"Огледалната маска" плува в бездънните плитчини между сън, действителност и подсъзнание, заливайки сетивата на зрителя с изтънчени визуални фантазии. В тяхната полуразбудена призрачност живите актьори приличат на рисувани, а измислените фантастични същества сякаш са от плът и кръв. Сценарият е дело на прочутия Нийл Гайман, носител на първата литературна награда връчена на комикс за "Пясъчния човек". На свой ред, художникът Дейв Макийн, който е и режисьор на целия филм, създава свят, събуждащ асоциации с някои от най-прочутите и индивидуалистични изпълнения на филмовия сюрреализъм. Но някак смекчени и превърнати в дружелюбни видения. Всеки зрител може да си мисли за каквото пожелае - от "Магьосникът от Оз" до "Алиса в страната на чудесата", от Тим Бъртън (" Кошмари по Коледа" и "Булката труп") до братя Куай ("Акордьорът на земетресения"). Прочутото студио на Джим Хенсън ("Мъпет шоу", "Лабиринт") се е заело да материализира в дигитална анимация летящите фантазии Гайман и Макийн. "Огледалната маска" е колкото приказка за деца, толкова и всепоглъщаща фантазия за възрастни. Филмът не е просто измислена история, разказана ефектно. Всеки негов епизод е нещо като самостоятелна джазова импровизация. Хелена (Стефани Леонидас) е 15-годишно момиче, родено и израстнало в пътуващия цирк Кембъл, чийто собственици и менажери са родителите й - Джоана (Джина Макий) и Морис (Роб Брайдън). Хелена се бунтува срещу скитническия живот и обвинява майка си, че я е лишила от нормалното детство на другите деца. В един от поредните скандали, дъщерята изкрещява, че е по-добре майка й да умре. Още на вечерното представление, жената припада и в болницата се оказва, че я чака опасна операция. През нощта Хелена заспива, за да се събуди в един паралелен свят, управляван от две кралици - владетелката на Тъмната земя и Царицата на Града на светлината. "Бялата" царица е заспала в смъртен сън и само Огледалната маска може да я върне към живота и да възстанови равновесието между Мрака и Светлината. С помощта на своя гид Валънтайн (Джейсън Бари) Хелена ще се опита да намери маската, която е магическата връзка между приказната страна и реалния й живот. "Огледалната маска" не е за хора, които бързат да "прегледат" една история като вестникарско съобщение. Този филм съблазнява своя зрител и го приканва към спокойно съзерцание. В него гледането е бяла магия, фантазията е добра и безгранична, приказните същества напомнят нежните скулптурни форми на Хенри Мур, концентричните пространства на Макс Ешер, летящите хора-ангели-животни на Марк Шагал. И като всяка истинска приказка, "Огледалната маска" е колкото страшна, толкова и красива. Колкото измислена, толкова истинска. Нещо, което дълго не може да бъде забравено.