"Седмичен вестник, посветен на странното и прекрасното (но най-вече на странното). Това е правилният вестник за необяснимото и необясненото. Поне това е тяхната гледна точка. Реалността не е чак толкова зашеметяваща и величествена. Редакторът им е пияница, зъл човек с лош език, който гледа на вестника си като на парцал. Неговият колектив е доста ненормална група от напълно неподходящи хора. А що се отнася до помощник-редактора... Е, тук нещата са като истинска въртяща се врата, която току що се завъртя за да ни разкрие, че Хана Уилис си има собствен проблем. Когато през първата ѝ седмица на новата работа се ... |
|
Исках, но не успях повече да кажа. Пък и не всичко е за казване. Изясни се само, че "малката правда" е препъни камъчето на "голямата правда". Оказа се, че и това не е новост. Написаното не е и кой знае какво, ...спомени!?... Нещо, като "усмивки от старите ленти", фотосесия в думи!... Ей тъй, да се помни, кое, как е било! Току виж някога, на някого, може и да "влезе в употреба"... ... |
|
Разказ по музиката на Антонио Вивалди. Приложено CD с цялото музикално произведение и обяснения от автора. ... На разходка лете по полето, с шейна зиме в планината сигурно сте се заслушвали как шумолят тревите при полъха на вятъра, как пеят птичките в клоните, как скърца снегът... А може би сте чули дори тътена на лятната гръмотевица и свистенето на северняка? Но най-вероятно не сте се замисляли, че всички тези звуци биха могли да се изсвирят и да се превърнат в прекрасна музика. Точно това е направил италианският композитор Антонио Вивалди преди триста години в своя цикъл от четири концерта "Годишните времена", ... |
|
"Изминаха две десетилетия от хендека, в който българският народ сам се вкара и го нарече "преход". То не бе преход, то не бе чудо!". С тези думи вашият стар познайник - учен и политик - Петър Берон започва тази книга, за да отсече с един замах: "На българският фронт (почти) нищо ново!". Заглавията на първата част на книгата "Интервюта" подсказват както тематиката, така и позициите му: "Политиците да работят за България, а не за себе си!", "Ставаме гости в държавата си", "Не може хем душата в рая, хем "пу не играя"!", "Народът ни губи ... |
|
"Щастливи времена" не е книга за миналото, нито за далечното бъдеще. Тя не е и за детството. Щастливите времена са точно сега. "Тъжно ли ви е? И на мен. И радостно? Имате кого да обичате. Копнеете за прегръдка? Храната ви е вкусна, вали дъжд. Родителите ви до вас ли са? Помагате ли им? Липсват ли ви? Имате работа? Почивате си? Случайно срещнахте онзи, който ви разби сърцето преди сто години, и ето го, възхитителен както в спомена? Виждате, чувате, чувствате и се вълнувате? Морето е солено, небето е синьо, сърцето тупти? Нали това ви казвам, щастливите времена са тези, в които живеем. И те са за нас." ... |
|
Появата на Любомир Левчев, за когото изведнъж се заговори много в цяла Европа, е приятна изненада. Двете му стихосбирки, излезли едновременно – "Звездопът" и "Рицарят, Смъртта и Дяволът", предават дръзко и чудесно настроенията на един четирсетгодишен мъж, който живее в комунистическа страна, но се чувства у дома си и в Париж, и в Ню Йорк, и в Токио; спътник на планетата, избрал своята позиция, но отворен за всички съвременни трусове, с поредицата митове, лудости, благородства и нервни депресии, които я придружават. Близък до поети като Ханс Магнус Енцесбергер или Збигнев Херберт, Любомир Левчев по ... |
|
"Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс. Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели. Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз." Петър Стоянович В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има ... |
|
Умираме ли, щом научим кога ще умрем? Втората книга от трилогията Вдовицата на Времето на Даян Шаер за антиутопичния свят, в който всеки знае колко време живот му остава, се завръща с нов въпрос: каква е цената на закъснялата истина?"Пленителна, разтърсваща и незабравима история за трепетното очакване и непосилната борба с времето, за трудните решения и непростимите грешки, за майчината любов и свободата да живееш в настоящето. Докато четях Дъщерята на времето, се чувствах като на скоростно влакче в увеселителен парк - хващаш се здраво за дръжките от първия миг и не ги пускаш до края, защото емоцията те е ... |
|
Михаил Булгаков обичал да разказва историята за млад и амбициозен мъж, който мечтаел да се образова и непрекъснато тровел живота на един библиотекар, досаждайки му с въпроса: Какво ще му препоръча да чете? За да се отърве от досадника, библиотекарят му казал, че информация за всичко, което го интересува, ще открие в речника на Брокхаус и Ефрон, който наброявал 82 основни и 4 допълнителни тома. Упоритият мъж започнал да чете от препоръчаните му томове, но още на втория том много се уморил. Започнал да се храни лошо, станал разсеян, а когато стигнал до петия том започнали да му се случват странни неща: "И така, ... |
|
Учебното табло "Времената в английския език" още като "Table of the tenses in English language" е ламинирано, с лайсни и въже за закачане, размерите му са 100 x 70 cm. Сбито и достъпно са показани образуването и формите на времената. ... |
|
Спиращите световете и времето разкази на Кънчо Атанасов. Словото на Атанасов е по човешки вълнуващо, неусетно думите в делничен порядък се настаняват в душата и здраво "те хващат" за сърцето, неочаквано те превръщат в един от героите на прозата му на пръв поглед обикновените малки истории всъщност представляват цялата палитра на човешкото битие. ... |
|
Книгата е част от поредицата "Старобългарски книжовници" на издателство "Време". ... Книгата има за цел да поднесе в обобщен вид и в достъпна форма наученото знание за Черноризец Храбър като сложи акцент върху най-значителните проблеми. На фона на епохата Храбър е разгледан като апологет на делото на Кирил и Методий и блестящ полемист. Неговата творба "За буквите" е анализирана текстологически с цел да се поднесе на читателя превод, най-близък до автентичния текст. Отделено е значително внимание на хипотезите около личността на Храбър, времепоявата на творбата и първоначалното ѝ ... |