"Дълг и чест са свещените думи, гравирани по сабите на храбрите български кавалеристи на генерал Иван Колев, донесли на родината величави победи и неувяхваща слава със своя героизъм, безстрашие и саможертви. В тази книга, драги читателю, ще се запознаеш с личността на Екзарх Стефан 1 - глава на Българската православна църква с големи заслуги за премахването на схизмата, високо образован богослов и църковен деятел с международна известност, защитник на българските интереси, бежанците и на българските общности зад граница, радетел за православната вяра и за духовното възпитание на българската младеж." Стоян ... |
|
|
В томчето с избрани творби Бреговете на съня поетът Боян Ангелов е събрал свои лирически внушения и видения, създавани в продължение на няколко десетилетия. Идеята на автора е да представи най-знаковите според него творби, които показват един труден, но плодотворен път на търсения и художествени експерименти. ... |
|
|
С картини на Владимир Пенев. Владимир Зарев е роден на 05.10.1947 г. в София. Завършил е българска филология в СУ Св. Климент Охридски. От 1973 г. работи в списание Съвременник, като понастоящем е главен редактор там. Автор е на 18 книги, между които трилогията - Битието, Изходът, Законът, култовият роман Разруха, романите Лето 1850, Поп Богомил и съвършенството на страха, Хрътката, Хрътката срещу Хрътката. Негови творби са превеждани в Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Турция, Хърватия, Сърбия, Германия. ... |
|
|
"Две неща най-пряко показват наяве величието на историческата личност: влиянието ѝ върху съвременниците, споменът и значението, което ѝ отдават потомците. Идеите и делата на такива личности не са случайни явления в историята на онзи народ, чиито съдбини са тясно свързани със съдбите на тези личности. Един поглед назад върху бурния живот на Славейкова е поглед назад върху историята на българския народ през втората половина на завчерашното столетие. Няма ни едно видно събитие в тая епоха на буря и стремление, в което той да не е взимал участие, да не е стоял пръв между първите, да не е разил енергия на ... |
|
|
Роман за прозрението и надеждата. За личния бунт и визия за бъдещето. Главните герои са млади журналисти. Откриват отговори и идеи, пътувайки и в срещи със съдби. България, разбира се. Балканите, Австрия, Германия, Франция, Швейцария, Италия, Украйна... Колебаехме се за името на романа. Максим. Пътуване, както предложи редакторката; Любовите на Максим, срещите? Откритията? Социалната действителност? Или Максим Икономов, двадесет години по-късно? Понеже по звученето си книгата е като продължение на Нежната революция (в един том и второ издание в две книги, Издателство Захарий Стоянов ). Също като Нежната революция, ... |
|
|
"Във времето на Петко Р. Славейков и съобразно политическите баталии, водени тогава, и проблемите, които народът и обществото ни са трябвали да решават бързо, да се осъзнаеш като част от нацията, трябва да проумееш и да свикнеш с тази мисъл, че си различен, но свързан с в обща родствена връзка с други като тебе. Това индивидуално различие прави нацията различна от другите нации. И тя е длъжна да осъзнава различието си, да го отстоява и чрез него да съществува. Това ѝ е нужно, за да види преди всичко враговете си - тези, които я потискат, поробват и желаят да я претопят в себе си или да я унищожат. ... |
|
|
"Сложен, пределно драматичен, изпълнен с дълбинното познание за болката и страданието на човека..." "Светът на Димитър Димитров в книгата Минало несвършено е сложен, пределно драматичен, изпълнен с дълбинното познание за болката и страданието на човека. Всеки истински писател доизмисля и досътворява човека, благородството и мерзостта на човека, низостта и величието на човека, безкрайността на човека. Точно това разгадаване на човека е постигнал Димитър Димитров в прекрасния си роман, Минало несвършено." Акад. Владимир Зарев ... |
|
|
"В продължение на повече от двадесет години Валери Петров сътвори 14 сатирични поеми, които по-късно обедини под общия наслов Взето на смях и догдето посмях (1965 - 1987). За поета сатирата е скалпелът, с който художникът (а и мислещият човек въобще) прави дисекция на деформациите в обществото и в душата на индивида. Поемите ни убеждават, че скалпелът на Валери Петров извършва своите операции с любов, състрадание, разбиране и нежност. Незлобивият хумор, елегантната пародия, меката и умилителна дори закачливост са характерни за критическите дисекции на поета. Навярно върху човека може да се въздейства по-добре и по- ... |
|
|
"Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за предисторията на света. От Зевс тя родила деветте Музи - покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите званието и те само повтарят божествените видения. Древните вярвали, че има два извора - на Лета, Забравата, и на Мнемозина, Паметта. А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жаждата за душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона. Гърците ... |
|
|
Съставители: Тенко Тенев, Димитър Бечев. ... Роман в спомени за Христо Карастоянов."Един от най-модерните писатели, които е раждал обетования Ямболски край. Всичко това ражда в душите ни онази болка, без която не можем. И надеждата, че нещата се случват в една и съща нощ, в един и същи ден, в един и същи век. Целият творчески живот на Христо Карастоянов бе отдаден на българската литература и култура. Остроумен белетрист, журналист, публицист и разказвач от висока величина, роден хуморист, поет с китара, драматург, карикатурист той имаше невероятната дарба да пресъздава пъстрия човешки свят с мъдро любопитство. ... |
|
|
"Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене." (Откр. 3:20) ... |
|
|
Настоящето многотомно издание на архива на Тодор Александров е най-пълното представяне на неговото документално наследство, наброяващо хиляди документи, обхващащо четвърт век от неговия живот и дейност, както и от историята на ВМОРО и на българския народ (1898 - 1924 г.). Това са не само документи, излезли изпод неговото перо, но и стотици писма, които той получава лично или са адресирани до ЦК и ЗП на ВМОРО (1910 - 1924), на които той е член. Документите на Тодор Александров се съхраняват в централните български архиви, библиотеки, музеи и окръжни архиви, архива на Коминтерна, както и В някои домашни архиви. Книгата е ... |
