"Изминаха две десетилетия от хендека, в който българският народ сам се вкара и го нарече "преход". То не бе преход, то не бе чудо!". С тези думи вашият стар познайник - учен и политик - Петър Берон започва тази книга, за да отсече с един замах: "На българският фронт (почти) нищо ново!". Заглавията на първата част на книгата "Интервюта" подсказват както тематиката, така и позициите му: "Политиците да работят за България, а не за себе си!", "Ставаме гости в държавата си", "Не може хем душата в рая, хем "пу не играя"!", "Народът ни губи ... |
|
"Щастливи времена" не е книга за миналото, нито за далечното бъдеще. Тя не е и за детството. Щастливите времена са точно сега. "Тъжно ли ви е? И на мен. И радостно? Имате кого да обичате. Копнеете за прегръдка? Храната ви е вкусна, вали дъжд. Родителите ви до вас ли са? Помагате ли им? Липсват ли ви? Имате работа? Почивате си? Случайно срещнахте онзи, който ви разби сърцето преди сто години, и ето го, възхитителен както в спомена? Виждате, чувате, чувствате и се вълнувате? Морето е солено, небето е синьо, сърцето тупти? Нали това ви казвам, щастливите времена са тези, в които живеем. И те са за нас." ... |
|
Нецензурираната версия. ... Любовта във всичките ѝ състояния - в поетичния диалог на двамата най-обичани поети, Маргарита Петкова и Добромир Банев. В дългоочакваното нецензурирано издание на безспорния бестселър "Абсурдни времена" припознаваме себе си такива, каквито сме се чувствали някога, или такива, каквито мечтаем да бъдем в компанията на човека до себе си. Егоизмът често надделява, но мисълта за любимия бързо ни връща на земята. Недоволството е непрестанен спътник, но споделената бутилка вино ни кара да погледнем към утрешния ден с нова надежда. Ревността ни погубва, но остава сигурен начин да ... |
|
"Седмичен вестник, посветен на странното и прекрасното (но най-вече на странното). Това е правилният вестник за необяснимото и необясненото. Поне това е тяхната гледна точка. Реалността не е чак толкова зашеметяваща и величествена. Редакторът им е пияница, зъл човек с лош език, който гледа на вестника си като на парцал. Неговият колектив е доста ненормална група от напълно неподходящи хора. А що се отнася до помощник-редактора... Е, тук нещата са като истинска въртяща се врата, която току що се завъртя за да ни разкрие, че Хана Уилис си има собствен проблем. Когато през първата ѝ седмица на новата работа се ... |
|
Появата на Любомир Левчев, за когото изведнъж се заговори много в цяла Европа, е приятна изненада. Двете му стихосбирки, излезли едновременно – "Звездопът" и "Рицарят, Смъртта и Дяволът", предават дръзко и чудесно настроенията на един четирсетгодишен мъж, който живее в комунистическа страна, но се чувства у дома си и в Париж, и в Ню Йорк, и в Токио; спътник на планетата, избрал своята позиция, но отворен за всички съвременни трусове, с поредицата митове, лудости, благородства и нервни депресии, които я придружават. Близък до поети като Ханс Магнус Енцесбергер или Збигнев Херберт, Любомир Левчев по ... |
|
Спиращите световете и времето разкази на Кънчо Атанасов. Словото на Атанасов е по човешки вълнуващо, неусетно думите в делничен порядък се настаняват в душата и здраво "те хващат" за сърцето, неочаквано те превръщат в един от героите на прозата му на пръв поглед обикновените малки истории всъщност представляват цялата палитра на човешкото битие. ... |
|
Книгата има за цел да поднесе в обобщен вид и в достъпна форма наученото знание за Черноризец Храбър като сложи акцент върху най-значителните проблеми. На фона на епохата Храбър е разгледан като апологет на делото на Кирил и Методий и блестящ полемист. Неговата творба За буквите е анализирана текстологически с цел да се поднесе на читателя превод, най-близък до автентичния текст. Отделено е значително внимание на хипотезите около личността на Храбър, времепоявата на творбата и първоначалното ѝ предназначение. Показана е обществената и познавателната роля на произведението през вековете. Черноризец Храбър е очертан ... |
|
Умираме ли, щом научим кога ще умрем? Втората книга от трилогията Вдовицата на Времето на Даян Шаер за антиутопичния свят, в който всеки знае колко време живот му остава, се завръща с нов въпрос: каква е цената на закъснялата истина?"Пленителна, разтърсваща и незабравима история за трепетното очакване и непосилната борба с времето, за трудните решения и непростимите грешки, за майчината любов и свободата да живееш в настоящето. Докато четях Дъщерята на времето, се чувствах като на скоростно влакче в увеселителен парк - хващаш се здраво за дръжките от първия миг и не ги пускаш до края, защото емоцията те е ... |
|
Сюжетът на историята е базиран на случка преживяна от самата нея. Вдовицата на Времето - едно пътешествие за времето отвън и това вътре в нас... Книгата описва един свят, в който времето е точно отмерено с големи часовници, любовта е планирана: "Един свят, в който всеки знае колко време живот му остава, което реално погледнато може да е плюс, защото ако ти знаеш колко време имаш, може така да си създадеш живота, че да вземеш максимално от всичко", казва Даян и разкрива, че тази идея се оказва стресираща за повечето хора с които я споделя. "Докато пишех книгата се опитах да засегна много от нещата които ... |
|
|
|
Вниманието на научната проблематика на третата интердисциплинна конференция Mirabilia: времена, пространства, митове се фокусира върху генезиса на митовете, техните времеви и пространствени измерения в контекста на универсалните категории чудеса и чудесно. Докладите проследиха анатомията и еволюцията на тези категории, както и метафоричните им метаморфози в сакрален и профанен контекст. Културните категории чудеса и митове с акцент върху пространствено-времевите им параметри бяха интерпретирани в техните динамични взаимоотношения и посредством техните функционални характеристики спрямо области като религия и митология, ... |
|
"Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс. Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели. Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз." Петър Стоянович В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има ... |