С програмата си “Завръщане към началото” (Български народни песни и танци) музикална къща “ГЕГА НЮ” поставя началото на поредица, която да напомни за най-прославените български народни музиканти. Без да си поставя за цел да следва строго хронологията, “ГЕГА НЮ” ще представя различни изпълнители и композитори, които със своето изкуство са повлияли съществено на развитието на този жанр. Първият албум е със записи на Петко Радев - кларинет и Петко Дачев - акордеон. През 70-те години на ХХ век Петко Радев създава оркестър за народна музика към Българското национално радио, който веднага е забелязан и оценен от слушателите с ... |
|
Ана Борисова е родена в град Дряново през 1985 година. Пее от ранна детска възраст. На 9 годишна възраст се изявява за първи път на голяма сцена в родния си град. В търсене на професионално развиване тя се насочва към Средно музикално училище ”Панайот Пипков” гр.Плевен, където изучава народно пеене. По време на обучението си там тя участвува в много конкурси, надпявания и фестивали, където е оценявана от професионално жури с призови награди. С течение на времето тя се насочва и осъвършенства в стила на тракийското пеене. През 2002 г. реализира първите си записи с оркестъра за народна музика към БНР, а през 2003 г. ... |
|
Стайко Златев създава своя оркестър ”Авлигите” в началото на 1980 г. заедно с певеца акордеонист Недко Палазов, с който и до днес рамо да рамо неуморно продължават творческия си път. Първата солистка на оркестъра, тогава заслужила артистка, е народната певица Пенка Павлова. През 1982 г. оркестъра издава дългосвиреща плоча от Балкантон. Следват много записи в Българското Радио и Българската Телевизия, концерти в цялата страна, народни надсвирвания, сватби, кръщенета, новобрански вечери, панаири. “Авлигите” откриват I-та Национална среща в Стамболово през 1985г. Участват и в събора-Надсвирване в с. Дълбок Извор. През 1995 г. ... |
|
Музикална къща "Gega New" започва поредицата "Музикалните инструменти в България". Тя ще представи всички инструменти, застъпени във фолклорната практика (автентични и т. нар. модерни). Първата програма от поредицата е посветена на тамбурата. Инструментът е пренесен у нас от Аспаруховите българи през VІІ в. И досега се среща в Азия (Узбекистан, Таджикистан и т.н.) под различни наименования. А под названието булгария (бугария) е бил широко разпространен на Балканите. До средата на ХХ в. тамбурата се е срещала почти в цяла България. В автентичната народна музика, днес битува предимно в Пиринската област. ... |
|
В югоизточната част на България се намира Странджанският край – област със старинна фолклорна култура. Географското й разположение определя разнообразието в музикалнофолклорния диалект. От една страна, районът естествено преминава в обширната Тракийска област, което обяснява многото общи етнографски и музикалнофолклорни черти. От друга – местоположението винаги е било привлекателно за заселване от дълбока древност. Преди масовата колонизация на старите гърци (VII и VІ век пр. н. е.) тук е съществувала цветуща тракийска цивилизация. По-късно се заселват славяни, а през втората половина на VІІ век идват и прабългарите. След ... |
|
Тракийската фолклорна област е най-голямата и най-разнообразната. Поради обширната територия, която обхваща, съществува естествено разделяне на подобласти. В тях общите музикално-диалектни белези са определящи, но вариантното им приложение създава специфичен колорит на всеки регион. В това регионално разнообразие Ямболския край също се откроява със своите особености, но са малко изпълнителите от голяма величина, които са успели да го популяризират. Затова и Музикална къща “ГЕГА НЮ” с удоволствие подготви и издаде първия албум на младия певец Стоян Варналиев. Роден през 1968 г., Стоян Варналиев расте с песните на родния си ... |
|
Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийско-балканджийски стил, между традиционни музикални инструменти /копанка, гайда, кавал, тъпан/ и наложилият се модерен инструмент - хармоника. Тази симибиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране. Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл “Добруджа” в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече - чрез тях те продължават да живеят на сцената и ... |
|
Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийско-балканджийски стил, между традиционни музикални инструменти /копанка, гайда, кавал, тъпан/ и наложилият се модерен инструмент – хармоника. Тази симибиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране. Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл “Добруджа” в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече – чрез тях те продължават да живеят на сцената и ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Георги Германов е един от най-ярките странджански певци, но в репертоара му са застъпени и тракийски,стари градски и песни от други фолклорни области. Богатият репертоар му дава възможност да направи много записи в Радио София и Радио Варна, а в деветте албума, които е издал, наброяват 284 песни. В неговите книги с народни песни, които е отпечатал - “Манде ле чаша сребърна” и ”Песен от душа блика” са включени 317 песни. Словото на музиката на Георги Германов е красиво и изящно. То звучи естествено и достъпно. И в същото време е изразител на истината за времето и хората. Има хубав,характерен глас,който не може да сбъркаш. ... |
|
|
|
Прочутият хор “Мистерията на българските гласове” с диригент Дора Христова отново отправя предизвикателство към ценителите на българския фолклор, този път с интерпретацията си на песни от най-разпространените и тачени обичаи – Коледуване и Лазаруване. В репертоара на доста състави лазарските и коледарските песни присъстват като цвят в дадена програма. За пръв път обаче е направен сполучлив опит да бъдат подбрани песни, които да представят сравнително пълно двата ритуала. Коледа се празнува в деня, когато църквата отбелязва Рождество Христово. Но дълбокия смисъл на обичая Коледуване е в древните езически представи за ... |
|
|