Столетия наред гъдулката е била сред любимите инструменти за българите. Докато в миналото тя е участвала във фолклорната практика на някои от фолклорните области, днес тези граници не съществуват. От средата на ХХ век, тя е неотменна част от оркестрите за народна музика, които бяха създадени във всички райони на България. Сред безспорните млади виртуози е гъдуларят Пейо Пеев. Роден и израстнал в сърцето на Тракия, музикантът преминава през школата на Детско-юношеския ансамбъл „Загорче”, Средното музикално училище „Филип Кутев” в гр. Котел (1989 - 1994) и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в гр. ... |
|
|
Стайко Златев създава своя оркестър ”Авлигите” в началото на 1980 г. заедно с певеца акордеонист Недко Палазов, с който и до днес рамо да рамо неуморно продължават творческия си път. Първата солистка на оркестъра, тогава заслужила артистка, е народната певица Пенка Павлова. През 1982 г. оркестъра издава дългосвиреща плоча от Балкантон. Следват много записи в Българското Радио и Българската Телевизия, концерти в цялата страна, народни надсвирвания, сватби, кръщенета, новобрански вечери, панаири. “Авлигите” откриват I-та Национална среща в Стамболово през 1985г. Участват и в събора-Надсвирване в с. Дълбок Извор. През 1995 г. ... |
|
|
Стайко Златев създава своя оркестър ”Авлигите” в началото на 1980 г. заедно с певеца акордеонист Недко Палазов, с който и до днес рамо да рамо неуморно продължават творческия си път. Първата солистка на оркестъра, тогава заслужила артистка, е народната певица Пенка Павлова. През 1982 г. оркестъра издава дългосвиреща плоча от Балкантон. Следват много записи в Българското Радио и Българската Телевизия, концерти в цялата страна, народни надсвирвания, сватби, кръщенета, новобрански вечери, панаири. “Авлигите” откриват I-та Национална среща в Стамболово през 1985г. Участват и в събора-Надсвирване в с. Дълбок Извор. През 1995 г. ... |
|
|
Богатството на българската народна музика е представено във втората програма от поредицата „Български музикален фолклор” ( vol. 1 ). Наред с автентичните шопски песни, в диска са включени записи на обработени фолклорни образци и авторски творби на фолклорна основа от Северна България, Тракия, Шоплука и Родопите. Участват: Духов оркестър, Ансамбъл „Тракия” – Пловдив, Теменуга Минчева, Сорина Богомилова, София Илиева, Моника Стоянова, Рени Павлова, Кунка Желязкова, Оркестър „Хоро” – Русе, Хорът на ансамбъл „Добруджа” – Добрич, Каба трио „Родопея”, Ансамбъл „ФилипКутев”, Делчо Митев, Димитър Миларов, Александър Райчев ... |
|
|
В поредицата от компактдискове със записи на най-добрите български фолклорни ансамбли, издадени от Гега Ню, програмата на ансамбъл “Тракия” заема особено място. На пръв поглед ансамбъл “Тракия” продължава традицията на най-добрите състави – репертоарът му е съставен на основата на автентични песни, свирни и танци от цяла България, оркестърът е традиционен, музикалният и танцов материал е претворен от известни творци, които сътрудничат и на други ансамбли… И все пак – още с първите тактове, които слушателят чува, идва изненадата: искрящ хор, виртуозен и напорист оркестър и най-вече интерпретацията на песни, които ... |
|
|
Петима френски музиканти, от които само един е изучавал български език и музика в България, свирят като българи! Те ни връщат към най-добрите традиции на сватбарските оркестри. През 1999 г. Емануел Фрин (кларинет, гайда, саксофон) и Венцеслас Ервю (акордеон) основават "ТОПОЛОВО" По-късно към тях се присъединяват Жаки Молар (цигулка, виола, китара), Жан-Франсоа Роже (ударни инструменти) и Гийом Робер (контрабас). През 2003 г. Робер напуска и в оркестъра се включва Етиен Калак (бас китара). Така, в този състав, музикантите от "ТОПОЛОВО" реализираха записите за изданието. Като гост се изявява и известната наша певица ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
|
|
|
През 50-те години на ХХ век в музикалния живот на България се заражда едно явление, което поставя началото на нов етап в развитието на българския фолклор - създаването на първия държавен ансамбъл за народни песни и танци “Филип Кутев”. Явлението много бързо спечелва многобройни привърженици. В цяла България възникват подобни ансамбли, в които се включват най-талантливите певци и свирачи, композитори, диригенти и хореографи. И когато ансамбловото изкуство достига своя истински национален и международен триумф, се появява ансамбъл “Тракия” - Пловдив, за да покаже, че има и други възможности и пътища за представяне на ... |
|
|
Оркестърът от виртуози на Българското национално радио е създаден през 1952 г. Първият състав е сформиран около "Угърчинската група" с ръководител Цвятко Благоев - легендарен изпълнител на кавал, свирка и гайда. Постепенно към групата се присъединяват изявени солисти: Атанас Вълчев, Костадин Варимезов, Стоян Величков, Румен Сираков, Михаил Маринов и много други техни по-млади колеги: Любомир Владимиров, Теодосий Спасов…Със състава пеят и записват всички най-големи певци: Костадин Гугов, Йовчо Караиванов, Янка Рупкина, Надка Караджова, Калинка Згурова, Надежда Хвойнева… Много от младите и вече известни изпълнители са ... |
|
|
|
|
|
Северна България е район с интересен фолклор, получен от взаимодействието на традициите на няколко групи: местно население, балканджии и преселници от Източна Тракия. А река Дунав дори по време на турското робство е била естествена връзка с Централна и Западна Европа. Затова наред със запазените старинни песни и мелодии, можем да чуем и други, които очевидно са изпитали европейското музикално влияние. Тези особености на музикално-фолклорния език на Северна България присъстват особено ярко в записите на оркестър “Хоро” от гр. Русе. Самият ръководител Васил Първанов е от Лом - дунавско градче в Северозападна България. Това ... |
|
|
В каталога на Музикална къща "ГЕГА Ню" новото издание с популярни български народни песни "ПРЕМИНАВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО" е интересен акцент. Включените песни са не само популярни и обичани, но и записани максимално близо до първоизточника - пеене без съпровод, само от един инструмент или глас и инструмент. Слушателите ще си припомнят "Димчо ле, гайдарджийче ле", "Засвирили ми са дор три ми гайди", "У Недини равни двори", "Паню пашата", "Байно ми са, любе ле, позакани" и още много любими песни. Това е резултатът от почти двегодишния труд на Милен СЛАВОВ - композитор, музикален продуцент, акордеонист, който живее в САЩ от 1997 г. ... |
