"Атлантидите на детството са потънали в белезите по коленете ни, а вкусът на миналото е запечатан в крушите и ябълките от бъдещето. Проскърцването на люлката на времето разказва за любовта като математическа грешка, за живота като надрана грамофонна плоча, за човека като плаваща метаморфоза, страхуваща се от развитието си. И за местообитанието му - полисът като обратната страна на света и погрешната посока на еволюцията, градът с кисел вкус на неузряло грозде, лишено от топлите лъчи на истинското слънце... Мисли за живеене, скрити в краткия следобед на човешкото дихание. Запомнете името Радослав Христов, защото ... |
|
Виктория Лекова се ражда през 1986-а, но умира много пъти след това. Печели литературните конкурси "Биньо Иванов", "Христо Фотев" и други незначителни неща, и с парите си купува книги и храна. Не спечелва "Гонкур", нито "Хердер" и не заминава никъде повече. Напротив, връща се от Нанси, Франция където завършва "Академия на Отчаянието" и отваря "Павилион на Смущението" в центъра на сърцето си. Твърде трудно ѝ е да завърши романа си "Умората на отшелника" предвид неговото естество, но ежедневно публикува монографията "В навечерието на бесовете& ... |
|
"В "есенната тишина" Светозар Аврамов отговорно "поставя" знаците на своето "пътуване" през земното пространство. И смело застава пред читателите не само за да ги направи съпричастни на това пътуване, но и за да се огледа в тяхната интелигентна чувствителност, за да свери самооценката си с тяхната, за да утвърди словото като форма на живот." Ангелина Бакалова Светозар Аврамов е софийски поет и публицист. Негови стихове са включени в редица поетични антологии, автор е на стихосбирките "Надеждата, че сънуваме" (1992), "Светлинен брод" (1994), "Възкръсващ ... |
|
"Поезия, която дръзва да разкаже своята истина с рима и ритъм. "Отказвам да се движа наобратно", твърди Нели Станева в стихосбирката си "Другото време" и завърта сезоните. Читателите на тази книга разбират, че след преминаването през целостта на този времеви цикъл, нищо в живота на лирическия герой няма да е същото." Катерина Стойкова "Поезията на Нели Станева е жизнено зелена като пролет, топла като лято, ярка и богата като есен, изпепеляващо бяла като зима. Бих искал да мога да пиша така "възхитително и леко" за дълбоко вярващите в светлото и приемащите мрака. Поезия, ... |
|
"Тази стихосбирка е своеобразна равносметка на човека и поета Лъчезар Еленков . Въпреки че включва само интимна поезия, следователно - само една част и един "тип" поетови стихове. (Извън подбора остават например поемите му, множеството му актуални стихотворения, свързани по-пряко с времето, събитията, процесите, текли през живота, сърцата и мислите на няколко генерации през последните три-четири десетилетия)." Димитър Танев Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
(Думи преплетени в рими заплетени). Дебютната книга на Росица Илиева съдържа творчество в продължение на три години. Есен Есен - думичка една, а толкова много цвят и пъстрота. Пореден ден сред цветната картина и... сякаш искам да не идва зима. Да няма кой да спре вълшебната ми четка, да няма край незабравимата ти гледка. Да бъде жълто, алено, червено и вечно в паметта ми съхранено. Ти даваш толкоз много живинка и цвят, в този агресивен и забързан свят. Росица Илиева ... |
|
"В Непоръчан портрет Таня Николова превръща опита си (житейски и поетичен) в пестелив стихотворен фойерверк, който избухва, за миг осветява и украсява безрадостния екзистенциален пейзаж на ежедневието с искряща ирония и болезнен лиризъм и изчезва в мрака преди да сме го осъзнали. Дълго след това обаче отпечатъкът от светлината остава върху ретината - да дълбае, докато се отлее безвъзвратно в паметта. Няма как да не се връщаме отново към тези кристалчета мъдрост, които бодат закоравяващия ни инстинкт за съпричастие, към тези грахови зърна, върху които истински аристократичната природа на човешкото никога няма да ... |
|
"Тази книга е тихоспирка. В нея има тихотерапия и тихотворения. Започнах да я пиша още през есента на 2019 г., преди пандемията. После, в изолацията и в притихването, усетих с двойна сила колко е навременна. Не е страшно в тихото, читателю! Не е и толкова трудно да помълчиш. Да послушаш тишината. Тя казва много. Тя казва истини. Няма как да ги чуеш, ако бягаш от нея. Надявам се, че си го осъзнал и че след пандемията ще промениш нещо в битието си. Звуците няма да изчезнат от живота ти. Но тишината е на път да изчезне. Върни я! Не я пускай да си тръгне, защото тогава ще си си тръгнал от себе си, преди изобщо да си ... |
|
"Освободи се... остави думите да текат, остави ги да те измият, остави ги монотонни и диви, остави ги да потънат в шума на ушите ти, остави ги да тлеят, да вият, да скитат в чужди глави остави ги свободни! Освободи се... Думите са мъртви на всички езици..." Габриела Цанева ... |
|
"Забързани в делника крачим и сякаш по пътя губим част от сетивата си за красивото и ценностното в живота. Финансовите ни проблеми правят кожата на душата ни груба и непропусклива за светлината. Бързаме и погледът ни не улавя какво се случва около нас: изгреви, залези, ромон на поточе, птици в полет, красив жест, цъфнала вишня..." От автора В своята трета книга, Валентин Кабакчиев с изострени сетива иска да ни покаже красивото, романтичното, възвишеното. Поетичните му творби носят дълбочина и насоки, които могат да ни извисят над ежедневието ни; лъхат богати и силно натоварени чувства, които ни карат да се ... |
|
Превод от японски: Людмила Холодович и Александър Киров. ... "О, кукувице! Бездънна правиш тъгата ми!" Башьо "Аз и луната − сами останахме на прохладния мост." Кикуша "Отмина летния порой. Тук и там мравешки пътеки." Шики "Август. В класовете на просото вее есенният вятър." Кьорику В книгата ще откриете произведения на: Байшицу, Бакусуй, Башьо, Бончьо, Бусон, Гонсуй, Гочикубо, Джосьо, Ецуджин, Идзен, Исо, Исса, Ичику, Какей, Киин, Киицу, Кикаку, Кикушя, Кирей, Кито, Кьорай, Кьорику, Кьотай, Мичихико, Моичи, Мокудо, Моритаке, Оемару, Оницура, Оцуни, Райдзан, Ранко, Ранран, ... |
|
Стихотворение с хриле Но ако пише стихове, той непременно ще остави една сълза в очите или драскотина в паметта ви… Борис Христов През тази нощ една звезда не спи и сякаш, че е фар на небосвода. Как ме привличат звездните лъчи! И шепотът ѝ звезден как ме води! Ще бъда много смела да доплувам до пристан сред сърцето, храм в душите. До белега, че всъщност съществувам за драскотина в паметта, сълза в очите. Въпрос на гледка Не чакам вече. Просто си живея. Ала кога Животът бил е простичък?! Подмамва те привидно откровено, поваля те небрежно вместо поздрав. Такъв си е. Такъв си го приемам. И връзката е здрава ... |