Поредицата Български музикален фолклор предлага завладяващо изживяване за всеки, който се интересува от традиционна българска музика, разкривайки уникалните вокални и инструментални изпълнителски техники, характерни за българския фолклор. Внимателно подбрана, за да представи разнообразните музикални традиции на страната, третата част от колекцията е за тези, които искат да изследват богатото културно наследство на България чрез нейната музика. От очарователно красиви вокални хармонии до живи и емоционални инструментали, този албум е истинско тържество на българската фолклорна музика. Изпълняват: Каба трио Родопеа и ... |
|
|
С програмата си “Завръщане към началото” (Български народни песни и танци) музикална къща “ГЕГА НЮ” поставя началото на поредица, която да напомни за най-прославените български народни музиканти. Без да си поставя за цел да следва строго хронологията, “ГЕГА НЮ” ще представя различни изпълнители и композитори, които със своето изкуство са повлияли съществено на развитието на този жанр. Първият албум е със записи на Петко Радев - кларинет и Петко Дачев - акордеон. През 70-те години на ХХ век Петко Радев създава оркестър за народна музика към Българското национално радио, който веднага е забелязан и оценен от слушателите с ... |
|
|
Стайко Златев създава своя оркестър ”Авлигите” в началото на 1980 г. заедно с певеца акордеонист Недко Палазов, с който и до днес рамо да рамо неуморно продължават творческия си път. Първата солистка на оркестъра, тогава заслужила артистка, е народната певица Пенка Павлова. През 1982 г. оркестъра издава дългосвиреща плоча от Балкантон. Следват много записи в Българското Радио и Българската Телевизия, концерти в цялата страна, народни надсвирвания, сватби, кръщенета, новобрански вечери, панаири. “Авлигите” откриват I-та Национална среща в Стамболово през 1985г. Участват и в събора-Надсвирване в с. Дълбок Извор. През 1995 г. ... |
|
|
Прочутият хор “Мистерията на българските гласове” с диригент Дора Христова отново отправя предизвикателство към ценителите на българския фолклор, този път с интерпретацията си на песни от най-разпространените и тачени обичаи – Коледуване и Лазаруване. В репертоара на доста състави лазарските и коледарските песни присъстват като цвят в дадена програма. За пръв път обаче е направен сполучлив опит да бъдат подбрани песни, които да представят сравнително пълно двата ритуала. Коледа се празнува в деня, когато църквата отбелязва Рождество Христово. Но дълбокия смисъл на обичая Коледуване е в древните езически представи за ... |
|
|
В българския музикален фолклор, наред с традиционните народни инструменти, битуват и т.нар. модерни инструменти - акордеон, кларинет, цигулка и др. Затова след програмите с тамбура (GD 278), зурна (GD 276), духов оркестър (GD 299), гайда (GD 106), гъдулка (GD 374) и кавал (GD 375), колекцията "Музикалните инструменти в България" продължава със записи на акордеон. В българската фолклорна музикална практика акордеонът се появява през 20-те години на ХХ век. Няма сведения кой внася първия инструмент. В началото музикантите свирят само с дясната ръка. По-късно добавят и баси (лявата ръка) и макар, че европейската ... |
|
|
Северна България е район с интересен фолклор, получен от взаимодействието на традициите на няколко групи: местно население, балканджии и преселници от Източна Тракия. А река Дунав дори по време на турското робство е била естествена връзка с Централна и Западна Европа. Затова наред със запазените старинни песни и мелодии, можем да чуем и други, които очевидно са изпитали европейското музикално влияние. Тези особености на музикално-фолклорния език на Северна България присъстват особено ярко в записите на оркестър “Хоро” от гр. Русе. Самият ръководител Васил Първанов е от Лом - дунавско градче в Северозападна България. Това ... |
|
|
|
|
|
Петима френски музиканти, от които само един е изучавал български език и музика в България, свирят като българи! Те ни връщат към най-добрите традиции на сватбарските оркестри. През 1999 г. Емануел Фрин (кларинет, гайда, саксофон) и Венцеслас Ервю (акордеон) основават "ТОПОЛОВО" По-късно към тях се присъединяват Жаки Молар (цигулка, виола, китара), Жан-Франсоа Роже (ударни инструменти) и Гийом Робер (контрабас). През 2003 г. Робер напуска и в оркестъра се включва Етиен Калак (бас китара). Така, в този състав, музикантите от "ТОПОЛОВО" реализираха записите за изданието. Като гост се изявява и известната наша певица ... |
|
|
Музикална къща Gega New започва поредицата “БЪЛГАРСКИ МУЗИКАЛЕН ФОЛКЛОР”. С регистрацията на песни и инструментални мелодии ще бъде представено цялото многообразие от музикални пластове в българското фолклорно изкуство: от най-старинните образци до музиката на фолклорна основа. Целта на издателите е да покажат посоките и тенденциите в развитието на народната музика. В “БЪЛГАРСКИ МУЗИКАЛЕН ФОЛКЛОР” – 1 е включена музика от Добруджа и Северна България, Родопите и Шопско, Тракия и Пиринска Маседония, записана от духов оркестър, каба трио “Родопея”, ансамбъл “Добруджа” – Добрич, Шопската група, сестри Георгиеви, сестри ... |
|
|
Женска фолклорна група "Българка" е създадена на 07.07.2004г. от Михаил Христов Бъжев по инициатива на настоятелството при читалище "Бъдеще" в кв. Острец на гр. Априлци. За кратко време благодарение на талантливите участнички групата постигна високи творчески успехи и богат репертоар. Групата участва с изяви от местно, национално и международно значение като:"Балкански събор на българската песен" гр. Априлци - кв. Острец и на местните празници в Община Априлци Събор "Искри от миналото" - гр. Априлци Фолклорен събор "Цветница" - гр. Ловеч"Балкан Фолк" - гр. Велико ... |
|
|
Богатството на българската народна музика е представено във втората програма от поредицата „Български музикален фолклор” ( vol. 1 ). Наред с автентичните шопски песни, в диска са включени записи на обработени фолклорни образци и авторски творби на фолклорна основа от Северна България, Тракия, Шоплука и Родопите. Участват: Духов оркестър, Ансамбъл „Тракия” – Пловдив, Теменуга Минчева, Сорина Богомилова, София Илиева, Моника Стоянова, Рени Павлова, Кунка Желязкова, Оркестър „Хоро” – Русе, Хорът на ансамбъл „Добруджа” – Добрич, Каба трио „Родопея”, Ансамбъл „ФилипКутев”, Делчо Митев, Димитър Миларов, Александър Райчев ... |
|
|
Завършил Музикалната академия, още от самото начало на професионалния си път, Стефан Кънев се насочва към българската народна музика, за да създаде огромно по количество и значимост творчество. Класическото музикално образование не само не го ограничава, но и му помага във вникването във фолклорния първоизточник, в деликатната намеса, в изяществото на използваните музикални средства и форма. Хиляди са песните и мелодиите, изпети и изсвирени от най-големите изпълнители от всички фолклорни области на България: Верка Сидерова, Илия Аргиров, Калинка Згурова, Стайка Гьокова, Йовчо Караиванов, Стоян Величков, Никола Атанасов и ... |
