсем естествено една цяла програма да бъде посветена на тези песни, станали емблематични за българското хорово изкуство като: “Леле, ... |
|
|
Богатството на българската народна музика е представено във втората програма от поредицата „Български музикален фолклор” ( vol. 1 ). Наред с автентичните шопски песни, в диска са включени записи на обработени фолклорни образци и авторски творби на фолклорна основа от Северна България, Тракия, Шоплука и Родопите. Участват: Духов оркестър, Ансамбъл „Тракия” – Пловдив, Теменуга Минчева, Сорина Богомилова, София Илиева, Моника Стоянова, Рени Павлова, Кунка Желязкова, Оркестър „Хоро” – Русе, Хорът на ансамбъл „Добруджа” – Добрич, Каба трио „Родопея”, Ансамбъл „ФилипКутев”, Делчо Митев, Димитър Миларов, Александър Райчев ... |
|
|
Мъжкият вокален квартет "Светоглас" е основан през 2009 г. Даниел Спасов, Станимир Иванов, Виктор Томанов и Милен Иванов интерпретират старинна българска музика - фолклор и църковни песнопения. Фолклорният им репертоар обхваща песни от всички етнографски области. Те с еднаква любов и майсторство изпълняват автентични песни от различните фолклорните диалекти и представянето им по начин, близък и интересен за съвременните слушатели. Тяхното изкуство е добре познато в Норвегия, Испания, Русия, Франция, Великобритания, Белгия, Италия, Колумбия и в още много страни по света. Албумът "Песента на славея" е ... |
|
|
|
|
|
В развитието на българското диригентско изпълнителско изкуство името Васил АРНАУДОВ е еталон за висока музикантска култура и майсторство. И днес, 12 години след смъртта му, още се помнят върховите му постижения. В своя творчески живот Васил Арнаудов е обиколил България, за да помага на много диригенти и хорове. Своите знания той предаваше с голяма любов и на студентите си, много от които днес са сред най-известните хорови диригенти. Но най-големите върхове постигна със Софийския камерен хор и хор "Родина" - Русе. Част от великолепните изпълнения на Софийския камерен хор са включени в програмата, посветена на 70- ... |
|
|
Компактдиска съдържа 23 песни в изпълнение на женски камерен хор, основан през 1966 г. от големия хоров диригент Васил Арнаудов, който след смъртта му носи неговото име. Редица от песните са изработени и многократно изпълнявани под негово ръководство и в този смисъл компактдиска има ретроспективен и възпоменателен характер. Демонстрира се големият репертоарен диапазон на състава - творби от епохата на Ренесанса, Класицизма, и от ХХ век. Много от произведенията в компактдиска отдавна са се превърнали в емблема на състава. Софийският камерен хор е дълбоко свързан и с българското музикално творчество. Някои от песните в тази ... |
|
|
Българският музикален фолклор се радва на сериозен интерес по света. В много страни концертите на български ансамбли се посрещат с овации, а в немалко от тях се създават и състави, в които се изучава и изпълнява българска народна музика. Ние вече ви представихме два: оркестър „Тополово” от Франция (GD 148) и „Балкан транзит” от Дания (GD 311). Допълваме поредицата с великолепните записи на холандския ансамбъл „Чубрица”. ... |
|
|
Четвъртият том от избраните съчинения на големия наш поет Павел Матев включва негови съкровени спомени от детството, есеистична критика за наши и чужди творци от Ботев до Пеньо Пенев, Филип Кутев и Мила Павлова и от Пушкин до Паустовски и Олег Шестински. Тази галерия се допълва от статии и бележки за обикновени хора, с които животът го е срещал. Интерес буди и дневникът на поета, съчетал тревогите и размислите му с бележки върху прочетеното от велики личности. ... |
|
|
471 непубликувани песни от гр. Етрополе и региона. Ангел Добрев е роден на 09.01.1957 г. в с. Ямна, Етрополско. Първоначално учи музика в читалището в гр. Етрополе, а през 1971 г. постъпва в НУФИ "Филип Кутев" в гр. Котел. По-късно завършва и АМТИИ в гр. Пловдив. От 1982 г. свири на гъдулка в състава на Оркестъра за народна музика при БНР. До днес той е създал повече от 400 авторски произведения, в това число: музика за нестандартни състави, за симфоничен оркестър, обработки за народен хор и оркестър, музика за брас квинтет, за духов квартет; за фестивала "Златния кос", музика за духови оркестри и др. ... |
|
|
Сборникът Ти кога видиш, любе ле. 101 тракийски песни се състои от автентични песенни примери от различни краища на Тракия, издирени и записани, но не буквално цитирани, а сценично претворени, дообогатени, за да отговарят на изискванията на съвременния слушател. Подбраните песни са с ладово и метроритмично разнообразие, за да се даде най-обща представа за мелодичното богатство на тракийската песен. Запазени са характерни диалектни и остарели думи. Песенните образци са систематизирани според функционалността им в миналото (обредни, трудови, хороводни и трапезни). Превес имат хороводните песни поради по-широката им ... |
