|
|
|
|
Събрани са коледни песни от цял свят, някои от които са се превърнали в интернационални химни на празника като например “Звънете камбанки”. Повечето са народни песни - немски, английски и френски, плод на анонимното народно изкуство, пренесени и съхранени през вековете. Техните простички мелодии, наситени с чувство на радост, възторг от празника, докосват сърцето на всеки човек, изконно свързан с християнството. Наред с фолклорните в компактдиска са включени и авторски песни, тематично свързани с Коледа и Новия завет. Изпълненията са на Коледната формация Джин Холоуей, Детския хор на катедралата Сейнт Джеймс, Оркестъра на ... |
|
|
|
От многобройните популярни и обичани стари градски песни Музикална къща Gega New избра предимно романси и танга, които и досега се пеят и слушат с удоволствие. Една от песните - “Минаха години” даде заглавието на програмата. Освен нея записахме: “Таз вечер празнувам разлъка”, “Гърди си с рози накити”, “Белите манастири” “Заспали чувства”, “Кажи, кажи, бедни ми рибарю” и др. Любопитното в тази програма е участието на Костадин Гугов - много стилен и обичан народен певец, който никога не е записвал градски песни, но слушателите ще се убедят, че се справя чудесно със спецификата на стила. Партньорка на Гугов е Емилия Венева, ... |
|
|
|
|
|
|
|
В югоизточната част на България се намира Странджанският край – област със старинна фолклорна култура. Географското й разположение определя разнообразието в музикалнофолклорния диалект. От една страна, районът естествено преминава в обширната Тракийска област, което обяснява многото общи етнографски и музикалнофолклорни черти. От друга – местоположението винаги е било привлекателно за заселване от дълбока древност. Преди масовата колонизация на старите гърци (VII и VІ век пр. н. е.) тук е съществувала цветуща тракийска цивилизация. По-късно се заселват славяни, а през втората половина на VІІ век идват и прабългарите. След ... |
|
Първият по рода си компактдиск издаден в България и представящ песни на българските евреи на трите практикувани тук езика - идиш /ащкенази, немски евреи/, ладино /испански евреи/ и на иврит. Прочутият български композитор и учен - фолклорист, изследовател и теоретик на фолклора по нашите земи Николай Кауфман е издирил, записал и аранжирал песните, които са лирични, битови и сакрални. Сред изпълнителите са групата “Гласове на ВИТИЗ”, известните български хорове “Васил Арнаудов” и “Христина Морфова”, фолклорен състав от Ансамбъла за тракийски песни и танци - гр. Ямбол, “Алтернация” от Плевен и др. Компактдискът има не само ... |
|
Прочутият хор “Мистерията на българските гласове” с диригент Дора Христова отново отправя предизвикателство към ценителите на българския фолклор, този път с интерпретацията си на песни от най-разпространените и тачени обичаи – Коледуване и Лазаруване. В репертоара на доста състави лазарските и коледарските песни присъстват като цвят в дадена програма. За пръв път обаче е направен сполучлив опит да бъдат подбрани песни, които да представят сравнително пълно двата ритуала. Коледа се празнува в деня, когато църквата отбелязва Рождество Христово. Но дълбокия смисъл на обичая Коледуване е в древните езически представи за ... |
|
Три гласовити певици /Христина Лютова, Вергиния Овчарова и Мариана Павлова/ променят представата ни за възможностите на женските гласове: дълбоки, тембристи, овладени до съвършенство алти. Всяка една от тях е изявена солова изпълнителка, с богат автентичен репертоар. А обединявайки гласове и песни, те сякаш потвръждават легендата за митичния Орфей, роден в Родопа планина. Родопските песни са волни, спокойни в характерната само за тази област пентатоника, с преобладаваща любовна тематика. Певиците от Каба трио “Родопея” най-добре илюстрират песенния фолклор от своя роден край. Намесата на композиторите само е подчертала ... |