11 истории в превод на Александър Шурбанов."Имаше едно време четири малки зайчета: Каламбик, Търкул, Пухчо и Питър. Те живееха с майка си в пясъчната рътлинка под корена на една много голяма ела. – Сега, милинките ми - рече една сутрин старата Майка Зайка, – можете да се разходите из полето или по пътеката, но не влизайте в градината на мистър Макгрегър. Там вашият баща претърпя злополука - мисис Макгрегър го сготви на яхния. – Хайде сега, бягайте, ама умната! Аз излизам. После старата Майка Зайка взе кошницата и чадъра си и търга през хората към хлебарницата. Там купи един черен хляб и пет кифлички със стафиди." ... |
|
|
Операта, обединила поезия, епос, драма и комедия с музика, песни и танц, повече от четири века разпалва въображението на творци, изпълнители и публика. Обругавана и дори презирана, тя е изкуство, въплътило в себе си многовековен духовен и интелектуален опит, мечти и емоции - преди всичко човеколюбие. Кратка история на операта на проф. Боянка Арнаудова е първата част на двутомник и обхваща периода XVII и XVIII век. В нея се разглеждат и предшествениците, и ранните образци на жанра: от Мистериите и античната трагедия, през песните на трубадурите, литургичната драма, ренесансовите пасторали, английските Маски и Комедия ... |
|
|
Тя е на 23 години. Студентка, необвързана и бременна. Да абортира е престъпление, роди ли - обществото ще я порицае, срам ще бележи семейството. Героинята на тази история няма изход и решава сама да махне плода... Спасяват живота ѝ в последния момент. 40 години по-късно Ани Ерно зашлевява Франция и света със спомените от дневника си. Тя никога не преодолява травмата от 1963 г., но не спира да говори за нея. За да няма повече жертви на криминални аборти. За да воюва за правото на жените сами да решават дали и кога да имат деца."Пиша, за да отмъстя за хората от моята класа." Из Нобеловата реч на Ани Ерно ... |
|
|
Хартията на "Donau" е комплект от 100 листа в 5 пастелни цвята. Предназначена е за употреба с лазерни, мастилено-струйни принтери и копирни машини. Също така може да се използва за различни декорации и апликации. Характеристики: плътност: 80 g/m 2 формат А4 (21 x 29.7 cm) ... |
|
|
Мидълмарч е въображаемо градче с истински герои, които всеки среща. Доротея Брук има благородно сърце и то постоянно я подтиква към саможертви. Така тя попада в брак, който се оказва капан. Д-р Лидгейт пристига в Мидълмарч с мечти за открития в медицината, а намира... съпруга. Какви тайни крие Уил Ладисло и ще се впише ли в града? Колко струва дадената дума? Романът Мидълмарч e панорама на бурна епоха, свидетелство за живота в английската провинция през XIX век и битките за парламентарни реформи в страната на кралица Виктория. Джордж Елиът е литературният псевдоним на английската писателка, поетеса, журналистка и ... |
|
|
Северният вятър мете бреговете на Днепър, а Гражданската война в Украйна помита спокойствието на семейство Турбини. Младият лекар Алексей, току-що се е върнал от фронта с надеждата да започне нов живот, но изпитанията за него, сестра му Елена и брат му Николай тепърва предстоят. В дома им се събират царски офицери и интелигенти, а навън - край Града, войските на хетмана се готвят за сражение със силите на Петлюра. Умерени привърженици на монархията, мъжете от семейството слагат белите пагони..."Всичко ще мине. Страданията, мъките, кръвта, гладът и морът. Мечът ще изчезне, но звездите, те ще останат, когато дори и ... |
|
|
Това е книга за всеки, който обича да си хапва и да се забавлява, докато готви. За всеки, който не смята, че да си голям, значи да не си дете - и че да си дете, не значи непременно, че не си също голям. Аля Маркова е родена в България, но израства в Испания и сега живее и работи там. Както се определя тя самата: "По професия съм карикатурист, или по-скоро: карикатурист, който някога е искал да бъде готвач". Храната я вдъхновява и Аля създава собствен кулинарен блог , в който представя рецептите си в рисунки. Най-любимите от тях са събрани в настоящата книга. Илюстрации: Аля Маркова. ... |
|
|
"Пиша тази пиеса не без удоволствие, макар че ужасно нарушавам условията на сцената. Комедия, три женски роли, шест мъжки, четири действия, пейзаж (изглед към езеро); много разговори за литература, малко действие и пет пуда любов.""Струва ми се, че в моята пиеса, колкото и да е скучна, има нещо ново. В нея няма нито един изстрел, между другото". Така скромно представя две от своите емблематични пиеси Антон Павлович Чехов (1860 - 1904). Но думите му се прокрадва най-важното - той нарушава принципите на театъра, подхожда новаторски към героите, сюжета, кулминацията. Всяка пиеса на Чехов стои при ... |
|
|
"Ето я бялата къща между дърветата. Вижда се там долу, далеч под нас. Ние ще се гмурнем като плувци, едва докосвайки земята с върха на пръстите. Ще потънем в зеления въздух на листата, Сузан. Бягаме и потъваме. Вълните ни покриват, листата на буковете се събират над главите ни. Ето го големия часовник с позлатените стрелки, които блещукат. Ето ги върховете и плоскостите на покрива на голямата къща. Конярчето шляпа по двора с гумените си ботуши. Това е Елведон." Из книгата ... |
|
|
Тимофей Пнин се носи в монотонния ход на петдесетте си години. Някогашен беглец - първо от болшевишка Русия, а после от нацистите, - сега е американски гражданин. Преподава руски "и тям подобни" във Вандалския колеж, където една от студентките му е амбицирана да чете "Ана Карамазова" в оригинал, а той самият - да напише колосален труд за стара Русия. Животът го качва все в погрешния влак, но проф. Пнин не губи своето достойнство и вярно сърце. Владимир Набоков (1899 - 1977) е нареждан сред най-важните автори на XX век в световната литература. Напуска родната Русия след болшевишката революция. ... |
|
|
"Един милион свещи горяха в него без той лично да си е дал труда да запали и една от тях. Вървеше като благороден елен без да има нужда да се замисля за походката си. Говореше с обичайния си глас, а ехото отекваше сякаш сребърен гонг. Затова и слуховете не спираха да кръжат около него. Много жени и неколцина мъже го обожаваха. Не беше нужно да говорят с него, нито дори да го виждат; те го извикваха в мислите си, особено когато пейзажът беше романтичен, когато слънцето залязваше - силует на благородник с копринени чорапи. Овчари, цигани и магаретари до ден-днешен пеят песни за английския лорд, който хвърли изумрудите ... |
|
|
"Никога не пускаха завесите преди да е станало толкова тъмно, че да не се вижда навън, нито затваряха прозорците, преди да е станало твърде студено. Защо да оставяш деня навън преди да е свършил? Цветята все още грееха; птичките чуруликаха. Често, така се случва, че вечер човек вижда повече, когато нищо не го разсейва, когато няма да се поръчва риба, когато не трябва да се вдига телефона. Там, в тази долчинка с изгорено от слънцето поле, вече се събираха щурецът, мравката и бръмбарът, който търкаляше камъчета от изгорената от слънцето земя през блесналите стърнища." Из книгата Немалко критици смятат, че ... |
