Роман за изгубената невинност... Балийските близначки - красиви, екзотични и невинни, те разменят островния рай за сивата мръсотия на Лондон. Сицилианецът - Рики Делгадо сключва кофти сделка с кръвожадна богиня: "Построй ми храм, води в него хора с повредени души и аз ще те възнаградя богато". Куртизанката - Елизабет си изкарва хляба от низките страсти на мъжете. Научила е един номер - да се изключва и да не чувства нищо. Ни болка и омраза, ни скръб или радост. Художникът - Анис рисува, за да излее гнева си. Острото му око на художник долавя истината преди всички останали и всички те живеят в платната му. ... |
|
Виолета Цолова е автор на стихосбирките "Отлитащите думи" (1990), "С мълчанието разговарям" (1997), "На върха на погледа" (2009). Превела е от английски "Зима в утрото" на Янина Бауман (2003). Публикувала е стихове в литературни издания като "Пламък", "Литературен фронт", "Литературен форум" и др. ... |
|
|
|
Понякога чудовищата те преследват, понякога са вътре в теб. Но винаги се стремят да те погубят... Кит Ламб и нейните приятелки от баскетболния отбор имат своя малка тайна - преди изстрел към коша задават въпроси, а резултатът дава изненадващо точни отговори. И ето я Кит в края на големия мач. Има шанс да го спечели с едно последно хвърляне. Но за нея по-важен е въпросът, който просто трябва да зададе: "Дафни ще ме убие ли?". И отговорът никак няма да ѝ хареса. Дафни е стара градска легенда, която всички знаят, но някак забравят - докато пак не се развихри. Тя е невероятно високо момиче, за което някои ... |
|
Топла история за любовта, втория шанс и изборите, които правим всеки ден. "Полунощ ме води към теб" ни води към миналите, настоящите и бъдещи Коледи на своя герой Бен и ни кара да се вслушаме в онова тънко гласче във всеки от нас, което често ни нашепва кога решенията ни са правилни и кога грешим. Ако можехте да върнете времето назад, бихте ли избрали друг живот? Бен винаги е обичал декември - коледната украса, семейния обяд, празничното настроение. Но тази година всичко е различно. Връзката със съпругата му Дафне прилича на заплетен лабиринт, в който всички изходи водят към поредния скандал. Нищо чудно, че ... |
|
"За да чуя Дао, трябва да съм в Дао. Ако съм в Дао - съм несътворен. Дао е като мед в устата ми. Не мога да пипна Дао, но Дао умее да ме докосва. Само към Дао се стремя. Дао успя да ме привлече. Когато жадувам за Дао, Дао оживява в мене. Дао е живо, а аз само си въобразявам, че живея. Дао е в мене, а аз все повече се приближавам към себе си. Ако имам Дао, всичко имам, но как става това не знам. Дао умее да ми дава Себе Си, а аз не успявам да Му дам себе си, но Дао ще ме научи. Когато се доверявам на Дао, все едно е каква трудност срещам. Не знам кога Дао е вътре в мен, но ако Дао се издаде, тогава Го узнавам. Дао ми ... |
|
Това е първият албум в самостоятелната кариера на Дичо. Проектът е озаглавен "Дух", на едноименния сингъл от него, и включва песни с голямо разнообразие от стилове - поп, фънк, хип хоп, рок. Освен песни на Дичо с неговата банда, албумът съдържа и съвместни парчета с Ъпсурт, 100 Кила, Спенс, Део, Лео и Скандау и други. ... |
|
"Животът е различен от онова, което си мислят хората за него. Самият човек се различава от оня, който си въобразява, че е. Истината е също различна от всичко, което си въобразява за нея човешкият ум." Валериу Гафенку "Като знаех, че съм невинен от гледна точка на закона, аз посрещах и най-сериозните изпитания с чувството, че такава е Божията воля. Никога не изгубих надежда. Смятах, че страдам заради собствените си грехове и заради греховете на моя народ, че може би Бог е отредил за мен затвора като път към спасението." Василе Туртуреану "Ако Христос бе минал през моите ръце, никога не би стигнал ... |
|
Ти знаеш ли как изглежда щастието? Аз много-много не знам. Даже малко се чудя защо хората така го търсят. Все не го намират и все го търсят. Сигурно големите знаят как изглежда, ама аз още не знам. Ти как мислиш, то щастието стои ли на едно място и чака да го намериш или се мести – пътува като хората? Та и мъжете някой така ги е направил. После са раснали, станали са момчета, ходили са на училище. Абе, правили са това, дето всички го правят. И като завършат училище и станат мъже, тогава вече можеш да ги намериш. Обаче това не знам. Не знам къде ги намираш. Сигурно стоят някъде, където им е мястото, и чакат да дойде някоя ... |
|
Аз съм си аз, а пък ти си си ти. Различни сме, но и еднакви, нали? Тази книга е покана да отпразнуваме всички онези чудно смешни неща, които ни правят такива, каквито сме. Помага на детето да учи противоположностите, да развива паметта и логиката си, както и приемствеността и толерантността към животите, но преди всичко да се забавлява! Със забавен и поучителен текст и разкошни илюстрации от Кейт Хиндли , книгата е перфектен приятел в развитието на деца от 0- до 4-годишна възраст. ... |
|
"Тази книга е тихоспирка. В нея има тихотерапия и тихотворения. Започнах да я пиша още през есента на 2019 г., преди пандемията. После, в изолацията и в притихването, усетих с двойна сила колко е навременна. Не е страшно в тихото, читателю! Не е и толкова трудно да помълчиш. Да послушаш тишината. Тя казва много. Тя казва истини. Няма как да ги чуеш, ако бягаш от нея. Надявам се, че си го осъзнал и че след пандемията ще промениш нещо в битието си. Звуците няма да изчезнат от живота ти. Но тишината е на път да изчезне. Върни я! Не я пускай да си тръгне, защото тогава ще си си тръгнал от себе си, преди изобщо да си ... |
|
Корин Хукс е белгийска писателка, родена през 1946 година. Завършва история на изкуството и археология. Работила е като преподавател. Публикувала е редица изследвания върху народните традиции и занаяти. Автор е на романите "Голямото меню" (2001), "Роклята ми не е намачкана" (награда на младата критика през 2008 г.), "Определено те убивам" (награда "Марсел Тири", 2010 г.) и на поетичните сборници "Контражур" (сп. "Панорама", бр. V, 2011 г.), "Юни" (2011) и "Червено на брега на реката" (2012). Живее в Брюксел. "Къщата е опасана от тополи. ... |