Монографията "Пътища на метафизиката: Кант и Хайдегер" е последната книга от трилогията на проф. Валентин Канавров за критическата метафизика. В първите две книги - "Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм" (2003) и "Критически онтологеми на духовността" (2006) - се теоретизира концептът "виртуалистки трансцендентализъм" и се разгръща неговата философско-историческа интерпретация. Зад тази наглед тежка терминология се крие философското фундаментализиране на чистото мислене и разкриването на неговата светоустройствена дейност. В монографията се ... |
|
|
Това помагало: е адресирано до най-широка аудитория: ученици, студенти, преподаватели и почитатели на античната литература изобщо; дава познания за античната митология, епос, лирика и драма; представя Омир, Есхил, Софокъл, Еврипид и Аристофан с техни характерни творби; разглежда в максимално синтезиран вид представителни мнения по проблемите на античната литература; съдържа графично представени родствени връзки на основните митологични персонажи и речник с най-важните понятия и имена от Античността. Важно! Изданието е разработено преди промените в учебната програма в периода от 2016 до 2022 г. Ако имате ... |
|
|
Божидар Андонов е завършил Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски“ (1974), Духовната академия „Св. Климент Охридски“ (1980); специализира в Източно-църковния институт в Регенбург (1991–1992). Докторантурата му (1995 - 2000, университета в Айхщет) е в областта на религиозната педагогика и дидактика на религиозното обучение в училище. Хабилитацията (2000 - 2006, Институт за православно богословие при университет „Лудвиг-Максимилиан“, Мюнхен) е успешно завършена през 2006 г. в Богословския факултет при СУ, където от 2006 г. е ръководител на дисциплините „Религиозна педагогика“ и „Омилетика“. През 2008 - 2009 г. ... |
|
|
Една от най-искрените творби за живота на Людмила Живкова."Устремявайте всяко движение на съзнанието в потока на еволюцията. Разглеждайте всяка крачка като неделима от процеса на усъвършенстване. Застиналата форма е пригодна за повторение, но потокът не повтаря нито една вълна. Сън и бодърстване, работа и отдих, движение и покой - всичко еднакво ни носи към завършване плана на живота. Като отронени листа - ще кажат плахите. Като посети семена - ще кажат разумните. Като стрели на светлината - ще кажат смелите. Който се плаши от грохота на потока, още не се е родил в духа." Агни Йога ... |
|
|
Книгата не е чисто историческа, независимо че е написана от две професионални исторички. Тя е по-скоро опит да се проследи обществената реакция на начина, по който институционално и индивидуално се възприема най-близкото минало (социализма) през годините на прехода към парламентарна демокрация и пазарна (капиталистическа) икономика. Книгата съдържа две общи и четири конкретни изследвания за това как в съвременна България се възприемат отделни исторически събития от миналото - смяната на представите, символите и паметниците от социалистическата епоха, промените в историческото съзнание, начините, по които съвременните ... |
|
|
Направлението за изучаване, обяснение и оценка на тракийската история и култура от прехода между каменно-медната и ранната бронзова епоха (втората половина на ІV хил.пр.Хр.) до създаването на Дунавската българска държава през 681 г. се обозначава в науката с термина тракология. Естественият център за нейната поява и развитие е България, защото сърцето, в което съзряват и пулсират върховите моменти в оформянето, генезиса, живота и характера на тракийския етнос и на неговата култура, са днешните български земи и по-точно областите от р. Дунав до Егейското крайбрежие и прилежащите му острови. Те образуват ядрото на ... |
|
|
Морихей Уешиба (1883 - 1963) е най-великият в света майстор на бойните изкуства. Дори когато е бил на осемдесет години, Морихей е можел да обезоръжи всеки враг, да повали всякакъв брой нападатели и да отблъсне с един-единствен пръст противника си. Макар да е бил непобедим като воин, Морихей е бил освен това мъж на мира, който е ненавиждал боя, войната и всеки вид насилие. Неговият път е бил айкидо, което може да се преведе като "Изкуството на Мира". Морихей е разбирал, че непрестанната борба - с другите, със самите нас и с околната среда - ще съсипе земята. "Светът ще продължи да се променя ... |
|
|
Проф. Георги Каприев (Бургас, 1960) е завършил философия в СУ „Св. Климент Охридски”, специализирал е в Кьолн и Париж с подкрепата на фондациите DAAD, Александър фон Хумолт, Андрю Мелън. Преподавател по история на философията в СУ. Президент на комисията „Византийска философия“ на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Член на Обществото за философия на Средновековието и Ренесанса (GPMR) в Германия. Член на Института за средновековна философия и култура (София). Член на Американското семиотично общество. Съосновател на Европейския висш колеж за антична и средновековна ... |
|
|
"Нищо не може да ме развълнува повече от това някой читател да дойде за автограф след моя публична поява и да каже: "Благодарение на вас си върнах надеждата и започнах здравата да се боря. Накарахте ме да разбера, че мога да направя нещо за себе си". Всеки път изпитвам щастие и задоволство - виждам, че съм им направил ценен подарък: разкритието, че у всеки от нас има източник на сила. В посвещенията си често им напомням за този източник. Ако не спират да мислят за него, битката е наполовина спечелена. Дори и туморът им да не изчезне, а лечението да се окаже неуспешно, активното участие в собствената им ... |
|
|
Сегавечно: непреходният настоящ миг, който протича винаги, където трябва, в пространството и времето съвкупността от всички такива мигове: минало, настояще и бъдеще ... В предишните три хайку романа - "Човекът, който пишеше хайку", "Смеещият се Буда" и "Хайку войни" - съпровождахме автора им Дайвид Ланю в магичните му пътувания между съвременността и древна Япония, родината на мъдри хайкуписци. "Сегавечно" е много различен. До голяма степен биографичен, той проследява странстванията на един преподавател, който не може да реши към кой свят принадлежи - този на материалното и ... |
|
|
Ние не организираме най-важните събития в живота си – те ни се случват. Денят, в който едно приятелство или голяма любов се явяват в живота, е неочакван. Часът, в който любим човек напуска живота ни, е неочакван. Онова единствено събитие, което променя съществуването ни, е неочаквано. Сякаш тъкмо в такива моменти човешката душа – съзнаваща своята сила да оценява кое е важно и кое не е, кое винаги ще ни съпътства и кое можем да забравим – активира всичките си сетива и овластява паметта да направи подробен и старателен запис, който тя по-сетне ще присвои. Мозъкът е добър за данни и факти, които обаче забравя, щом спре да ги ... |
|
|
Било е време, когато сме се отнасяли към своята мимолетност с достойнство, приемайки неизбежното – старостта и смъртта; давали сме си кураж да приемем или отхвърлим в душата си това, което не можем да променим в плътта. Сега живеем в различни времена. Очакваната продължителност на живота ни нараства с около две години на десетилетие или около пет часа на ден, според стандартните оценки на учените, занимаващи се с изследване на продължителността на човешкия живот. Това означава, че за всеки ден, изживян днес, ни се подаряват още пет часа живот по-нататък. Преди двайсет години само неколцина биолози са изследвали ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147148149150151152153154155156157158159160161162163164165166167168169170171172173174175176177178179180181182183184185186187188189190191192193194195196197198199200201202203204205206207208209210211212213214
