"А аз - какво правя тук, на това място между живота и смъртта! Убил ли ме е Гияе? Мъртъв ли съм? Но аз все още мога да си спомням: казвам се Халед, майка ми се казва Хинд, очите на любимата ми са медени на цвят. Следователно съм жив, защото мъртвите не си спомнят. И продължавам да чувствам болка - прехапах устната си със зъби и ме заболя... А мъртвите не ги боли! И все още съм способен да се радвам на гледката на огъня, водата, любимите... Мъртвите радват ли се? В този коридор има табели със знаци, които разкриват накъде водят многобройните зали, проходи и пътеки около мен: "Към слънцето", "Към вятъра& ... |
|
|
"Деца от кръв и кости" е фентъзи дебют на Томи Адейеми, базиран на западно-африканската митология и е бестселър на "New York Times". Потопете се във фантастичната земя на Ориша 11 години по-късно, след като магията е изчезнала... Те убиха майка ми. Те отнеха магията ни. Те се опитаха да ни погребат. Дойде моментът да се надигнем. Зели Адебола все още помни времето, когато почвата на Ориша е жужала със силата на пропитата в нея магия. Огнените магове са творили пламъци, Приливните магове са подчинявали вълните, а Жътварите са зовели душите на мъртвите. Но всичко се променя в една нощ... нощта, в която ... |
|
|
Такъв съм И обещание на цвят, и плод категоричен - живея в този свят не винаги обичан. Защото съм такъв - определен и искрен: милувка съм на връх, плесница за неистина. За вяра доверчив, измяна непрощаващ. за подвиг мълчалив, но не зад чужда слава! Проклятие на мъж и бащин благослов - очакван като дъжд, горчив като любов Петър Андасаров ... |
|
|
"Невъзможно е да се опияняваш от почтеността. Добродетелта винаги е трезва." Из книгата Руски ресторант в Париж, на левия бряг на Сена. Времето е спряло, Семьон Семьонович Голубчик - бивш служител на царската тайна полиция, изповядва живота си. Защо един убиец се смята за добър човек? Как пропадаш в бездната от низост и позор и кога Злото ухае на теменужки? Йозеф Рот превежда читателите си из ада на човешката душа. Йозеф Рот (1894 - 1939), чиито романи "Радецки марш" и "Гробницата на капуцините" са сред перлите на европейската литература от началото на ХХ век, рядко е давал точни данни за ... |
|
|
Любимци на публиката. Под редакцията на Георги Тошев . ... "Крал Лир", "Вишнева градина", "Последната лента на Крап", "Животът в сън", "Делото Дантон" …Театърът остава завинаги първи дом за актьора Наум Шопов. Роден е на 27 юли 1930 година в Стара Загора в семейство Мара Шопова ( по баща Делчева ) и Христо Шопов, бежанец от Смърдеш, Костурско. Завършва гимназия в родния град. Играе в театрите в Ст. Загора ( 1948 - 1950 ), Пловдив ( 1952 - 1958 ), Бургас ( 1967 - 1968 ), в София - Театър на Народната армия ( 1958 - 1975, с прекъсване ) и Народния театър ( от 1985 ). И ... |
|
|
Предизвикателен, разтърсващ еротичен роман, който авторът пише на един дъх, когато е на 27 години. И го забравя в чекмеджето по различни причини, една от които много лична - от респект към баща си, ревностен католик и известен писател теолог. Конфликтът между поколенията е конфликт на ценностите - ключът към социалния, нравствен и естетически взрив на 60 -те . Лентата се превърта назад 38 г. по-късно, през 2005 г., когато "Саломе" излиза паралелно с романа "Три дни при майка ми" (най-сетне "Гонкур", след цели пет номинации), без промени, само с някои допълнителни бележки на автора от онова ... |
|
|
Представени от Недялко и Чавдар Йорданови ... "Навършват се 100 години от рождението на нашия баща Асен Недялков Йорданов. Чувстваме с брат ми Чавдар за свой синовен дълг за извадим на бял свят неговите дневници, както и многобройните писма с майка ни, писани, когато той е бил в концлагерите Еникьой, Гиген и Белене. Малко са хората с толкова трагична съдба като неговата. Живял е само 34 години, като 9 от тях е прекарал в следствия, затвори и лагери. Бил е командир на нелегалния партизански щаб в Бургас по време на съпротивата срещу фашизма. Бил е осъден на смърт чрез обесване на рождения си ден 27 юли 1944 година. ... |
|
|
Майката на народния поет Иван Вазов разказва..."Януарий 13. - Захващам да напиша нещо от живота си за възпоминание на чадата ми. През 1847 ме сгодиха и тогава брат ми Георги, който бе свършил в Пловдив по гръцки и френски много добре, позна, че желая да се науча да чета. Той захвана да ми приказва на букваря: абе, беаба, и тъй ази, като много желаех, лесно се научих да чета и скоро захванах да прочитам всяка книга българска. Тогава бях на 14 години. Ази нямах настика на прочитание. Ако плетях чорап - книгата при мене; ако шетах или държах детето на майка ми - книгата ми беше все в ръката. Често майка ми ме мъмреше, ... |
|
|
"Други любовни истории" може да се разглежда като модулен роман. Единайсетте му части са едновременно самостоятелни елементи и част от едно повествование, чийто център е една провалена любов. Този провал се разгръща на няколко нива, като всяка "история" добавя нов нюанс, за да се оформи цялостна картина, а двамата главни герои - журналист и съпругата му, преминават от една част в друга. Тяхната история придобива форма не само чрез случките от различните житейски периоди на разказвача (детство, зрялост, настояще), но и чрез разказите на второстепенните герои, които са свързани с него по един или друг ... |
|
|
В този завладяващ роман Джоан Харис , известната авторка на "Шоколад", разкрива вълнуваща история за трагедията, тайни и взаимоотношения между дъщеря и майка. Сега на възрастната Фрамбоаз предстои да разкрие ужасната истина от онова отдавна отминало време, скрита между изрезките от вестници, рецепти за билкови отвари и за любими ястия, който изпълват страниците на бележника, който нейната майка и е завещала."Трябваха ми петдесет и пет години, за да започна... Войната е още жива в спомените на Ле Лавъоз. Тук има хора, които все още не си говорят. Майка ми тук е легенда, зъл кошмар. Има много неща, които ... |
|
|
"Аз, прочетеният вестник" е опит да проследя вярно ли е усещането ми, че този живот, който живея, не е моят – а на някой друг. Скоро влязох в една книжарница, тайно дебнейки дали книжката ми вече не е сложена някъде по рафтовете и. Стори ми се, че съм в някаква библиогробница. Тъкмо бях решил да помоля издателят ми да не пуска ръкописа, когато една представителка на минетната журналистика ми изкряка в лицето: "Кой си ти, бе!?". Е, кой съм аз е описано в тази книжка. В този си живот не съм роден в Париж, както в предния. А в болница накрая на града – в Първомай. Годината е 1954. Прегледал съм ... |
|
|
"От Лайпцигския процес в сибирските лагери" на Благой Попов е впечатляващ и понякога потресаващ разказ за несправедливите обвинения в процеса след пожара на Райхстага през 1933 г., оправдаването и последвалото безпричинно и неочаквано заточване в сибирските трудови лагери - от тези, на които Попов служи вярно цял живот. Това е историята на един идеалист, който попада във водовъртежа на сталинските чистки, предаден от неговите съмишленици и съпартийци, загрижени единствено за собственото си оцеляване. "На 23 март 1954 г., след 30 години емиграция, нелегално завръщане в България, след арести и бягство от ... |
