Една от най-интересните и стилни шопски певици е СНЕЖАНА БОРИСОВА. В същото време, тя е и човек, отворен към по-различен подход по отношение на третирането на автентичния фолклор, като запазва мярката, отвъд която е пошлостта. Родена и израснала в Лозен, тя и досега събира и изучава песните на родния си край. Много от тях залегнаха в основния репертоар на ансамбъл "Филип Кутев", където Снежана Борисова пя от 1982 г. до 2001 г., а записите й в Българското национално радио ги направиха популярни в цяла България. Богатият й професионален опит като солистка в ансамбъл "Филип Кутев", като певица в камерни ... |
|
|
В световната музикална литература са много малко произведенията за цигулка и китара като дует. Част от тях, за съжаление, вече са забравени. Но до днес се изпълняват пиесите на Паганини и Джулиани. Затова и музикантите, които са привлечени от интересното съчетание на двата струнни инструмента, са принудени да свирят транскрипции предимно на творби за цигулка и пиано. Такъв е и подходът на цигуларя Йохен Бруш и китариста Фин Свит. Йохен Бруш (Германия) е музикант с разностранна професионална дейност. Наред с концертната си кариера, той развива и активна педагогическа и просветителска дейност. Организира серии от концерти, ... |
|
|
В края на ХХ век е събитие да се открият и запишат песни и инструментални мелодии, чиято възраст не може да се определи. Но е сигурно, че част от тях са били издадени в сборник “Веда словена” /Белград, 1874г./ Изпълнителите са българо-мохамедани от с. Драгостиново, Западни Родопи и са съхранили най-типичните особености на музикално-фолклорния диалект на този край: двугласното пеене, малкият тонов обем и семпла орнаментика, използването на тамбурата като солов или съпровождащ инструмент и особено любопитният дует кавали /”чифте” кавали/, характерен единствено за Западно-Родопския регион. Песните, макар и само от едно ... |
|
|
Компилация "Пайнер хит сезони - пролет 2017" съдържа 16 горещи композиции, представени от 19 от водещите имена в компанията, е равносметката за новата колекция. Дуетните песни са седем, а две от заглавията са представени от по трима изпълнители. Като най-желан партньор за дуети се оказва Анелия - с цели три песни, следвана от Емануела и Илиян с по две дуетни песни. Традиция и новаторство - това е принципът за създаването на най-новата хитова компилация на музикална компания "Пайнер". Традиция е, че в "Пайнер" хитовете се зароиха още от началото на годината. Традиция е, че за място в ... |
|
|
Опера и източноправославни песнопения - това съчетание в едно издание е показателно за творческите интереси на големия български бас Никола Гюзелев (1936 - 2014). Безспорна е рядката дарба на певеца да се "потопи" в стила и жанра, постигайки цялостно художествено въздействие. Той притежава умението да доведе до съвършенство всяко произведение, всеки образ, постигайки пълно сливане с характерните особености на епохата. Специално за "Гега Ню" Никола Гюзелев реализира серия от записи на прочути солови партии, църковни песнопения и като партньор в дуети от опери на Верди. Многообразието на интерпретациите ... |
|
|
Стойка Германова е родена на 28.09.1959 година в с. Генерал Тодоров, област Благоевградска, сгушено в полите на планина Кожух, близо до местността Рупите в семейство обичащо народната песен и танц, съхранило традициите и бита на бежанците от Егейска Македония. Израснала в Благоевград, възпитаник на ІІІ-то ОУ “Д. Талев”, завършила СМУ в Широка лъка, специалност “ народно пеене”. От 1979 до 1980 г. работи като певица в Ансамбъла за народни песни и танци гр. Кюстендил с главен художествен ръководител Никола Вучков. От 1981 г. е солистка на ансамбъл “ Пирин” Благоевград под ръководството на изтъкнатия композитор и диригент, и ... |
|
|
Съвременният музикален живот на България създава и предлага много нови форми на фолклорна основа. Това още повече събужда любопитството към традиционните образци, към старинната култура. С изданието “Пуста младост” сестрите-близначки ЗДРАВКА и ПИРИНКА ХРИСТОВИ ни връщат към трайните ценности на миналото. Израснали в Банско - град, разположен в подножието на Пирин планина (Югозападна България), те са имали щастливата съдба на живо да възприемат специфичната местна култура. Музикалният им талант ги отвежда в Пловдив, във Висшия музикално-педагогически институт. След завършването му двете сестри са приети в Държавния ... |
|
|
На 1 май 1951 г. се ражда първият фолклорен ансамбъл, създаден и ръководен до края на живота си от Филип Кутев /1903-1982/. За първи път автентичните песни, свирни и танци се представят на сцена многогласно /за фолклорната традиция на България е характерно едногласното пеене; в някои райони като Пирин, Шопско и Ихтимано-Пазарджишкия район се пее двугласно и само в няколко селца около Гоце Делчев - многогласно/, с оркестър от български народни инструменти, но третирани като инструментите в класически оркестър.Това не би било възможно без намесата на Композитор, който да обедини толкова самобитни гласове и технически ... |
|
|
Изтъкнати български музиканти създават група "Дива река". Те и гостите им са натрупали опит и известност в различни фолклорни формации (оркестъра за народна музика на БНР, ансамбъл "Тракия", ансамбъл "Пирин", "Ева квартет"). Тук обединяват талант и умения, за да ни представят популярни народни песни и инструментални пиеси по модерен и уникален начин и в същото време - с уважение и преклонение пред традициите. Цялата програма е съставена като музикална разходка из различните етнографски региони и представя невероятното разнообразие на ритми, мелодика и метрум, а изпълнителите ... |
|
|
В югоизточната част на България се намира Странджанският край – област със старинна фолклорна култура. Географското й разположение определя разнообразието в музикалнофолклорния диалект. От една страна, районът естествено преминава в обширната Тракийска област, което обяснява многото общи етнографски и музикалнофолклорни черти. От друга – местоположението винаги е било привлекателно за заселване от дълбока древност. Преди масовата колонизация на старите гърци (VII и VІ век пр. н. е.) тук е съществувала цветуща тракийска цивилизация. По-късно се заселват славяни, а през втората половина на VІІ век идват и прабългарите. След ... |
