"Не чувам нищо Камък ли каза? Облак? Кедър? Кит? Или изгубена пчела над океана заета да събира сол от месоядните цветчета на очите ти? Гледам те: такъв: с огромни зъби на баща Когато изговаряш думите ти сякаш ме изяждаш но не чувам нищо Само нулево пищене И - последно: Кит ли каза? Сигурно е камък защото не познавам друго което да тежи така и да не мърда." Васил Балев Васил Балев е автор на стихосбирките "Злак", спечелила наградата "Иван Николов" за млад автор през 2011-а, както и "Стихотворения", която също бе удостоена със статуетка "Иван Николов' през 2014-а. ... |
|
|
Почти четвърт век след реализацията на първия си сборник стихове Васил Славов се "завръща" в литературния живот на страната. През 2016 г. книгата му "Звяр" е отличена със съпътстваща награда в националния конкурс за поезия "Христо Фотев", а следващата стихосбирка на автора, "Следверие", е номинирана в същия конкурс през 2018 г. Стихове, включени в двата сборника, са отличени с награди в конкурса за поезия "Биньо Иванов". През 2018 г. сборникът "Следверие" печели националната награда за поезия "Дамян Дамянов"."Озовал се далече от литературното ... |
|
|
Техният полубрат И си играем на стъклени топчета, прокопаваме тунели в земята, пръстта е ледена. Студено е да играеш навън, да играеш фигура, да побутваш топчета, толкова малки, тежат тонове. Аз съм направен от смола, а другите са стъклени. Александър Байтошев ... |
|
|
"Тишината като четка те добавя към утрешния ми ден. Една звезда се отронва и влива меката си светлина в пръстите ми... Докато те чакам между две солени вълни да ми кажеш истинското име на това море..." Миглена Георгиева Миглена Георгиева е родена в Родопите. Автор е на седем стихосбирки, сред които Небесни весла, Омайниче в тревата, Щурец под снега, Отвъд спокойствието. През 2000 година е класирана на трето място в Националния литературен конкурс за млади поетеси на името на Дора Габе . Докато е в Родопите, издава две лирически книги на родопско наречие. Понастоящем членува в Дружеството на пловдивските ... |
|
|
Ангел Русков е роден на 17 ноември 1948 г. в с. Овча могила, Свищовско. Основното и средното си образование е завършил в родното си село. След това учи в Стопанската академия в Свищов. Там известно време работи като докер на пристанището, а после става редактор във в. "Дунавско дело". Като студент, освен в "Дунавско дело", печата стихове във вестниците "Борба", "Студентска трибуна" и списание "Тракия". От есента на 1979 г. живее и работи в София. Първо е изкопчия, а от октомври 1981 г. - редактор в сп. "София". От 1985 г. работи в сп. "Отечество". След ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". Световната поетична класика ... Когато се говори за Борис Пастернак, се изтъкват като най-характерен белег на творчеството му оригиналната, неповторима образност, индивидуалният почерк и странният, на места трудно достъпен, маниер на словесно общуване. А оттук е една крачка до обвинението в камерност, бягство от значимите проблеми на времето и обществото, самоцелна метафоричност - "прегрешения", които винаги ще бъдат напомняни от враговете на един самобитен и самостоятелен в поведението си талант. "Да си прочут ... |
|
|
С картини на Владимир Пенев."Пропита от духа на орфизма е стихосбирката на Иван Гранитски . Тя цялата е изградена върху противоположности, които, в крайна сметка, преминават една в друга. Ние стоим пред бездни от противоречия и наш е изборът да изберем едно или друго, да тръгнем по един или друг път. Дотук е свободата - да направиш своя избор. Отражението се свързва преди всичко с миторитуалната функция на огледалото." Иван Маразов ... |
|
|
Иван Гранитски, известен с цялото си многолико творчество на поет, литературен критик, есеист, публицист, със своята дейност на издател и общественик, несъмнено има значимо място и като художествен критик. Може би в любовта му към това изкуство е изворът на неговия стих-живопис. В поезията му поразява цветният глад, умението му да разкрива света в багри. Облакът, който "гони сянката си из полето", танцът на "пожълтелите листи на кестена", изкуството - "графика тайна на душата", слънцето, "премрежило сребърни ресници". Дори най-сложни душевни състояния имат цвят и форма, както е в & ... |
|
|
Ана Суичмезова е българска поетеса и музикант. Родена е в София през 1990 г. Завършва бакалавърска специалност "Антична история" в King's College London, а няколко години по-късно получава и магистърска степен по специалност "Класически цивилизации" в Birkbeck, University of London. Печели Първа награда за рисунка в Третия национален конкурс "Децата и светът", организиран от Фондация "Етнопалитра" със съдействието на Министерство на културата и Организация на евреите в България "Шалом". Участва в третото издание на поетичния конкурс "SMS-поезия", организиран ... |
|
|
На моя баща Има още думи за вричане, преди залезът да потъне в морето; има още пътеки за бродене със спомена за детето. Има още молитви за шепнене с надежда за прошка, благословия; има още сълзи неизплакани, преди себе си да откриеш... Из книгата "На този, за когото почтеността и всеотдайността бяха начин на живеене. На този, който ми дари своята обич, вяра и духовна сила. Така пътуването ми към себе си стана възможно. На този, който и след края на земния си път продължава да бди над мен. Книгите ми, издадени години след това: "Дали ще има" (2009), "Равновесие" (2012), "По следите на ... |
|
|
Богато илюстрираният сборник "Христос Воскресе!" съдържа стихове, легенди и приказки от 13 бележити български литературни творци: Иван Вазов , Александър Божинов, Димитър Подвързачов, Никола Ракитин, Дора Габе , Ран Босилек , Симеон Андреев, Елисавета Багряна , Гео Милев , Йордан Стубел, Веса Паспалеева , Ангел Каралийчев и Змей Горянин. ... |
|
|
"Има тежки, силни чувства, които ни изпълват, крещят ни, владеят ни. Има обаче и такива чувства, които обвиват органите, съзнанието ни и цялото ни същество с тънък, невидим конец. Стягат ни бавно, променят ни, движат ни, към невидима посока. Поезията разплита примката им. Кара те да дишаш дълбоко. Стига до всичко, което отричаш, че носиш. Гали го с перото си. И после просто го пуска на свобода. Теб също. Любомира Димов знае как да използва перото си. Знае, как да носи тази свобода на читателя. И го прави. Прави го смело и неосъзнато. Удря, гали, размества те. Правилно. Обичам думите ѝ. Свалят ми примката. Тази ... |
