Бистришките баби

В границите на голяма София е Бистрица - едно уникално селище, със стара и запазена селска традиционна култура. И досега, независимо от близостта на столицата и нейното влияние, двете култури - традиционната селска и съвременната градска битуват, без да си противоречат.
Фолклорът на Бистрица е част от фолклора на Средна Западна България, характерен преди всичко с двугласното музициране, с инцидентни тригласни звукосъчетания. Това многогласие е твърде различно от европейското. То е по-първично и най-често съседни тонове звучат едновременно в учудваща хармония. Тази невероятна звучност преобръща представите за класическото многогласие и изненадва с необичайната естественост и лекота, с която все пак слушателят я приема. Мелодиите се леят волно без метрична организация или в типичните неравноделни музикални размери (7/8, 5/16, 11/16 и др.). Песните от Бистрица са за всички житейски случаи: сватби, хоро, седенки, жътва. Те съпровождат празниците от обредния календар. И макар, че днес част от тези дейности не се практикуват, жителите му продължават да ги пеят и пазят.
Групата на Бистришките “баби” е основана през 1939 г. В момента в нея са трето поколение певици на възраст от 46 до 77 години, а вече техен равностоен съперник е групата на техните внучки (между 20 и 25 години). “Бабите” са популярни и обичани не само в Шоплука и България, но имат и международна известност - гостували са в Англия, Франция, Италия, Германия, САЩ. През 1978 г. бяха удостоени с престижната “Европейска награда за народно изкуство”, присъдена им от фондация “Алфред Тьопфер”, гр. Хамбург.
Изданието “Бистришките баби и техните внучки” е събрало някои от най-характерните им песни и е част от дългосрочния проект на Gega New за записване и популяризиране на българския автентичен фолклор.