Ирина Щиглич и Теодора Павлович, заедно с прочутия български женски камерен хор “Васил Арнаудов” са регистрирали подбрани песни от Шуман. Почти всичките са композирани през 40-те години на ХІХ в., прекрасно време за Шуман, намерил най-после истинското щастие на живота си. В тях са изразени най-съкровени чувства, радости и тъги, възторзи, впечатления и инспирации от поезията на любимите му Мьорике, Рюкерт, Айхендорф, Елизабет Кулман и други немски поети, вдъхновявали много композитори на романтичната музика. Истински бисери са малките песни като “Розмарин”, “Майска песен”, “Пролетна песен”, “Спинелиед”, също и хорът от ... |
|
Деворина ГАМАЛОВА е родена в България през 1965 г. Учи цигулка в Държавната музикална академия “Панчо Владигеров” – София, специализира в Англия цигулка и виола (Кралски колеж за музика и Музикалната академия “Гилдхол”). В момента концертира като солистка и камерен изпълнител, участва в концерти за организацията на Йехуди Менухин – “Live Music Now”, както и преподава цигулка и виола в Саут Даунс Колидж, Чичестерския институт за висше образование, Голдсмит Колидж и Пърсел Скул в Лондон. За записите на тази програма, Д. Гамалова се е обърнала за сътрудничество към свои колеги от България и Англия – Ружка Чаракчиева и Питър ... |
|
Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийско-балканджийски стил, между традиционни музикални инструменти /копанка, гайда, кавал, тъпан/ и наложилият се модерен инструмент – хармоника. Тази симибиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране. Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл “Добруджа” в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече – чрез тях те продължават да живеят на сцената и ... |
|
Известният български композитор Жул Леви е събрал и обработил за глас и пиано песни на сефарадските евреи, заселили се по българските земи през XV в. Това са песни за любовта, младостта, за трепетите на душата, за красотата; песни, пренесени от уста на уста през вековете, съпровождали живота на редица поколения. В тази програма “Гега Ню” издава 19 песни, изпълнени на ладино от сопраното Юлия Миланова – Щайнер в съпровод на пианистката Нина Аладжем. Всяка от песните е малка поетична картина, емоционално наситена, с елегантна мелодика и майсторски аранжиран акомпанитемнт. Ту нежно-меланхолични, ту жизнерадостни, танцувални, ... |
|
Хор “Мадригал” с диригент професор Стоян Кралев присъства от четвърт век в музикалния живот на България. Заедно с ансамбъл “Оркестрал” са осъществили през 1997 година изискан запис на две прочути творби на великия Антонио Вивалди, майстор на полифонията и бароковия стил. “Беатус вир” е вокално-инструментално произведение върху църковни текстове, изразителна музика, притежаваща извисеността и уравновесеността на духовните текстове, превърнати в разкошни мелодии, които се преплитат и разплитат от гениалната ръка на Маестрото.”Глория” е писана също върху латински текстове и е творба, добила особено голяма популярност в наше ... |
|
Една случайна среща на хиляди километри от България провокира това великолепие от звуци и идеи; този музикален “заговор” между двама музиканти от различни поколения, но еднакво силно обичащи традиционния български фолклор! Тази среща ражда и програмата “На трапеза”, записана в църквата “Св.Св.Кирил и Методий” в Ню Йорк през м.януари 1999 г. Никола Илиев (кларинет) е от поколението на музикантите, расло с музиката на легендарните сватбарски виртуози. Заедно с това е получил класическо музикално образование - първо в Музикалното училище в Пловдив, а след това - в Музикалната академия в София като ученик на проф. Петко Радев ... |
|
Хорът на Софийските момчета е измежду най-престижните български състави от този род, носител на много награди от международни и национални конкурси. Под ръководството на талантливата Адриана Благоева през последните години, хорът разшири репертоарния си диапазон, включвайки в програмите си и шедьоври на литургичната музика - католическа и ортодоксална. В поредния си компактдиск хорът на Софийските момчета се представя с литургични песнопения от Добри Христов, Петър Динев, Бортнянски, Кедров, Орлов и др. Особен интерес за любителите на църковна музика са монодичните песнопения - авторови и анонимни като “Святи Боже” или “ ... |
|
Македонските песни са феноменално явление в традицията на три балкански държави: Гърция ,Македония и България. Независимо от държавните граници, песните от Егейска, Вардарска и Пиринска Македония преминават през тях и се пеят и слушат с еднакъв успех навсякъде. Но безспорен е фактът, че в България те са най-близко до първоизточника, без трайното влияние на останалите фолклорни региони. Макар, че в Пиринско тези песни съжителстват с по-старинни и първични образци, в ладово и мелодично отношение твърде много се различават от тях. Именно програмата на Гега Ню “Море пиле, славей пиле” показва най-характерните особености на ... |
|
Записана е една от най-значимите композиции на Петър Динев - личност с големи заслуги за съхранението и изследването на средновековната българска музика. Като музиковед и педагог П. Динев се посвещава на източно-православната музика; години наред работи върху “превеждането” на църковните невмени знаци на съвременното нотно линейно писмо, с което дава възможност да се включат в практиката ред литургични произведения от първите столетия на християнството в България. Записаните песнопения са композиторски разработки на старинни източно-църковни напеви, направени с майсторство и вдъхновение. В сплитането на гласовете и ... |
|
Поредицата издания на църковно-славянска музика на “Гега Ню” се украсява с още една програма - на МЪЖКИЯТ ХОР ПРИ КАТЕДРАЛНИЯ ХРАМ “СВЕТА НЕДЕЛЯ” в София. Това е един от най-старите български църковни хорове (1897), роден от ентусиазма и волята на Николай Николаев - музикант, свързан с полагането на основите на българското музикално изпълнителско дело и на някои от най-важните музикални институции в столицата. Настоящият диригент на хора - Кирил ПОПОВ е посветил тази програма на 2000-та годишнина от рождението на Иисус Христос. В нея има песнопения от Всенощното бдение и Светата Литургия по реда на тяхното изпълнение по ... |
|
Прочутият бас Никола Гюзелев пее заедно с младите и проспериращи певци Александрина Пендачанска и Владимир Стоянов дуети от най-обичаните и изпълнявани по световните сцени опери на Верди като “Дон Карлос”, “Риголето”, “Макбет”. Един все още непопулярен вид компактдиск с ансамблови откъси, предоставящ възможност да се опознае и оцени майсторството на певците от по-различен ракурс. В тези дуети проличава и музикалността на двойките изпълнители и умението им да координират и съчетават фрази, настроения, чувства, да извеждат характерното състояние на героите, изказващи се в едновременността на музикалното звучене. Раздираната ... |
|
Прочутият хор “Мистерията на българските гласове” с диригент Дора Христова отново отправя предизвикателство към ценителите на българския фолклор, този път с интерпретацията си на песни от най-разпространените и тачени обичаи – Коледуване и Лазаруване. В репертоара на доста състави лазарските и коледарските песни присъстват като цвят в дадена програма. За пръв път обаче е направен сполучлив опит да бъдат подбрани песни, които да представят сравнително пълно двата ритуала. Коледа се празнува в деня, когато църквата отбелязва Рождество Христово. Но дълбокия смисъл на обичая Коледуване е в древните езически представи за ... |