На 1 май 1951 г. се ражда първият фолклорен ансамбъл, създаден и ръководен до края на живота си от Филип Кутев /1903-1982/. За първи път автентичните песни, свирни и танци се представят на сцена многогласно /за фолклорната традиция на България е характерно едногласното пеене; в някои райони като Пирин, Шопско и Ихтимано-Пазарджишкия район се пее двугласно и само в няколко селца около Гоце Делчев - многогласно/, с оркестър от български народни инструменти, но третирани като инструментите в класически оркестър.Това не би било възможно без намесата на Композитор, който да обедини толкова самобитни гласове и технически ... |
|
Стойка Германова е родена на 28.09.1959 година в с. Генерал Тодоров, област Благоевградска, сгушено в полите на планина Кожух, близо до местността Рупите в семейство обичащо народната песен и танц, съхранило традициите и бита на бежанците от Егейска Македония. Израснала в Благоевград, възпитаник на ІІІ-то ОУ “Д. Талев”, завършила СМУ в Широка лъка, специалност “ народно пеене”. От 1979 до 1980 г. работи като певица в Ансамбъла за народни песни и танци гр. Кюстендил с главен художествен ръководител Никола Вучков. От 1981 г. е солистка на ансамбъл “ Пирин” Благоевград под ръководството на изтъкнатия композитор и диригент, и ... |
|
Народен хор при Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев” – Котел, диригент – Катя Барулова През 1967 г. в Котел отваря врати първото в Европа средно училище за фолклорни изкуства. Идеята на основателите е да подготвят певици, танцьори и инструменталисти за многобройните по това време ансамбли. В училището децата изучават народни инструменти, пеене, народни танци и изработка на инструменти. Днес възпитаниците на училище „Филип Кутев” са сред най-изявените в професионалните ансамбли, уважавани преподаватели в средните музикални училища и в Националната академия за музикално, танцово и изобразително изкуство ... |
|
Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийско-балканджийски стил, между традиционни музикални инструменти /копанка, гайда, кавал, тъпан/ и наложилият се модерен инструмент – хармоника. Тази симибиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране. Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл “Добруджа” в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече – чрез тях те продължават да живеят на сцената и ... |
|
Оркестърът от виртуози на Българското национално радио е създаден през 1952 г. Първият състав е сформиран около "Угърчинската група" с ръководител Цвятко Благоев - легендарен изпълнител на кавал, свирка и гайда. Постепенно към групата се присъединяват изявени солисти: Атанас Вълчев, Костадин Варимезов, Стоян Величков, Румен Сираков, Михаил Маринов и много други техни по-млади колеги: Любомир Владимиров, Теодосий Спасов…Със състава пеят и записват всички най-големи певци: Костадин Гугов, Йовчо Караиванов, Янка Рупкина, Надка Караджова, Калинка Згурова, Надежда Хвойнева… Много от младите и вече известни изпълнители са ... |
|
В поредицата от компактдискове със записи на най-добрите български фолклорни ансамбли, издадени от Гега Ню, програмата на ансамбъл “Тракия” заема особено място. На пръв поглед ансамбъл “Тракия” продължава традицията на най-добрите състави – репертоарът му е съставен на основата на автентични песни, свирни и танци от цяла България, оркестърът е традиционен, музикалният и танцов материал е претворен от известни творци, които сътрудничат и на други ансамбли… И все пак – още с първите тактове, които слушателят чува, идва изненадата: искрящ хор, виртуозен и напорист оркестър и най-вече интерпретацията на песни, които ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
В българската фолклорна традиция инструменталната музика има основно предназначение - да съпровожда хората, които задължително са играели в неделя на мегдана или на празници. В различните райони на България има предпочитани инструменти и характерни танци. Например в Добруджа типичните хора “Опас”, “Сборенка”, “Ръка”, “Тропанка” и т.н. са съпровождани от копанка, гайда или в по-ново време от тройка свирачи на хармоника, копанка и гайда. В Пиринска Македония на тежките хора са свирели на тамбури, тарамбуки, зурни /в най-южната част/. В Тракия обичан инструмент е кавалът и т.н. С масовото навлизане на западно-европейската ... |
|
В югоизточната част на България се намира Странджанският край – област със старинна фолклорна култура. Географското й разположение определя разнообразието в музикалнофолклорния диалект. От една страна, районът естествено преминава в обширната Тракийска област, което обяснява многото общи етнографски и музикалнофолклорни черти. От друга – местоположението винаги е било привлекателно за заселване от дълбока древност. Преди масовата колонизация на старите гърци (VII и VІ век пр. н. е.) тук е съществувала цветуща тракийска цивилизация. По-късно се заселват славяни, а през втората половина на VІІ век идват и прабългарите. След ... |
|
Развитието на българското сценично танцово изкуство и неговите високи постижения, доказани с проведените прегледи на ансамблите за народни песни и танци, до голяма степен са свързани и със задълбочените проучвания в областта на изворния фолклорен танц, извършвани у нас. Учебникът е предназначен за учениците от Хореографското училище, за да се запознаят те с танци от посочените части на Северна България - от р. Тимок до р. Янтра. ... |
|
Това DVD не е кодирано за регион и може да бъде гледано навсякъде по света. Понеже е в PAL формат някои плейъри, които не поддържат PAL формат, могат да имат затруднения при възпроизвеждането му. Менюто е на български, английски, немски, френски и италиански език, а продължителността на диска е 72.27 min. ... |
|
|
|
Прочутият хор “Мистерията на българските гласове” с диригент Дора Христова отново отправя предизвикателство към ценителите на българския фолклор, този път с интерпретацията си на песни от най-разпространените и тачени обичаи – Коледуване и Лазаруване. В репертоара на доста състави лазарските и коледарските песни присъстват като цвят в дадена програма. За пръв път обаче е направен сполучлив опит да бъдат подбрани песни, които да представят сравнително пълно двата ритуала. Коледа се празнува в деня, когато църквата отбелязва Рождество Христово. Но дълбокия смисъл на обичая Коледуване е в древните езически представи за ... |