"Това зад мене расте, удължава се като сянка; това пред мен се изплъзва като риба от ръцете ми. Само острието на ума още ме брани и наранява, държи ме насила будна, крепи на върха си моя дъх, моя дух. Отиват си едно по едно сетивата - но умът ще затръшне последен вратата!" Станка Пенчева ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Съчинения в 7 тома". ... Почти век след смъртта на Яворов, когато събираме и подреждаме в настоящото издание сложните линии от трагичния живот на тази богато надарена личност, осмисляме неговото културно дело, става ясно, че то е равносилно на мисионерство. Яворов е емблема на българското, неговият талант го свързва и с модерното - не само като поет, но и като драматург, като водеща фигура в театъра, критиката, превода. Наследник на първото поколение след Освобождението - строители на съвременна България, Яворов е една от фигурите, превърнала се в строител на цивилизована България. ... |
|
|
Книгата от поредицата "Съчинения в 11 тома". ... "В "Бягство от свободата" разгледах проблема за свободата, както и за садизма, мазохизма и разрушителността. Мисля, че по-сетнешния ми клиничен опит и теоретичните ми размишления ме доведоха до едно по-дълбоко разбиране на свободата, а същи и за различните видове нападателност и разрушителност. Разграничих различни видове нападателност, които пряко или непряко служат на живота, от злокачествената разрушителност - некрофилията, която всъщност е любов към смъртта и която представлява истинската противоположност на любовта към живота - биофилията. В & ... |
|
|
Алексей Хомяков е най-яркият, най-дълбокияти даровит руски славянофил, поставил началото на ново умствено развитие в руската история. Славянофилството е едно от най-големите духовни постижения на руската философия и политическа мисъл. Още в своето начало, дадено именно от А. Хомяков, то представлява завършена система от идеи и ценности, които се отнасят преди всички до общественото и държавното устройство на Русия, до нейните опорни точки и перспективи, както и за начина на живот на отделната личност. Това е консервативна философия и идеология не защото е обърната назад и възпира движението напред (а то не и така), а ... |
|
|
Боилът от Панония е книга за мъжеството и предателството, за любовта и омразата, за вярата и отчаянието. Историята започва с последната година от управлението на Кардам - размирни времена, в които родовите сплетни се изострят, недоверието на славяните се засилва, а шайка подкупени от Византия разбойници, наричащи себе си Вълците, вилнеят и разграбват безнаказано селищата в горите на Хемус. Кардам напуска Плиска и потъва в неизвестност. Боилите свикват великия Съвет, но решават да предоставят избора на нов управник на волята на Тангра. Божието решение разтърсва всички - новият владетел ще бъде Крум, българин с неясно ... |
|
|
Всеки път води до Просветление! Във всички световни религии съществува традиция за изминаване на определен поклоннически път, символизиращ пътя, който изминава нашата душа. За католиците - Камино, за мюсюлманите - поклонничество до Мека, за евреите и християните - Йерусалим. Към тези места на силата се стичат хора от една традиция и полагайки усилия, отделяйки време и средства, изразяват уважение към идеята, търсят себе си и своето място. Но едно е мястото на света, където се събират последователи на четири световни религии - свещената планина Кайлас в Тибет. Кое ги привлича там? Защо за някои дори само това едно ... |
|
|
"Омир най-добре е научил другите поети да говорят лъжа, така както трябва. Това е похватът на погрешното умозаключение. Хората мислят, че когато при наличието на едно нещо произлиза друго или при появата на едно нещо се появява друго - ако второто е налице, налице се оказва или се появява и първото. Но това е измама. Затова трябва да се добави случаят, когато първото е лъжливо. А при неговото наличие по необходимост е налице и произлиза друго. Поради съзнанието, че второто е истинно, душата ни погрешно заключава и за първото като действително съществуващо." Аристотел ... |
|
|
Провалът на реалния социализъм неизбежно ще накърни вярата в социалистическата идея, но в никой случай няма да я унищожи. Тя ще съществува, просто защото хората не могат да живеят без вяра в своето човешко благополучие и без надежда за по-голяма обществена справедливост. Социалистическият идеал следователно трябва да се възприеме единствено като постоянен, ежедневен стремеж към такова общество, което се опира на синтеза от изстрадания опит и акумулираната мъдрост на цивилизацията през хилядолетията. ... |
|
|
"По това време бях вече капнал и загубих всяка надежда. До шхуната все още оставаха стотина фута. Лицето ми беше във водата и аз наблюдавах как акулата се обръща за ново нападение, когато видях помежду ни да минава кафяво тяло. Беше Отоо. Плувай към шхуната, господарю! - каза той. Говореше весело, сякаш ставаше дума за някаква шега. - Аз познавам Ром акулите. Акулата е мой брат. Подчиних се и заплувах бавно напред, а Отоо плуваше около мене, като гледаше винаги да е между мене и акулата, отбиваше нападенията й и ме ободряваше."Из "Демоните на Фуатино" ... |
|
|
"Един от белезите на мащабната дарба е това, че когато попаднеш при картините ѝ, при музиката ѝ, при диханието на страниците ѝ, оставаш стреснат, трогнат, покорен, оставаш завинаги в щастлив плен на тази дарба. Била тя от близо или от далече. Духът ти рее и странства в нейните пространства и ти си честит, че без да си там, си там. При светли идеи, при незабравими образи, при зашеметяващи вълнения. Колко светлина у Пушкин, колко трагика у Есенин и Канети, колко невероятни вероятности у Шагал, какво искрящо просторечие, каква печал и каква радост у Твардовски, каква мила тъга у Светлов... И у всички ... |
|
|
"Навремето, когато около 25-годишни ни приемаха в Съюза на българските писатели с първи ръкописи и първи книжки, почнахме да се срещаме със старите писатели, с батковците в литературата, с познатите и непознатите ни връстници и Камен Калчев ни казваше: - И знайте, че така ще мине животът ви - сред тези хора, при техните книги, при техните съдби. Имахме респект, почит, уважение към всяко талантливо творчество. Шанс бе за нас да срещаме и сваляме шапка на Елин Пелин, на Людмил Стоянов, на Дора Габе, да се докосваме, да общуваме дори с Николай Лилиев, с Панчо Владигеров, с Илия Бешков, да гледаме на отсрещния тротоар ... |
|
|
Удивително точният анализ на генезиса и развитието, както и на политическата, социалната и социалнопсихологическата природа на фашизма у Андрич го правят съвременник и дори предтеча на някои модерни политически мислители, философи и социални психолози. В представянето на масите като инертни, ирационални стихии творчеството на Андрич може да бъде съпоставено с известните работи на такива мислители като Ортега-и-Гасет и Елиас Канети, така както със символната сила на представянето на света ненасилието и абсурда "Прокълнатият двор" на Андрич стои редом с "Процесът" и "Замъкът" на Кафка и " ... |
