Изданието съдържа преводите на Пенчо Славейков. Книгата е част от поредицата Съчинения в 5 тома от издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
Миналото е някогашната действителност, която никой не може да промени - дори и историкът. Ако Историята е запаметена и записаната част от миналото, то нейната феноменология е по върховете ѝ, опирайки се върху основата на променящите се исторически обстоятелства. Ето защо събитията и героите са от различни величини. Философското осмисляне позволява Историята не само да се обгърне от всички нейни страни - светли и тъмни, но и да бъдат обяснени обикновените и неповторимите събития чрез разрез отвътре. Обикновените явления говорят от само себе си и са видими за сетивата, докато изключителните изискват целенасочено ... |
|
|
"Пенчо Славейков не беше само поет. Силата на неговия дух не се изчерпва само в областта на поетическото творчество. До края на живота си той се бори упорито за създаването на една по-висока духовна култура. В тази борба той прояви и необикновена воля, и съзнание, което го издига високо над нашата действителност. Нищо не можа да сломи тая воля - нито страданието, нито безмислостните удари на съдбата, нито жестокостта на нашите условия. За него беше ясно, че духовната действителност, сред която се задушаваме тук и в която се обезличаваме, трябва да бъде превъзмогната преди всичко в съзнанието ни. Може би тая ... |
|
|
"Видяхме го, но де се е видяло опашка да върви сама, без тяло! А беше, беше някога юнашка, а беше за завиждане опашка. И да ѝ беше тялото мъничко, то имаше си, имаше си всичко. Сега е и проскубата и бедна - от всичките опашки е последна. Сега е и без армия, без флота. Изобщо - непригодна за живота. И няма граждани, а поданици само. Бозволието сякаш е голямо. Та кой ще уважава като цяло опашката, останала без тяло." Атанас Звездинов ... |
|
|
"Да крачиш само - е съпротивление. Да влезеш във вода, в огън - пак. Нестигнатата цел - съпротивление. Постигнатата - носи негов знак. И плуга, и ракетата, зърното, и труса нейде в земните недра, прибоя на морето... Как животът това съпротивление побра! Плътта ни не е ли съпротивление? А мисълта? А чувството за дълг? Съпротивление е съвестта. И бреме е. Ама какво без нея бих могъл? Часовниците като белезници заключват китката ни за това, което все да правим сме длъжници. Кое ни неусетно окова, че все вървим и все вървим нататък, където свети онзи ключ - мечтата." Атанас Звездинов ... |
|
|
"За по-малко от десет години - от 2015 до 2023 година, Иван Гранитски създаде и оформи един нов по-етически свят, извеждайки българската поезия на ново равнище, като ѝ даде нови теми и нов начин на художествено мислене. Този свят излъчва огромна енергия, придобита от съзерцанието на природата и историята и от познанието за тях като неотменна част от човешкия живот, човешкия разум, осенен от Светия Дух. Не е лесно да си поет на такава поезия. Защото са необходими други думи, с които да изразяваш себе си и онова, която виждаш и си възприел. Иван Гранитски намира такива думи и умело ги подрежда и превръща в ... |
|
|
Във втората си книга Минали времена авторът продължава поредицата си разкази от първия сборник Трийсет мига от живота. С присъщото си чувство за хумор и самоирония той ни среща отново c героите на нашето време. Богатият социален опит на автора в различните сфери на обществения живот, неговата професионална ангажираност в процесите на развитието на страната, оставят своя отпечатък върху публицистиката му. Внимателният прочит на оценките му за събития и личности от годините на прехода дава възможност по-ясно да се оцени отражението им върху сегашното състояние на обществото. Милан Колев е роден на 6 август 1942 година в ... |
|
|
Авторът ни разкрива някой непознати факти от противоборството на българските и югославските специални служби по времето на социализма. Той разплита и една от неизвестните интриги около 10 ноември 1989 година, както и някои други тайни на българския преход. Читателят ще има възможността да премине през тайните лабиринти на българското контраразузнаване, но този път воден от главния герой Павел Василев - кадрови офицер в Държавна сигурност, след това достигнал до поста на председател на ДАНС и секретар по националната сигурност на президента на Република България. Юлий Георгиев е директор на Националната служба за ... |
|
|
"Каквото и да напиша за Людмил Леонидов, ще бледнее, имайки предвид неговата многостранна личност. Той е блестящ, мъдър и запомнящ се автор, чиито книги оставят незаличими следи в съзнанието на читателя, талантлив художник, чиито картини възкресяват света в неговото пъстро измерение, интересен събеседник, от който можеш да научиш много неща, за които дори не си се замислял. Преди всичко обаче Леонидов е творец, който дръзва да пише за онези истини, неугодни за учени, историци, литературоведи, политици, вярващи или невярващи хора. Със своята завладяваща страст към истината, такава каквато е, той ни учи да се ... |
|
|
Иван Хаджийски е велик ум. Той живя кратко, но остави огромно по значение, тематика и решени проблеми творчество, което все още не е анализирано, тълкувано и оценено според неговата стойност и принос в историята на българската философска мисъл. Неговото дело трябва постоянно да се изучава и изследва, защото е многостранно и още не е прочетено така, както трябва. Българската мисъл не може да върви напред, да се обогатява и усъвършенства, да прониква в същността на проблеми и да извежда адекватни решения без делото на Иван Хаджийски. Специалната поредицата Дълг и чест на издателство Захарий Стоянов включва ... |
|
|
"Потресаваща е вакханалията на нашенските страсти и без капчица съмнение откроява нелицеприятното в българщината, но никой не желае да се вгледа в смразяващата реалност и я разтълкува, което е още един аспект на българщината. А най-тъжното е, че сто и петдесет години след рождението на великия Захарий Стоянов, вече няколко поколения, наместо да познаят, обемат великолепието на колосалната личност, голям революционер, голям държавник и голям писател, познават принизения, развенчан, окепазен и окарикатурен, неистински образ на някакво овчарче, от мечкадарското село Медвен. Голям национален срам е, че век и половина ... |
|
|
Да анализираш поезията на Роза Боянова е като да сондираш химическия състав на водата, около остров Света Анастасия, да се опитваш да броиш кръговете на дърво, което расте със спиралата на вечността - всеки опит за изчерпателна критическа рефлексия би бил незавършен, както погледнат в перспектива всеки хоризонт е вечен в своята безкрайност. ... |
