Книга за Дядо Добри, наричан Светеца от Байлово. Никола Войнов е роден на 12 май 1947 година в село Байлово. Средното си образование завършва в Ботевград. Работил е като автомонтьор в системата на Министерството на отбраната. Самоук музикант. Свири на различни народни инструменти - окарина, двуянка, кларинет, тъпан и кавал. Байловчани го наричат Кольо Войнето. Участва в театралния състав към читалището в селото. Той е един от организаторите и редовен участник в ежегодния байлосвски Регионален празник на хумора и шегата "Който се смее, дълго живее". ... |
|
|
"Старият художник Платно, палитра и триножник. Останалото – колорит. Навярно старият художник след миг ще се превърне в мит. Пейзажът го унася в дрямка със вятъра, кавал надул... Дали животът беше в рамка или пък само в паспарту? Ще сложи той последна четка, което всъщност е черта – дойде часът за равносметка и край на всяка суета. Дърветата се обезлистят, остават птиците без глас и някаква тревожна истина ще стигне може би до нас. Не с четка, а в ръка с тояжка под тегнещия небосвод художникът излиза от пейзажа на собствения си живот." Васил Сотиров ... |
|
|
Изданието е съвместимо с настоящата учебна програма. Учебникът е одобрен от МОН. ... Учебникът е разработен с идеята да се даде възможност на децата да научават нови неща за музиката и да развиват своите умения по интересен и привлекателен за тях начин, като участват в разнообразни дейности - пеене, слушане на музика, изпълнение на ритмични съпроводи, озвучаване на приказки... Песните и музиката за слушане, освен че са с висока художествена стойност, отговарят на възрастовите особености на второкласниците, въпросите и задачите ги провокират да мислят и да изказват собствено мнение. Освен с грижа за развитието на децата ... |
|
|
Изданието е многоезично - на български език, английски език, немски език, френски език и италиански език. ... "Българските жени са дарени с благоразумие, което е трудно въобразимо, ако не си го преживял; и въпреки това те не са необщителни. Les femmes bulgares sont d'une sagesse qu'on croiroit à peine, si on ne les avoit éprouvées; & cependant elles ne sont point sauvages." Voyage Littéraire de la Grèce, 1776 "Мъжете и жените в розовите градини във и около Казанлък са с хубав ръст и изящни маниери и въпреки че жените рядко са красиви, те притежават онзи безименен чар, ... |
|
|
Народен хор при Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев” – Котел, диригент – Катя Барулова През 1967 г. в Котел отваря врати първото в Европа средно училище за фолклорни изкуства. Идеята на основателите е да подготвят певици, танцьори и инструменталисти за многобройните по това време ансамбли. В училището децата изучават народни инструменти, пеене, народни танци и изработка на инструменти. Днес възпитаниците на училище „Филип Кутев” са сред най-изявените в професионалните ансамбли, уважавани преподаватели в средните музикални училища и в Националната академия за музикално, танцово и изобразително изкуство ... |
|
|
Оркестърът от виртуози на Българското национално радио е създаден през 1952 г. Първият състав е сформиран около "Угърчинската група" с ръководител Цвятко Благоев - легендарен изпълнител на кавал, свирка и гайда. Постепенно към групата се присъединяват изявени солисти: Атанас Вълчев, Костадин Варимезов, Стоян Величков, Румен Сираков, Михаил Маринов и много други техни по-млади колеги: Любомир Владимиров, Теодосий Спасов…Със състава пеят и записват всички най-големи певци: Костадин Гугов, Йовчо Караиванов, Янка Рупкина, Надка Караджова, Калинка Згурова, Надежда Хвойнева… Много от младите и вече известни изпълнители са ... |
|
|
Музикална къща "Gega New" започва поредицата "Музикалните инструменти в България". Тя ще представи всички инструменти, застъпени във фолклорната практика (автентични и т. нар. модерни). Първата програма от поредицата е посветена на тамбурата. Инструментът е пренесен у нас от Аспаруховите българи през VІІ в. И досега се среща в Азия (Узбекистан, Таджикистан и т.н.) под различни наименования. А под названието булгария (бугария) е бил широко разпространен на Балканите. До средата на ХХ в. тамбурата се е срещала почти в цяла България. В автентичната народна музика, днес битува предимно в Пиринската област. ... |
|
|
Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийско-балканджийски стил, между традиционни музикални инструменти /копанка, гайда, кавал, тъпан/ и наложилият се модерен инструмент - хармоника. Тази симибиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране. Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл “Добруджа” в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече - чрез тях те продължават да живеят на сцената и ... |
|
|
В българския музикален фолклор, наред с традиционните народни инструменти, битуват и т.нар. модерни инструменти - акордеон, кларинет, цигулка и др. Затова след програмите с тамбура (GD 278), зурна (GD 276), духов оркестър (GD 299), гайда (GD 106), гъдулка (GD 374) и кавал (GD 375), колекцията "Музикалните инструменти в България" продължава със записи на акордеон. В българската фолклорна музикална практика акордеонът се появява през 20-те години на ХХ век. Няма сведения кой внася първия инструмент. В началото музикантите свирят само с дясната ръка. По-късно добавят и баси (лявата ръка) и макар, че европейската ... |
|
|
Завършил Музикалната академия, още от самото начало на професионалния си път, Стефан Кънев се насочва към българската народна музика, за да създаде огромно по количество и значимост творчество. Класическото музикално образование не само не го ограничава, но и му помага във вникването във фолклорния първоизточник, в деликатната намеса, в изяществото на използваните музикални средства и форма. Хиляди са песните и мелодиите, изпети и изсвирени от най-големите изпълнители от всички фолклорни области на България: Верка Сидерова, Илия Аргиров, Калинка Згурова, Стайка Гьокова, Йовчо Караиванов, Стоян Величков, Никола Атанасов и ... |
|
|
В каталога на Музикална къща "ГЕГА Ню" новото издание с популярни български народни песни "ПРЕМИНАВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО" е интересен акцент. Включените песни са не само популярни и обичани, но и записани максимално близо до първоизточника - пеене без съпровод, само от един инструмент или глас и инструмент. Слушателите ще си припомнят "Димчо ле, гайдарджийче ле", "Засвирили ми са дор три ми гайди", "У Недини равни двори", "Паню пашата", "Байно ми са, любе ле, позакани" и още много любими песни. Това е резултатът от почти двегодишния труд на Милен СЛАВОВ - композитор, музикален продуцент, акордеонист, който живее в САЩ от 1997 г. ... |
|
|
Още в българската фолклорна традиция колективното музициране е широко застъпено. Затова съвсем естествено се заражда многогласното хорово изкуство. В края на ХІХ в. вече са създадени първите хорове, а ХХ в. бележи истински връх в развитието на хорово-изпълнителската практика. Хоровите състави са не само място за творческа изява на изпълнители и автори; те се превръщат в своеобразни школи за музикално възпитание, в културни средища в градовете, подкрепяни от широки обществени кръгове. Предлаганата програма е начало на поредица от 3 диска, съставена на принципа на антологията и е илюстрация на развитието и постиженията на ... |
