Трето преработено и допълнено издание. ... Книгата включва върховите постижения на политологичната мисъл в историята на цивилизацита - политологичните възгледи на водещи мислители от Платон до Хегел и от Джеферсън, Хамилтън и Джон Мил до Попър, Дарендорф, Дюверже и Фукияма. Направени са анализи и коментари на политологичното творчество на съответния автор, откроено е мястото му в историята на политическите учения. Следват оригинални текстове от трудове на дадения мислител. Публикувани са отделни глави и раздели от малко познати произведения, като "За държавата" и "За законите" на Цицерон, " ... |
|
|
Свобода, битие и кайсиеви коктейли. ... С участието на Жан-Пол Сартър, Симон дьо Бовоар, Албер Камю, Мартин Хайдегер, Едмунд Хусерл, Карл Ясперс, Морис Мерло-Понти и други. Париж, 1933 г. Трима млади философи седят в бар "Бек-дьо-Газ" на улица "Монпарнас" в Париж, обсъждат последните клюки и посръбват от специалитета на заведението - кайсиевите коктейли. Това са Жан-Пол Сартър, Симон дьо Бовоар и дългогодишният приятел на Сартър - философът Реймон Арон, който тъкмо ги запознава с концептуална рамка на нова наука, наречена феноменология. Ако беше феноменолог, казва му той, би могъл да философстваш за ... |
|
|
"Съществуването предшества същността. За съзнанието има само един начин да съществува - да има съзнание, че съществува. Достатъчно е един човек да ненавижда друг - и ненавистта ще се пренася от съсед на съсед, заразявайки цялото човечество. Всъщност ние представляваме свобода, която избира, но не избираме да бъдем свободни: осъдени сме на свобода. Хората са безсилни единствено когато приемат, че са безсилни." Жан-Пол Сартр Екзистенциализмът е хуманизъм е стенографираният текст, почти нередактиран от Сартър, на лекцията, изнесена от него в парижката зала Сантро на 29 октомври 1945 г. по покана на клуб ... |
|
|
Карол, Батай, Кафка, Де Кирико, Магрит, Дали, Сартър, Бекет, Пинтър – колкото и да ги препрочитам или да гледам творчеството им, накрая винаги се завръщам там, откъдето съм тръгнала: седя на същия безлюден площад, боря се с дълги черни сенки или под същото дърво чакам никога неидващия Годо. Остава енигмата – в какво откриваме удоволствието да се потопим в омагьосващата им тревожност, какъв е този мазохистичен нагон да се движим сред движещи се пясъци? Може би защото ни карат да почувстваме неназованото, да открием смисъла на безсмисленото или пък да обърнем очи към себе си и да се запитаме: Какво е Азът? Може би е ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Успехът не е от значение за свободата. Реалното никога не е красиво. Красотата е категория, която може да се приложи само по отношение на въображаемото." Жан-Пол Сартр "Значението на Сартр произтича от това, че той ни предлага визия за света и човека, която единява и систематизира разпилените дадености на съвременното съзнание." Гаетон Пикон "Творчеството на Жан-Пол Сартр си остава истинно и въздействено свидетелство за една епоха, за нравствения и интелектуален маршрут на голяма част от френските интелектуалци." Морис Надо ... |
|
|
"Реалното не е красиво. Красотата е категория, която може да се приложи само по отношение на въображаемото." Жан-Пол Сартр "Значението на Сартр произтича от това, че той ни предлага визия за света и човека, която единява и систематизира разпилените дадености на съвременното съзнание." Гаетан Пикон "Белетристиката на Жан-Пол Сартр си остава истинно и въздействено свидетелство за една епоха, за нравствения и интелектуален маршрут на голяма част от френските интелектуалци." Морис Надо "Той изрази по иеизлечим начин част от нашата епоха - написа думите, които трябваше да бъдат написани, ... |
|
|
"Часовникът удари единадесет и половина. Рирет мислеше за щастието, за синята птица на щастието, бунтовната птица на любовта. Сепна се: Люлю закъснява половин час, за нея е естествено. Никога няма да зареже мъжа си, няма достатъчно воля да го направи. Впрочем най-вече от стремеж към благопорядъчност остава с Анри, изневерява му, но смята, че това не се брои, стига хората да ѝ викат "госпожо". Оплюва го как ли не, ама на следващия ден не бива да ѝ припомняш какво е приказвала, иначе побеснява. Направих каквото можах, казах ѝ каквото имах да ѝ казвам, нека си троши главата..." Из ... |
|
|
Жан-Пол Сартр (1905 – 1980) е сред възловите френски интелектуалци на ХХ в., философ, белетрист, драматург и есеист, представител на екзистенциализма, автор на десетки творби. Най-знаменитите му произведения са "Битие и нищо", "Погнусата", "Стената", "Думите", "При закрити врата". През 1964 г. е удостоен с Нобелова награда, която отхвърля."Съществуването предшества същността.""За съзнанието има само един начин да съществува - да има съзнанието, че съществува.""Достатъчно е един човек да ненавижда друг - и ненавистта ще се пренася от съсед на ... |
|
|
Две жени и един мъж се озовават в затворено помещение. Не са се познавали дотогава и привидно не ги свързва нищо. Защо са там и защо са заедно? Защото вече са мъртви, мястото, където се намират, е адът, а са заедно, защото са еднакво обременени с вина и наказанието им е да си бъдат взаимно палачи - за вечността. Жан-Пол Сартр (1905 - 1980), наричан папата на екзистеницализма, е удостоен през 1965 г. с Нобелова награда, която отказва. В пиесата При закрити врата човешката участ е обобщена чрез знаменитата фраза: Адът - това са другите. ... |
|
|
В "Мистерията на живота" писателят Ян Пол Схютен и илюстраторката Флор Ридер отприщват чувството си за хумор и развихрят въображението си, и всичко това - в служба на науката. Ян Пол Схютен разказва за чудото на живота и еволюцията. Какво точно представлява животът? Как е възникнал той? Как се размножават живите същества и защо всички те ще умрат някой ден? Какво общо има Йос де Бур от Гронинген с акулите? Ами с бактериите по чорапите си? Това са само малка част от въпросите, на които дава отговор авторът. Илюстрациите на Флор Ридер пък допълват текста по закачлив и остроумен начин, така че младият читател да ... |
|
|
Всеки град има своите символи. Виена извиква в масовото съзнание хедонистични картини, населени с бални зали, Щраусови вихрени валсове и Пратера, дворците Хофбург, Белведере и Шьонбрун, катедралата "Свети Стефан", неповторимата атмосфера на виенските кафенета, които пазят спомена за Шницлер, Хофманстал, Рилке, Фройд, Малер, Кокошка, Шиле... Изплуват имената на Моцарт, Хайдн, Бетовен, на Климт и Ото Вагнер, преливат се и се открояват архитектурни стилове. Зад тези традиционни представи лежат пластове време, история и цивилизация, които френският историк Жан-Пол Блед разгръща един по един. От келтското селище ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Безкрайна проза" на издателство "Леге Артис". ... Двадесет и вторият роман на Дюбоа описва историята на Пол Хансен, който от две години е зад решетките в затвор в Монреал и споделя килия заедно със странен член на организацията "Хелс ейнджълс". Хансен е с благ нрав и доброжелателен, с безукорно поведение в един блок в монреалски квартал. "Двайсет и три години бях надзирател, портиер, момче за всичко, медицинска сестра, изповедник, градинар, психолог, техник по електроника, водопроводчик, електротехник, готвач, химик, механик, накратко - почетен пазител на ... |
