След самотата любовта е най-силното човешко преживяване."Разказите в тази книга са любовни. Разкази за несбъднати сватби. Действието се развива в годините между двете световни войни. В един красив български град на брега на Дунава. Преди да стигнат тук, героите са минали през вестникарските хроники. Искат да разкажат своето време. Днес то ни изглежда легендарно. Но всъщност прилича на всички останали времена. Следователно - и на нашето. Защото любовта няма никакво отношение към годините и вековете. Роклите, файтоните, гемиите и вечеринките са тялото на времето. А човекът е неговата душа. Приятно четене." Иван ... |
|
Проза. ... Тази книга представя прозата на поета. В разказите и новелите се оглеждат селското детство и градската младост на човек от поколението, израсло по времето на социализма. И преживяващо сега сътресенията на прехода. Оживяват най-ранните спомени от петдесетте години на миналия век - за кратка и невъзможна любов, за връщането към живота след сърдечна операция, за раздялата със земята и илюзиите на родителите. С лека самоирония героят прави равносметка и преоценка на своя живот. Носталгията се преплита с фантазията, мечтата и въображението. Иван Вълев е поет, автор на десет поетични книги. Най-новите от тях са & ... |
|
"В том трети от спомените си Иван Михайлов включва една глава, озаглавена Македонските славяни са българи. В нея той посочва множество изказвания и документи на чужденци за българския характер на Македония и за решаващото болшинство на българите от нейното население от края на 20-те и началото на 30-те години на миналия век. Документите са идентични и категорични - във Вардарска и Егейска Македония, заграбени от Сърбия и Гърция, преобладаващото население е българско. То население, което във Вардарска Македония подложено на жестока сърбизация, а в Егейска прогонено, или насилствено погърчено. Въпреки жестокия теро, ... |
|
"Най-добрият съвременен български режисьор ни въвежда в своя съзнателен живот като в пиеса - с неподражаем език, непринуденост, пределна откровеност, завидно чувство за хумор, съчетаващо оздравителната самоирония с надделяна, но видима тъга. Тази книга е не просто мемоарна - споделеното е положено върху различни наративни равнища и може да се чете също така като своеобразна история на българския театър от 70-те години на XX век до днес. Иван Добчев не просто проследява, а търси основанията, вниква в логиката на алтернативните процеси и разкрива скрити и забулени страни от случилото се в културния ни живот в едно ... |
|
Иван Марков е фотограф. Това е първата му книга. В нея се показва, как можеш да снимаш без фотоапарат. Нещата и тяхната вътрешност. Живота и неговата външност. И местата, където всичко се събира. Любовите, разделите, малките момичета, които стават големите жени на дните и нощите ни. И големите мъже, които си остават малки момчета. "Тази книга е с щастлив край. Иска се смелост да направиш нещо с щастлив край. Биологично не е предпоставено да има щастлив край и за това хората се изкушават да вярват в щастие след края. Иван Марков вярва в щастието преди края, аз пък вярвам, че се появил талантлив разказвач. Ще ви се ... |
|
Лаконично небе Небето беше бързо, то летеше, от думите по-кратко и по-зло. Беззвездие над клоните свистеше с начупен, смътен блясък на стъкло. И тази бързина невероятна, и този порив непонятно див бе диво шибан още по-нататък с камшиците на твоя гняв красив. Бе хаоса мъчително пронизан от ледения ръб на пропастта и само ти, ти беше неподвижна опорна точка на жестокостта. И още миг небето се разкъсва, и мрака като черна кръв тече, и аз държа във черните си пръсти теб - късче лаконично зло небе. Иван Пейчев ... |
|
В книгата ще прочетете вълнуващите, нежни и лирични повести на Иван Тургенев "Ася" и "Пролетни води", посветени на темата за придобиването и загубата на истинската любов, за първите романтични чувства, тяхната сложност и ценност. В "Ася" разказът е от името на анонимен разказвач, който си спомня младостта си, когато среща в малък град на брега на река Рейн момичето Ася. На склона на годините героят осъзнава, че наистина обича само нея. "Пролетни води" е любовната история на руския земевладелец Санин. Той си спомня събитията отпреди трийсет години, които са се случили в живота му, ... |
|
"Черно-бели фотографии (много рядко има цветни) с гравирано черно-бяло послание. То покълва директно от сюжета и враства в тъканта на образа. Сред пъстрите страници на списанията Кулековите фотописи са внезапно каре тишина в шума от информационната лавина. Зона на просветлението, откъснато като цвете "по пътя". Колкото по-прости и непретенциозни – толкова по-въздействащи и мъдри са тези жанрово гранични творби, положени между арт фотографията и минималистичната литература. Своеобразни репортажи на сърцето. Визуално хайку, родено от особения поглед откритие, от сюжета с неочакван край, от парадоксалния ... |
|
"Пиша, защото ме привличат игрите на въображението и изпитанията на оригиналния синтез - като частна форма на утопията. Пиша въпреки абсурдността и смъртта. Пиша, за да добия сили и намеря упование сред това разнебитено и обезверено човечество. Пиша също, за да се обявя срещу безразличието, което всекидневно наблюдавам. Ужасно е да бъдеш ням срещу онези, които превеждат всичко на езика на омразата. Най-сетне пиша, защото езикът е всичко, което притежавам - пространството средоточие на целия ми житейски опит. Когато пиша, усещам радостта, че живея. А това е повече, отколкото да съществувам." Иван Теофилов ... |
|
Книгата е предназначена за счетоводители, одитори и за всички, които проявяват интерес към проблемите на ликвидацията и несъстоятелността. В книгата са разгледани отделните аспекти на ликвидацията и несъстоятелността: счетоводни, правни и данъчни, като е акцентирано на счетоводното отчитане на ликвидационните процеси и при двата правни феномена. Специално внимание е отделено на оздравителната фаза при неплатежоспособността, както и на въпроса за възстановяване на нормалната стопанска дейност на търговско дружество (кооперация), както и на продължаване на дейността на предприятие в несъстоятелност, когато е останало ... |
|
Не ще достигнеш вече оня бряг, брегът е друг и заливът е друг, и друго е морето - ти също си безкрайно, страшно друг. Ето защо не казвай на морето мое, на дюните на казвай мои, на вятъра не казвай мой. О, разбери, ти вече нищо нямаш. О, разбери, че ти си вик, превърнат във мълчание. ... |
|
Тук тази гърбава и стара жена, засмяна страшно, кара метла наместо самолет от двор на двор, от плет на плет. Метлата ползва тя и за гояга. Как името и беше? (Баба Яга) ... |