"Човекът на перото е особено обществено животно. Обикновено живее самотно и егоистично, но сетивата му улавят всякакви човешки импулси. Навярно в самотата му има и едра капка самовлюбеност, ала вгледан в своите тревоги и болки, той съзира и трудната съдба на другите хора. Някак интуитивно усеща своята светла тегоба - да бъде съпричастен към живота на бедните, излъганите и отчаяните... Без те да са го молили за това, човекът на перото често се превъплъщава в техен единствен говорител, в техен нещатен защитник. Все се мъчи да раздели зърното от плявата, вярното от невярното, справедливото от несправедливото. Едва ли ... |
|
|
"Моят път към Антон Дончев започна още от училищните ми години, когато през 1965 г. прочетох за първи път току-що излезлият му роман "Време разделно". Вървя дълго по този път и още не мога да го извървя. Но кой критик не е немощен пред могъществото на такъв писател и кой би могъл да се похвали, че е постигнал в анализа си в пълнотата на неговия велик талант... Тази книга е опит самият аз да огледам извървяното от мене и да посоча онова, което ме е впечатлявало и продължава да ме впечатлява в творчеството на Антон Дончев, и заедно с него да размишлявам за пътя на историята и на народа ни по него." ... |
|
|
В комплекта са включени книги 1 и 2 от том 5. ... Поредица Сила и живот е съвместна публикация на издателствата Захарий Стоянов и Бяло братство. В нея за първи път е представена пълна хронология на неделните проповеди на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) през периода 1914 - 1924 г. В тях по собствените му думи са изложени всички основни принципи на неговото учение, което той нарича Новото учение на Всемирното Бяло Братство. От езикова гледна точка неделите проповеди, наричани беседи, са стенографирано говорно слово. Стенограмите на беседите са дешифрирани, редактирани и публикувани от различни последователи на ... |
|
|
Съвременната "бетонна цивилизация" и нейните технически "услуги", сред които е удобно да се живее, ни прави неусетно свои пленници и ни откъсва от природата, към която уж непрекъснато искаме да пътуваме,а всъщност непрекъснато се отдалечаваме. Навярно и заради това, докато четем новелите на Николай Хайтов, ние сме щастливи, че пътуваме към природата, към естествения живот, към екзотиката на планината, че бродим на воля из гората и гълтаме на големи глътки пресния въздух, който в съвременния свят се превръща все повече и повече в истинско зло... В тези разкази връзката "човек-природа" е ... |
|
|
Това беше трагичен миг, печална случка сред снеговете - умиращо куче, свада между двама другари. Рут погледна умолително първо единия, после другия. Обаче Мейлмют Кид се сдържа, макар в очите му да се четеше безграничен упрек; само се наведе над кучето и преряза ремъците. Никой не рече нито дума. Те сложиха по два впряга на шейна и преодоляха трудното място; шейните отново пътуваха напред, умиращото куче се влачеше подир тях. Докато едно животно може да върви, не го застрелват и му дават тази последна възможност да остане живо - да се домъкне, ако успее, до лагера с надеждата, че ще убият някой елен. ... |
|
|
Небосклонът на най-достойните постижения на руската поезия се подпира и от величествения поетичен колос на Николай Алексеевич Некрасов. А под мъченическия ореол на руската революционно-демокатическа поезия той извисява своя самобитен, дълбоко национален ръст над всички останали свои съвременници, разместил в творбите си тежките пластове на народния живот, изплел стихове от страданията на обикновения човек, дал идеен смисъл на борбите му. ... |
|
|
В този том са събрани драматизациите на известни чуждестранни романи, както и адаптации, които са родени в процеса на нашето театрално развитие. "Красотата ще спаси света", драматизация по "Идиот" на Достоевски, е претворена в театрален спектакъл, посветен на 20-годишнината от създаването на Театър "Диалог", а спектакълът "Постоянството на веселието и мръсотията" е създаден през 1996 г., когато инфлацията достига чудовищни размери и кризата в страната напомня за времето от началото на прехода. Спектакълът по "Криминале" на Чарлс Буковски е провокиран от развилнялата се ... |
|
|
"Двете статии-анализи на поемата „Легенда за разблудната царкиня" и стихотворението „Гора" на Димчо Дебелянов от поетесата Валентина Радинска бяха културно събитие в началото на 80-те години. Никой дотогава не беше толкова смело свързвал уж отвлечените чисто символистични произведения -на гениалния български лирик с неговия вътрешен свят, с биографичните мотиви в поезията му, с начина на преживяване на жизнените ситуации от поета, дори с предчувствията, със суеверията, изобщо с целия нравствен мир на Дебелянов. Сега за книгата си „Димчо Дебелянов и Повелителя на вълците" Радинска е добавила анализ на ... |
|
|
Книга от поредицата "Чавдар Добрев - избрано" ... "Към Леон Даниел винаги съм изпитвал особен вид любопитство и респект. Може би ме е привличал най-вече неговият възглед за живота. Приамал съм Даниел така, както човек приема Паскал, Камю, Адорно или Сартр. Театърът като философска лаборатория, като метод за анализиране на човека. И на неговите тайни." Чавдар Добрев ... |
|
|
Като шило в торба, както казва народът, перото на драматурга Панчо Панчев не стои мирно, а често изневерява на театралните подиуми и с променлив успех ухажва почти всички литературни жанрове. Той е автор на книжката с лирика „Неизречено на глас" и на книжката с басни „Магарешки мечти", на сценарии за известни анимационни филми - „Дупката", „Наследници", „Страст", писал е фейлетони и епиграми, публицистични статии и есета, награждаван е за разказ... Второто от трите томчета с „избрано" между моите писания („Панчо Панчев извън театъра") представлява шарена торба, пълна с опити в ... |
|
|
"Имах шанса да бъда държавен глава в един относително градивен период от новата българска история... поради това, че нацията повярва в силите си и защото имахме разумни, коректни, по правилата на демокрацията отношения. Това беше период, доминиран от словото на толерантността - не само политическата, но и религиозната, и етническата, и социалната." Георги Първанов ... |
|
|
Събития, факти, идеи. ... "През десетте години на двата ни мандата с вицепрезидента Ангел Марин сме се старали периодично да отчитаме работата си - под формата на обръщение към Народното събрание, обстойни пресконференции и други. Правили сме го не защото конституцията и законите са ни задължавали, а заради моралния ангажимент към гражданите, за равносметка на свършеното, пропуснатото и грешките. Като свидетелство на позициите на президентската институция подготвихме книга с речи, лекции и други, с ясното съзнание, че това не дава пълната картина. Мисля, че е редно в края на втория ни мандат да публикуваме такъв ... |
